1И Иов още продължи беседата си като казваше:
1Y VOLVIO Job á tomar su propósito, y dijo:
2О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
2Quién me tornase como en los meses pasados, Como en los días que Dios me guardaba,
3Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
3Cuando hacía resplandecer su candela sobre mi cabeza, A la luz de la cual yo caminaba en la oscuridad;
4Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
4Como fué en los días de mi mocedad, Cuando el secreto de Dios estaba en mi tienda;
5Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
5Cuando aún el Omnipotente estaba conmigo, Y mis hijos alrededor de mi;
6Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
6Cuando lavaba yo mis caminos con manteca, Y la piedra me derramaba ríos de aceite!
7Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
7Cuando salía á la puerta á juicio, Y en la plaza hacía preparar mi asiento,
8Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
8Los mozos me veían, y se escondían; Y los viejos se levantaban, y estaban en pie;
9Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
9Los príncipes detenían sus palabras, Ponían la mano sobre su boca;
10Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
10La voz de los principales se ocultaba, Y su lengua se pegaba á su paladar:
11Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
11Cuando los oídos que me oían, me llamaban bienaventurado, Y los ojos que me veían, me daban testimonio:
12Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
12Porque libraba al pobre que gritaba, Y al huérfano que carecía de ayudador.
13Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
13La bendición del que se iba á perder venía sobre mí; Y al corazón de la viuda daba alegría.
14Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
14Vestíame de justicia, y ella me vestía como un manto; Y mi toca era juicio.
15Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
15Yo era ojos al ciego, Y pies al cojo.
16Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
16A los menesterosos era padre; Y de la causa que no entendía, me informaba con diligencia:
17Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
17Y quebraba los colmillos del inicuo, Y de sus dientes hacía soltar la presa.
18Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
18Y decía yo: En mi nido moriré, Y como arena multiplicaré días.
19Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
19Mi raíz estaba abierta junto á las aguas, Y en mis ramas permanecía el rocío.
20Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
20Mi honra se renovaba en mí, Y mi arco se corroboraba en mi mano.
21Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.
21Oíanme, y esperaban; Y callaban á mi consejo.
22Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
22Tras mi palabra no replicaban, Y mi razón destilaba sobre ellos.
23За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
23Y esperábanme como á la lluvia, Y abrían su boca como á la lluvia tardía.
24Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.
24Si me reía con ellos, no lo creían: Y no abatían la luz de mi rostro.
25Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.
25Calificaba yo el camino de ellos, y sentábame en cabecera; Y moraba como rey en el ejército, Como el que consuela llorosos.