1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
1MAS ahora los más mozos de días que yo, se ríen de mí; Cuyos padres yo desdeñara ponerlos con los perros de mi ganado.
2Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
2Porque ¿para qué yo habría menester la fuerza de sus manos, En los cuales había perecido con el tiempo?
3От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
3Por causa de la pobreza y del hambre andaban solos; Huían á la soledad, á lugar tenebroso, asolado y desierto.
4Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
4Que cogían malvas entre los arbustos, Y raíces de enebro para calentarse.
5Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.
5Eran echados de entre las gentes, Y todos les daban grita como al ladrón.
6Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
6Habitaban en las barrancas de los arroyos, En las cavernas de la tierra, y en las rocas.
7Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
7Bramaban entre las matas, Y se reunían debajo de las espinas.
8Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
8Hijos de viles, y hombres sin nombre, Más bajos que la misma tierra.
9А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
9Y ahora yo soy su canción, Y he sido hecho su refrán.
10Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
10Abomínanme, aléjanse de mí, Y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.
11Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
11Porque Dios desató mi cuerda, y me afligió, Por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.
12Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},
12A la mano derecha se levantaron los jóvenes; Empujaron mis pies, Y sentaron contra mí las vías de su ruina.
13Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
13Mi senda desbarataron, Aprovecháronse de mi quebrantamiento, Contra los cuales no hubo ayudador.
14Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].
14Vinieron como por portillo ancho, Revolviéronse á mi calamidad.
15Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
15Hanse revuelto turbaciones sobre mí; Combatieron como viento mi alma, Y mi salud pasó como nube
16И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
16Y ahora mi alma está derramada en mí; Días de aflicción me han aprehendido.
17През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.
17De noche taladra sobre mí mis huesos, Y mis pulsos no reposan.
18[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
18Con la grande copia de materia mi vestidura está demudada; Cíñeme como el cuello de mi túnica.
19[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
19Derribóme en el lodo, Y soy semejante al polvo y á la ceniza.
20Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.
20Clamo á ti, y no me oyes; Preséntome, y no me atiendes.
21Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
21Haste tornado cruel para mí: Con la fortaleza de tu mano me amenazas.
22Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
22Levantásteme, é hicísteme cabalgar sobre el viento, Y disolviste mi sustancia.
23Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
23Porque yo conozco que me reduces á la muerte; Y á la casa determinada á todo viviente.
24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
24Mas él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿Clamarán los sepultados cuando él los quebrantare?
25Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
25¿No lloré yo al afligido? Y mi alma ¿no se entristeció sobre el menesteroso?
26Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
26Cuando esperaba yo el bien, entonces vino el mal; Y cuando esperaba luz, la oscuridad vino.
27Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
27Mis entrañas hierven, y no reposan; Días de aflicción me han sobrecogido.
28Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
28Denegrido ando, y no por el sol: Levantádome he en la congregación, y clamado.
29Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
29He venido á ser hermano de los dragones, Y compañero de los buhos.
30Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
30Mi piel está denegrida sobre mí, Y mis huesos se secaron con ardentía.
31[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
31Y hase tornado mi arpa en luto, Y mi órgano en voz de lamentadores.