¹А Иов в отговор рече: -

¹Y RESPONDIO Job y dijo:

²Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу [нея] на везните!

²Oh si pesasen al justo mi queja y mi tormento, Y se alzasen igualmente en balanza!

³Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

³Porque pesaría aquél más que la arena del mar: Y por tanto mis palabras son cortadas.

⁴Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

⁴Porque las saetas del Todopoderoso están en mí, Cuyo veneno bebe mi espíritu; Y terrores de Dios me combaten.

⁵Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

⁵¿Acaso gime el asno montés junto á la hierba? ¿Muge el buey junto á su pasto?

⁶Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

⁶¿Comeráse lo desabrido sin sal? ¿O habrá gusto en la clara del huevo?

⁷Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

⁷Las cosas que mi alma no quería tocar, Por los dolores son mi comida.

⁸Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

⁸Quién me diera que viniese mi petición, Y que Dios me otorgase lo que espero;

⁹Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

⁹Y que pluguiera á Dios quebrantarme; Que soltara su mano, y me deshiciera!

¹⁰Но, [това] ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

¹⁰Y sería aún mi consuelo, Si me asaltase con dolor sin dar más tregua, Que yo no he escondido las palabras del Santo.

¹¹Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

¹¹¿Cuál es mi fortaleza para esperar aún? ¿Y cuál mi fin para dilatar mi vida?

¹²Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

¹²¿Es mi fortaleza la de las piedras? ¿O mi carne, es de acero?

¹³Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

¹³¿No me ayudo cuanto puedo, Y el poder me falta del todo?

¹⁴На оскърбения [трябва да се покаже] съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

¹⁴El atribulado es consolado de su compañero: Mas hase abandonado el temor del Omnipotente.

¹⁵Братята ми [ме] измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

¹⁵Mis hermanos han mentido cual arroyo: Pasáronse como corrientes impetuosas,

¹⁶Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

¹⁶Que están escondidas por la helada, Y encubiertas con nieve;

¹⁷Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

¹⁷Que al tiempo del calor son deshechas, Y en calentándose, desaparecen de su lugar;

¹⁸Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

¹⁸Apártanse de la senda de su rumbo, Van menguando y piérdense.

¹⁹Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

¹⁹Miraron los caminantes de Temán, Los caminantes de Saba esperaron en ellas:

²⁰Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

²⁰Mas fueron avergonzados por su esperanza; Porque vinieron hasta ellas, y halláronse confusos.

²¹Сега и вие сте [така] никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

²¹Ahora ciertamente como ellas sois vosotros: Que habéis visto el tormento, y teméis.

²²Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

²²¿Os he dicho yo: Traedme, Y pagad por mí de vuestra hacienda;

²³Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

²³Y libradme de la mano del opresor, Y redimidme del poder de los violentos?

²⁴Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

²⁴Enseñadme, y yo callaré: Y hacedme entender en qué he errado.

²⁵Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

²⁵Cuán fuertes son las palabras de rectitud! Mas ¿qué reprende el que reprende de vosotros?

²⁶Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

²⁶¿Pensáis censurar palabras, Y los discursos de un desesperado, que son como el viento?

²⁷Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали [яма] на неприятеля си.

²⁷También os arrojáis sobre el huérfano, Y hacéis hoyo delante de vuestro amigo.

²⁸Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане [явно] пред вас ако аз лъжа

²⁸Ahora pues, si queréis, mirad en mí, Y ved si miento delante de vosotros.

²⁹Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

²⁹Tornad ahora, y no haya iniquidad; Volved aún á considerar mi justicia en esto.

³⁰Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

³⁰¿Hay iniquidad en mi lengua? ¿No puede mi paladar discernir las cosas depravadas?