¹Земният [живот] на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

¹CIERTAMENTE tiempo limitado tiene el hombre sobre la tierra, Y sus días son como los días del jornalero.

²Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

²Como el siervo anhela la sombra, Y como el jornalero espera el reposo de su trabajo:

³Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

³Así poseo yo meses de vanidad, Y noches de trabajo me dieron por cuenta.

⁴Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

⁴Cuando estoy acostado, digo: ¿Cuándo me levantaré? Y mide mi corazón la noche, Y estoy harto de devaneos hasta el alba.

⁵Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

⁵Mi carne está vestida de gusanos, y de costras de polvo; Mi piel hendida y abominable.

⁶Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

⁶Y mis días fueron más ligeros que la lanzadera del tejedor, Y fenecieron sin esperanza.

⁷Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

⁷Acuérdate que mi vida es viento, Y que mis ojos no volverán á ver el bien.

⁸Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

⁸Los ojos de los que me ven, no me verán más: Tus ojos sobre mí, y dejaré de ser.

⁹Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. [И така в цялата книга на Иов.]} няма да възлезе пак;

⁹La nube se consume, y se va: Así el que desciende al sepulcro no subirá;

¹⁰Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

¹⁰No tornará más á su casa, Ni su lugar le conocerá más.

¹¹Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

¹¹Por tanto yo no reprimiré mi boca; Hablaré en la angustia de mi espíritu, Y quejaréme con la amargura de mi alma.

¹²Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

¹²¿Soy yo la mar, ó ballena, Que me pongas guarda?

¹³Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

¹³Cuando digo: Mi cama me consolará, Mi cama atenuará mis quejas;

¹⁴Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

¹⁴Entonces me quebrantarás con sueños, Y me turbarás con visiones.

¹⁵Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

¹⁵Y así mi alma tuvo por mejor el ahogamiento, Y quiso la muerte más que mis huesos.

¹⁶Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

¹⁶Aburríme: no he de vivir yo para siempre; Déjáme, pues que mis días son vanidad.

¹⁷Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

¹⁷¿Qué es el hombre, para que lo engrandezcas, Y que pongas sobre él tu corazón,

¹⁸Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

¹⁸Y lo visites todas las mañanas, Y todos los momentos lo pruebes?

¹⁹До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

¹⁹¿Hasta cuándo no me dejarás, Ni me soltarás hasta que trague mi saliva?

²⁰Ако съм съгрешил, що правя [с това] на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

²⁰Pequé, ¿qué te haré, oh Guarda de los hombres? ¿Por qué me has puesto contrario á ti, Y que á mí mismo sea pesado?

²¹И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

²¹¿Y por qué no quitas mi rebelión, y perdonas mi iniquidad? Porque ahora dormiré en el polvo, Y si me buscares de mañana, ya no seré.