¹А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

¹Y JESUS, seis días antes de la Pascua, vino á Bethania, donde estaba Lázaro, que había sido muerto, al cual había resucitado de los muertos.

²Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

²E hiciéronle allí una cena y Marta servía, y Lázaro era uno de los que estaban sentados á la mesa juntamente con él.

³Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

³Entonces María tomó una libra de ungüento de nardo líquido de mucho precio, y ungió los pies de Jesús, y limpió sus pies con sus cabellos: y la casa se llenó del olor del ungüento.

⁴Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

⁴Y dijo uno de sus discípulos, Judas Iscariote, hijo de Simón, el que le había de entregar:

⁵Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

⁵¿Por qué no se ha vendido este ungüento por trescientos dineros, y se dió á los pobres?

⁶А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката [или], кутийката.} вземаше [от] това, което пускаха в нея.

⁶Mas dijo esto, no por el cuidado que él tenía de los pobres: sino porque era ladrón, y tenía la bolsa, y traía lo que se echaba en ella.

⁷Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

⁷Entonces Jesús dijo: Déjala; para el día de mi sepultura ha guardado esto;

⁸Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

⁸Porque á los pobres siempre los tenéis con vosotros, mas á mí no siempre me tenéis.

⁹А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

⁹Entonces mucha gente de los Judíos entendió que él estaba allí; y vinieron no solamente por causa de Jesús, mas también por ver á Lázaro, al cual había resucitado de los muertos.

¹⁰А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

¹⁰Consultaron asimismo los príncipes de los sacerdotes, de matar también á Lázaro;

¹¹защото поради него мнозина от юдеите отиваха [към страната на Исуса] и вярваха в Него.

¹¹Porque muchos de los Judíos iban y creían en Jesús por causa de él.

¹²На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

¹²El siguiente día, mucha gente que había venido á la fiesta, como oyeron que Jesús venía á Jerusalem,

¹³взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

¹³Tomaron ramos de palmas, y salieron á recibirle, y clamaban: ­Hosanna, Bendito el que viene en el nombre del Señor, el Rey de Israel!

¹⁴А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

¹⁴Y halló Jesús un asnillo, y se sentó sobre él, como está escrito:

¹⁵"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

¹⁵No temas, hija de Sión: he aquí tu Rey viene, sentado sobre un pollino de asna.

¹⁶Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

¹⁶Estas cosas no las entendieron sus discípulos de primero: empero cuando Jesús fué glorificado, entonces se acordaron de que estas cosas estaban escritas de él, y que le hicieron estas cosas.

¹⁷Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше [за това чудо].

¹⁷Y la gente que estaba con él, daba testimonio de cuando llamó á Lázaro del sepulcro, y le resucitó de los muertos.

¹⁸По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

¹⁸Por lo cual también había venido la gente á recibirle, porque había oído que él había hecho esta señal;

¹⁹За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

¹⁹Mas los Fariseos dijeron entre sí: ¿Veis que nada aprovecháis? he aquí, el mundo se va tras de él.

²⁰А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

²⁰Y había ciertos Griegos de los que habían subido á adorar en la fiesta:

²¹Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

²¹Estos pues, se llegaron á Felipe, que era de Bethsaida de Galilea, y rogáronle, diciendo: Señor, querríamos ver á Jesús.

²²Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

²²Vino Felipe, y díjolo á Andrés: Andrés entonces, y Felipe, lo dicen á Jesús.

²³А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

²³Entonces Jesús les respondió, diciendo: La hora viene en que el Hijo del hombre ha de ser glorificado.

²⁴Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

²⁴De cierto, de cierto os digo, que si el grano de trigo no cae en la tierra y muere, él solo queda; mas si muriere, mucho fruto lleva.

²⁵Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

²⁵El que ama su vida, la perderá; y el que aborrece su vida en este mundo, para vida eterna la guardará.

²⁶Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

²⁶Si alguno me sirve, sígame: y donde yo estuviere, allí también estará mi servidor. Si alguno me sirviere, mi Padre le honrará.

²⁷Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

²⁷Ahora está turbada mi alma; ¿y qué diré? Padre, sálvame de esta hora. Mas por esto he venido en esta hora.

²⁸Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

²⁸Padre, glorifica tu nombre. Entonces vino una voz del cielo: Y lo he glorificado, y lo glorificaré otra vez.

²⁹На това, народът, който стоеше там, като чу [гласа] каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

²⁹Y la gente que estaba presente, y había oído, decía que había sido trueno. Otros decían: Angel le ha hablado.

³⁰Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

³⁰Respondió Jesús, y dijo: No ha venido esta voz por mi causa, mas por causa de vosotros.

³¹Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

³¹Ahora es el juicio de este mundo: ahora el príncipe de este mundo será echado fuera.

³²И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

³²Y yo, si fuere levantado de la tierra, á todos traeré á mí mismo.

³³А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

³³Y esto decía dando á entender de qué muerte había de morir.

³⁴Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

³⁴Respondióle la gente: Nosotros hemos oído de la ley, que el Cristo permanece para siempre: ¿cómo pues dices tú: Conviene que el Hijo del hombre sea levantado? ¿Quién es este Hijo del hombre?

³⁵Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

³⁵Entonces Jesús les dice: Aun por un poco estará la luz entre vosotros: andad entre tanto que tenéis luz, porque no os sorprendan las tinieblas; porque el que anda en tinieblas, no sabe dónde va.

³⁶Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

³⁶Entre tanto que tenéis la luz, creed en la luz, para que seáis hijos de luz. Estas cosas habló Jesús, y fuése, y escondióse de ellos.

³⁷Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

³⁷Empero habiendo hecho delante de ellos tantas señales, no creían en él.

³⁸за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой [от нас] е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

³⁸Para que se cumpliese el dicho que dijo el profeta Isaías: ¿Señor, quién ha creído á nuestro dicho? ¿Y el brazo del Señor, á quién es revelado?

³⁹Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

³⁹Por esto no podían creer, porque otra vez dijo Isaías:

⁴⁰"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

⁴⁰Cegó los ojos de ellos, y endureció su corazón; Porque no vean con los ojos, y entiendan de corazón, Y se conviertan, Y yo los sane.

⁴¹Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

⁴¹Estas cosas dijo Isaías cuando vió su gloria, y habló de él.

⁴²Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не [Го] изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

⁴²Con todo eso, aun de los príncipes, muchos creyeron en él; mas por causa de los Fariseos no lo confesaban, por no ser echados de la sinagoga.

⁴³защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

⁴³Porque amaban más la gloria de los hombres que la gloria de Dios.

⁴⁴А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

⁴⁴Mas Jesús clamó y dijo: El que cree en mí, no cree en mí, sino en el que me envió;

⁴⁵И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

⁴⁵Y el que me ve, ve al que me envió.

⁴⁶Аз дойдох [като] светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

⁴⁶Yo la luz he venido al mundo, para que todo aquel que cree en mí no permanezca en tinieblas.

⁴⁷И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

⁴⁷Y el que oyere mis palabras, y no las creyere, yo no le juzgo; porque no he venido á juzgar al mundo, sino á salvar al mundo.

⁴⁸Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

⁴⁸El que me desecha, y no recibe mis palabras, tiene quien le juzgue: la palabra que he hablado, ella le juzgará en el día postrero.

⁴⁹Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

⁴⁹Porque yo no he hablado de mí mismo; mas el Padre que me envió, él me dió mandamiento de lo que he de decir, y de lo que he de hablar.

⁵⁰И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

⁵⁰Y sé que su mandamiento es vida eterna: así que, lo que yo hablo, como el Padre me lo ha dicho, así hablo.