¹А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.

¹ANTES de la fiesta de la Pascua, sabiendo Jesús que su hora había venido para que pasase de este mundo al Padre, como había amado á los suyos que estaban en el mundo, amólos hasta el fin.

²И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),

²Y la cena acabada, como el diablo ya había metido en el corazón de Judas, hijo de Simón Iscariote, que le entregase,

³като знаеше [Исус], че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

³Sabiendo Jesús que el Padre le había dado todas las cosas en las manos, y que había salido de Dios, y á Dios iba,

⁴стана от вечерята, сложи мантията Си {Гръцки: Дрехите Си.}, взе престилка и се препаса.

⁴Levántase de la cena, y quítase su ropa, y tomando una toalla, ciñóse.

⁵После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.

⁵Luego puso agua en un lebrillo, y comenzó á lavar los pies de los discípulos, y á limpiarlos con la toalla con que estaba ceñido.

⁶И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете?

⁶Entonces vino á Simón Pedro; y Pedro le dice: ¿Señor, tú me lavas los pies?

⁷Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.

⁷Respondió Jesús, y díjole: Lo que yo hago, tú no entiendes ahora; mas lo entenderás después.

⁸Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене.

⁸Dícele Pedro: No me lavarás los pies jamás. Respondióle Jesús: Si no te lavare, no tendrás parte conmigo.

⁹Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

⁹Dícele Simón Pedro: Señor, no sólo mis pies, mas aun las manos y la cabeza.

¹⁰Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.

¹⁰Dícele Jesús: El que está lavado, no necesita sino que lave los pies, mas está todo limpio: y vosotros limpios estáis, aunque no todos.

¹¹Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.

¹¹Porque sabía quién le había de entregar; por eso dijo: No estáis limpios todos.

¹²А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?

¹²Así que, después que les hubo lavado los pies, y tomado su ropa, volviéndose á sentar á la mesa, díjoles: ¿Sabéis lo que os he hecho?

¹³Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.

¹³Vosotros me llamáis, Maestro, y, Señor: y decís bien; porque lo soy.

¹⁴И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.

¹⁴Pues si yo, el Señor y el Maestro, he lavado vuestros pies, vosotros también debéis lavar los pies los unos á los otros.

¹⁵Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас.

¹⁵Porque ejemplo os he dado, para que como yo os he hecho, vosotros también hagáis.

¹⁶Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

¹⁶De cierto, de cierto os digo: El siervo no es mayor que su señor, ni el apóstol es mayor que el que le envió.

¹⁷Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

¹⁷Si sabéis estas cosas, bienaventurados seréis, si las hiciereis.

¹⁸Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но [това стана], за да се сбъдне писаното: "Който яде хляба Ми, [той] дигна своята пета против Мене".

¹⁸No hablo de todos vosotros: yo sé los que he elegido: mas para que se cumpla la Escritura: El que come pan conmigo, levantó contra mí su calcañar.

¹⁹Отсега ви казвам [това нещо] преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз [това, което рекох].

¹⁹Desde ahora os lo digo antes que se haga, para que cuando se hiciere, creáis que yo soy.

²⁰Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.

²⁰De cierto, de cierto os digo: El que recibe al que yo enviare, á mí recibe; y el que á mí recibe, recibe al que me envió.

²¹Като рече това, Исус се развълнува в духа [Си], и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²¹Como hubo dicho Jesús esto, fué conmovido en el espíritu, y protestó, y dijo: De cierto, de cierto os digo, que uno de vosotros me ha de entregar.

²²Учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.

²²Entonces los discípulos mirábanse los unos á los otros, dudando de quién decía.

²³А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.

²³Y uno de sus discípulos, al cual Jesús amaba, estaba recostado en el seno de Jesús.

²⁴Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи [ни] за кого говори.

²⁴A éste, pues, hizo señas Simón Pedro, para que preguntase quién era aquél de quien decía.

²⁵А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?

²⁵El entonces recostándose sobre el pecho de Jesús, dícele: Señor, ¿quién es?

²⁶Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.

²⁶Respondió Jesús: Aquél es, á quien yo diere el pan mojado. Y mojando el pan, diólo á Judas Iscariote, hijo de Simón.

²⁷И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

²⁷Y tras el bocado Satanás entró en él. Entonces Jesús le dice: Lo que haces, haz lo más presto.

²⁸А никой от седящите [на трапезата] не разбра защо му рече това;

²⁸Mas ninguno de los que estaban á la mesa entendió á qué propósito le dijo esto.

²⁹защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата {Гръцки: Торбичката [или], кутийката.}, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

²⁹Porque los unos pensaban, por que Judas tenía la bolsa, que Jesús le decía: Compra lo que necesitamos para la fiesta: ó, que diese algo á los pobres.

³⁰И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.

³⁰Como él pues hubo tomado el bocado, luego salió: y era ya noche.

³¹А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;

³¹Entonces como él salió, dijo Jesús: Ahora es glorificado el Hijo del hombre, y Dios es glorificado en él.

³²и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

³²Si Dios es glorificado en él, Dios también le glorificará en sí mismo, y luego le glorificará.

³³Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.

³³Hijitos, aun un poco estoy con vosotros. Me buscaréis; mas, como dije á los Judíos: Donde yo voy, vosotros no podéis venir; así digo á vosotros ahora.

³⁴Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.

³⁴Un mandamiento nuevo os doy: Que os améis unos á otros: como os he amado, que también os améis los unos á los otros.

³⁵По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

³⁵En esto conocerán todos que sois mis discípulos, si tuviereis amor los unos con los otros.

³⁶Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.

³⁶Dícele Simón Pedro: Señor, ¿adónde vas? Respondióle Jesús: Donde yo voy, no me puedes ahora seguir; mas me seguirás después.

³⁷Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.

³⁷Dícele Pedro: Señor, ¿por qué no te puedo seguir ahora? mi alma pondré por ti.

³⁸Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

³⁸Respondióle Jesús: ¿Tu alma pondrás por mí? De cierto, de cierto te digo: No cantará el gallo, sin que me hayas negado tres veces.