¹Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,

¹HABIENDO muchos tentado á poner en orden la historia de las cosas que entre nosotros han sido ciertísimas,

²както ни ги предадоха ония, които отначало са били очевидци и служители на [евангелското] слово,

²Como nos lo enseñaron los que desde el principio lo vieron por sus ojos, y fueron ministros de la palabra;

³видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред [за това], почтени Теофиле,

³Me ha parecido también á mí, después de haber entendido todas las cosas desde el principio con diligencia, escribírtelas por orden, oh muy buen Teófilo,

⁴за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

⁴Para que conozcas la verdad de las cosas en las cuales has sido enseñado.

⁵В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.

⁵HUBO en los días de Herodes, rey de Judea, un sacerdote llamado Zacarías, de la suerte de Abías; y su mujer, de las hijas de Aarón, llamada Elisabet.

⁶Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

⁶Y eran ambos justos delante de Dios, andando sin reprensión en todos los mandamientos y estatutos del Señor.

⁷И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

⁷Y no tenían hijo, porque Elisabet era estéril, y ambos eran avanzados en días.

⁸И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,

⁸Y aconteció que ejerciendo Zacarías el sacerdocio delante de Dios por el orden de su vez,

⁹по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.

⁹Conforme á la costumbre del sacerdocio, salió en suerte á poner el incienso, entrando en el templo del Señor.

¹⁰И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.

¹⁰Y toda la multitud del pueblo estaba fuera orando á la hora del incienso.

¹¹И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.

¹¹Y se le apareció el ángel del Señor puesto en pie á la derecha del altar del incienso.

¹²И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.

¹²Y se turbó Zacarías viéndo le, y cayó temor sobre él.

¹³Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.

¹³Mas el ángel le dijo: Zacarías, no temas; porque tu oración ha sido oída, y tu mujer Elisabet te parirá un hijo, y llamarás su nombre Juan.

¹⁴[Той] ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.

¹⁴Y tendrás gozo y alegría, y muchos se gozarán de su nacimiento.

¹⁵Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си.

¹⁵Porque será grande delante de Dios, y no beberá vino ni sidra; y será lleno del Espíritu Santo, aun desde el seno de su madre.

¹⁶И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.

¹⁶Y á muchos de los hijos de Israel convertirá al Señor Dios de ellos.

¹⁷Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.

¹⁷Porque él irá delante de él con el espíritu y virtud de Elías, para convertir los corazones de los padres á los hijos, y los rebeldes á la prudencia de los justos, para aparejar al Señor un pueblo apercibido.

¹⁸А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.

¹⁸Y dijo Zacarías al ángel: ¿En qué conoceré esto? porque yo soy viejo, y mi mujer avanzada en días.

¹⁹Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

¹⁹Y respondiendo el ángel le dijo: Yo soy Gabriel, que estoy delante de Dios; y soy enviado á hablarte, y á darte estas buenas nuevas.

²⁰И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш, до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.

²⁰Y he aquí estarás mudo y no podrás hablar, hasta el día que esto sea hecho, por cuanto no creíste á mis palabras, las cuales se cumplirán á su tiempo.

²¹И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.

²¹Y el pueblo estaba esperando á Zacarías, y se maravillaban de que él se detuviese en el templo.

²²А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.

²²Y saliendo, no les podía hablar: y entendieron que había visto visión en el templo: y él les hablaba por señas, y quedó mudo.

²³И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.

²³Y fué, que cumplidos los días de su oficio, se vino á su casa.

²⁴А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:

²⁴Y después de aquellos días concibió su mujer Elisabet, y se encubrió por cinco meses, diciendo:

²⁵Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците [причината да] ме корят.

²⁵Porque el Señor me ha hecho así en los días en que miró para quitar mi afrenta entre los hombres.

²⁶А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

²⁶Y al sexto mes, el ángel Gabriel fué enviado de Dios á una ciudad de Galilea, llamada Nazaret,

²⁷при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

²⁷A una virgen desposada con un varón que se llamaba José, de la casa de David: y el nombre de la virgen era María.

²⁸И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

²⁸Y entrando el ángel á donde estaba, dijo, ­Salve, muy favorecida! el Señor es contigo: bendita tú entre las mujeres.

²⁹А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

²⁹Mas ella, cuando le vió, se turbó de sus palabras, y pensaba qué salutación fuese ésta.

³⁰И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

³⁰Entonces el ángel le dijo: María, no temas, porque has hallado gracia cerca de Dios.

³¹И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

³¹Y he aquí, concebirás en tu seno, y parirás un hijo, y llamarás su nombre JESUS.

³²Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

³²Este será grande, y será llamado Hijo del Altísimo: y le dará el Señor Dios el trono de David su padre:

³³Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

³³Y reinará en la casa de Jacob por siempre; y de su reino no habrá fin.

³⁴А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

³⁴Entonces María dijo al ángel: ¿Cómo será esto? porque no conozco varón.

³⁵И ангелът в отговор й рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди [от тебе], ще се нарече Божий Син.

³⁵Y respondiendo el ángel le dijo: El Espíritu Santo vendrá sobre ti, y la virtud del Altísimo te hará sombra; por lo cual también lo Santo que nacerá, será llamado Hijo de Dios.

³⁶И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

³⁶Y he aquí, Elisabet tu parienta, también ella ha concebido hijo en su vejez; y este es el sexto mes á ella que es llamada la estéril:

³⁷Защото за Бога няма невъзможно нещо.

³⁷Porque ninguna cosa es imposible para Dios.

³⁸И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

³⁸Entonces María dijo: He aquí la sierva del Señor; hágase á mí conforme á tu palabra. Y el ángel partió de ella.

³⁹През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,

³⁹En aquellos días levantándose María, fué á la montaña con priesa, á una ciudad de Judá;

⁴⁰и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.

⁴⁰Y entró en casa de Zacarías, y saludó á Elisabet.

⁴¹И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

⁴¹Y aconteció, que como oyó Elisabet la salutación de María, la criatura saltó en su vientre; y Elisabet fué llena del Espíritu Santo,

⁴²и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!

⁴²Y exclamó á gran voz, y dijo. Bendita tú entre las mujeres, y bendito el fruto de tu vientre.

⁴³И от какво ми е тая [чест], да дойде при мене майката на моя Господ?

⁴³¿Y de dónde esto á mí, que la madre de mi Señor venga á mí?

⁴⁴Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.

⁴⁴Porque he aquí, como llegó la voz de tu salutación á mis oídos, la criatura saltó de alegría en mi vientre.

⁴⁵И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

⁴⁵Y bienaventurada la que creyó, porque se cumplirán las cosas que le fueron dichas de parte del Señor.

⁴⁶И Мария каза: - Величае душата ми Господа,

⁴⁶Entonces María dijo: engrandece mi alma al Señor;

⁴⁷И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой.

⁴⁷Y mi espíritu se alegró en Dios mi Salvador,

⁴⁸Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове.

⁴⁸Porque ha mirado á la bajeza de su criada; Porque he aquí, desde ahora me dirán bienaventurada todas las generaciones.

⁴⁹Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име.

⁴⁹Porque me ha hecho grandes cosas el Poderoso; Y santo es su nombre.

⁵⁰И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят.

⁵⁰Y su misericordia de generación á generación A los que le temen.

⁵¹Извърши силни [дела] със Своята мишца; Разпръсна [ония, които] са горделиви в мислите на сърцето си.

⁵¹Hizo valentía con su brazo: Esparció los soberbios del pensamiento de su corazón.

⁵²Свали владетели от престолите [им]. И въздигна смирени.

⁵²Quitó los poderosos de los tronos, Y levantó á los humildes.

⁵³Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.

⁵³A los hambrientos hinchió de bienes; Y á los ricos envió vacíos.

⁵⁴Помогна на слугата Си Израиля. За да помни [да покаже] Милост.

⁵⁴Recibió á Israel su siervo, Acordandose de la misericordia.

⁵⁵(Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.

⁵⁵Como habló á nuestros padres A Abraham y á su simiente para siempre.

⁵⁶А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.

⁵⁶Y se quedó María con ella como tres meses: después se volvió á su casa.

⁵⁷А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.

⁵⁷Y á Elisabet se le cumplió el tiempo de parir, y parió un hijo.

⁵⁸И като чуха съседите и роднините й, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.

⁵⁸Y oyeron los vecinos y los parientes que Dios había hecho con ella grande misericordia, y se alegraron con ella.

⁵⁹И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.

⁵⁹Y aconteció, que al octavo día vinieron para circuncidar al niño; y le llamaban del nombre de su padre, Zacarías.

⁶⁰Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.

⁶⁰Y respondiendo su madre, dijo: No; sino Juan será llamado.

⁶¹И рекоха й: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.

⁶¹Y le dijeron: ¿Por qué? nadie hay en tu parentela que se llame de este nombre.

⁶²И [запитаха] баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.

⁶²Y hablaron por señas á su padre, cómo le quería llamar.

⁶³А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.

⁶³Y demandando la tablilla, escribió, diciendo: Juan es su nombre. Y todos se maravillaron.

⁶⁴И на часа му се отвориха устата, и езикът му се[ развърза], и той проговори и благославяше Бога.

⁶⁴Y luego fué abierta su boca y su lengua, y habló bendiciendo á Dios.

⁶⁵И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.

⁶⁵Y fué un temor sobre todos los vecinos de ellos; y en todas las montañas de Judea fueron divulgadas todas estas cosas.

⁶⁶И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.

⁶⁶Y todos los que las oían, las conservaban en su corazón, diciendo: ¿Quién será este niño? Y la mano del Señor estaba con él.

⁶⁷Тогава баща му Захария се изпълни със Светия Дух и пророкува, казвайки:

⁶⁷Y Zacarías su padre fué lleno de Espíritu Santo, y profetizó, diciendo:

⁶⁸Благословен Господ, Израилевият Бог, Защото посети Своите люде, и извърши изкупление за тях.

⁶⁸Bendito el Señor Dios de Israel, Que ha visitado y hecho redención á su pueblo,

⁶⁹И въздигна рог на спасение за нас В дома на слугата Си Давида,

⁶⁹Y nos alzó un cuerno de salvación En la casa de David su siervo,

⁷⁰(Както е говорил чрез устата на светите Си от века пророци).

⁷⁰Como habló por boca de sus santos profetas que fueron desde el principio:

⁷¹Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички които ни мразят,

⁷¹Salvación de nuestros enemigos, y de mano de todos los que nos aborrecieron;

⁷²За да покаже милост към бащите ни, И да спомни светия Свой завет,

⁷²Para hacer misericordia con nuestros padres, Y acordándose de su santo pacto;

⁷³Клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.

⁷³Del juramento que juró á Abraham nuestro padre, Que nos había de dar,

⁷⁴Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да Му служим без страх,

⁷⁴Que sin temor librados de nuestros enemigos, Le serviríamos

⁷⁵В светост и правда пред Него, през всичките си дни.

⁷⁵En santidad y en justicia delante de él, todos los días nuestros.

⁷⁶Да! и ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; Защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.

⁷⁶Y tú, niño, profeta del Altísimo serás llamado; Porque irás ante la faz del Señor, para aparejar sus caminos;

⁷⁷За да дадеш на Неговите люде да познаят спасение Чрез прощаване греховете им,

⁷⁷Dando conocimiento de salud á su pueblo, Para remisión de sus pecados,

⁷⁸Поради милосърдието на нашия Бог, С което ще ни посети зора отгоре,

⁷⁸Por las entrañas de misericordia de nuestro Dios, Con que nos visitó de lo alto el Oriente,

⁷⁹За да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; Така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.

⁷⁹Para dar luz á los que habitan en tinieblas y en sombra de muerte; Para encaminar nuestros pies por camino de paz.

⁸⁰А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.

⁸⁰Y el niño crecía, y se fortalecía en espíritu: y estuvo en los desiertos hasta el día que se mostró á Israel.