¹А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

¹Y ESTABA cerca el día de la fiesta de los ázimos, que se llama la Pascua.

²И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

²Y los príncipes de los sacerdotes y los escribas buscaban cómo le matarían; mas tenían miedo del pueblo.

³Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

³Y entró Satanás en Judas, por sobrenombre Iscariote, el cual era uno del número de los doce;

⁴и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

⁴Y fué, y habló con los príncipes de los sacerdotes, y con los magistrados, de cómo se lo entregaría.

⁵И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

⁵Los cuales se holgaron, y concertaron de darle dinero.

⁶И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

⁶Y prometió, y buscaba oportunidad para entregarle á ellos sin bulla.

⁷И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

⁷Y vino el día de los ázimos, en el cual era necesario matar la pascua.

⁸И прати [Исус] Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

⁸Y envió á Pedro y á Juan, diciendo: Id, aparejadnos la pascua para que comamos.

⁹А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

⁹Y ellos le dijeron: ¿Dónde quieres que aparejemos?

¹⁰А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

¹⁰Y él les dijo: He aquí cuando entrareis en la ciudad, os encontrará un hombre que lleva un cántaro de agua: seguidle hasta la casa donde entrare,

¹¹и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

¹¹Y decid al padre de la familia de la casa: El Maestro te dice: ¿Dónde está el aposento donde tengo de comer la pascua con mis discípulos?

¹²И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

¹²Entonces él os mostrará un gran cenáculo aderezado; aparejad allí.

¹³И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹³Fueron pues, y hallaron como les había dicho; y aparejaron la pascua.

¹⁴И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

¹⁴Y como fué hora, sentóse á la mesa, y con él los apóstoles.

¹⁵И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

¹⁵Y les dijo: En gran manera he deseado comer con vosotros esta pascua antes que padezca;

¹⁶защото ви казвам, че няма [вече] да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

¹⁶Porque os digo que no comeré más de ella, hasta que se cumpla en el reino de Dios.

¹⁷И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

¹⁷Y tomando el vaso, habiendo dado gracias, dijo: Tomad esto, y partidlo entre vosotros;

¹⁸защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

¹⁸Porque os digo, que no beberé más del fruto de la vid, hasta que el reino de Dios venga.

¹⁹И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

¹⁹Y tomando el pan, habiendo dado gracias, partió, y les dió, diciendo: Esto es mi cuerpo, que por vosotros es dado: haced esto en memoria de mí.

²⁰Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

²⁰Asimismo también el vaso, después que hubo cenado, diciendo: Este vaso es el nuevo pacto en mi sangre, que por vosotros se derrama.

²¹Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

²¹Con todo eso, he aquí la mano del que me entrega, conmigo en la mesa.

²²Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

²²Y á la verdad el Hijo del hombre va, según lo que está determinado; empero ­ay de aquél hombre por el cual es entregado!

²³И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

²³Ellos entonces comenzaron á preguntar entre sí, cuál de ellos sería el que había de hacer esto.

²⁴Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

²⁴Y hubo entre ellos una contienda, quién de ellos parecía ser el mayor.

²⁵А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

²⁵Entonces él les dijo: Los reyes de las gentes se enseñorean de ellas; y los que sobre ellas tienen potestad, son llamados bienhechores:

²⁶Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

²⁶Mas vosotros, no así: antes el que es mayor entre vosotros, sea como el más mozo; y el que es príncipe, como el que sirve.

²⁷Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

²⁷Porque, ¿cuál es mayor, el que se sienta á la mesa, ó el que sirve? ¿No es el que se sienta á la mesa? Y yo soy entre vosotros como el que sirve.

²⁸А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

²⁸Empero vosotros sois los que habéis permanecido conmigo en mis tentaciones:

²⁹Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

²⁹Yo pues os ordeno un reino, como mi Padre me lo ordenó á mí,

³⁰да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

³⁰Para que comáis y bebáis en mi mesa en mi reino, y os sentéis sobre tronos juzgando á las doce tribus de Israel.

³¹[И рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска [всички], за да ви пресее като жито;

³¹Dijo también el Señor: Simón, Simón, he aquí Satanás os ha pedido para zarandaros como á trigo;

³²но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

³²Mas yo he rogado por ti que tu fe no falte: y tú, una vez vuelto, confirma á tus hermanos.

³³[Петър] Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

³³Y él le dijo: Señor, pronto estoy á ir contigo aun á cárcel y á muerte.

³⁴А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

³⁴Y él dijo: Pedro, te digo que el gallo no cantará hoy antes que tú niegues tres veces que me conoces.

³⁵И рече им: Когато ви пратих [без] кесия, без торба и [без] обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

³⁵Y á ellos dijo: Cuando os envié sin bolsa, y sin alforja, y sin zapatos, ¿os faltó algo? Y ellos dijeron: Nada.

³⁶И рече им: Но сега, който няма [кесия], нека я вземе, така и торба; и който няма [кесия], нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

³⁶Y les dijo: Pues ahora, el que tiene bolsa, tómela, y también la alforja, y el que no tiene, venda su capa y compre espada.

³⁷защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото [писаното] за Мене [наближава] към [своето] изпълнение.

³⁷Porque os digo, que es necesario que se cumpla todavía en mí aquello que está escrito: Y con los malos fué contado: porque lo que está escrito de mí, cumplimiento tiene.

³⁸И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

³⁸Entonces ellos dijeron: Señor, he aquí dos espadas. Y él les dijo: Basta.

³⁹И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

³⁹Y saliendo, se fué, como solía, al monte de las Olivas; y sus discípulos también le siguieron.

⁴⁰И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

⁴⁰Y como llegó á aquel lugar, les dijo: Orad que no entréis en tentación.

⁴¹И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

⁴¹Y él se apartó de ellos como un tiro de piedra; y puesto de rodillas oró,

⁴²Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

⁴²Diciendo: Padre, si quieres, pasa este vaso de mí; empero no se haga mi voluntad, sino la tuya.

⁴³И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

⁴³Y le apareció un ángel del cielo confortándole.

⁴⁴И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

⁴⁴Y estando en agonía, oraba más intensamente: y fué su sudor como grandes gotas de sangre que caían hasta la tierra.

⁴⁵И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

⁴⁵Y como se levantó de la oración, y vino á sus discípulos, hallólos durmiendo de tristeza;

⁴⁶Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

⁴⁶Y les dijo: ¿Por qué dormís? Levantaos, y orad que no entréis en tentación.

⁴⁷Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

⁴⁷Estando él aún hablando, he aquí una turba; y el que se llamaba Judas, uno de los doce, iba delante de ellos; y llegóse á Jesús para besarlo.

⁴⁸А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

⁴⁸Entonces Jesús le dijo: Judas, ¿con beso entregas al Hijo del hombre?

⁴⁹И тия, които бяха около [Исуса], като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

⁴⁹Y viendo los que estaban con él lo que había de ser, le dijeron: Señor, ¿heriremos á cuchillo?

⁵⁰И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

⁵⁰Y uno de ellos hirió á un siervo del príncipe de los sacerdotes, y le quitó la oreja derecha.

⁵¹А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

⁵¹Entonces respondiendo Jesús, dijo: Dejad hasta aquí. Y tocando su oreja, le sanó.

⁵²А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата [стража] и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

⁵²Y Jesús dijo á los que habían venido á él, los príncipes de los sacerdotes, y los magistrados del templo, y los ancianos: ¿Como á ladrón habéis salido con espadas y con palos?

⁵³Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

⁵³Habiendo estado con vosotros cada día en el templo, no extendisteis las manos contra mí; mas ésta es vuestra hora, y la potestad de las tinieblas.

⁵⁴И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

⁵⁴Y prendiéndole trajéronle, y metiéronle en casa del príncipe de los sacerdotes. Y Pedro le seguía de lejos.

⁵⁵И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

⁵⁵Y habiendo encendido fuego en medio de la sala, y sentándose todos alrededor, se sentó también Pedro entre ellos.

⁵⁶И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

⁵⁶Y como una criada le vió que estaba sentado al fuego, fijóse en él, y dijo: Y éste con él estaba.

⁵⁷А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

⁵⁷Entonces él lo negó, diciendo: Mujer, no le conozco.

⁵⁸След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

⁵⁸Y un poco después, viéndole otro, dijo: Y tú de ellos eras. Y Pedro dijo: Hombre, no soy.

⁵⁹И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

⁵⁹Y como una hora pasada otro afirmaba, diciendo: Verdaderamente también éste estaba con él, porque es Galileo.

⁶⁰А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

⁶⁰Y Pedro dijo: Hombre, no sé qué dices. Y luego, estando él aún hablando, el gallo cantó.

⁶¹И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

⁶¹Entonces, vuelto el Señor, miró á Pedro: y Pedro se acordó de la palabra del Señor como le había dicho: Antes que el gallo cante, me negarás tres veces.

⁶²И излезе вън та плака горко.

⁶²Y saliendo fuera Pedro, lloró amargamente.

⁶³И мъжете, които държаха[ Исуса], ругаеха Го и Го биеха,

⁶³Y los hombres que tenían á Jesús, se burlaban de él hiriéndole;

⁶⁴и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

⁶⁴Y cubriéndole, herían su rostro, y preguntábanle, diciendo: Profetiza quién es el que te hirió.

⁶⁵И много други хули изговориха против Него.

⁶⁵Y decían otras muchas cosas injuriándole.

⁶⁶И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

⁶⁶Y cuando fué de día, se juntaron los ancianos del pueblo, y los príncipes de los sacerdotes, y los escribas, y le trajeron á su concilio,

⁶⁷Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

⁶⁷Diciendo: ¿Eres tú el Cristo? dínos lo. Y les dijo: Si os lo dijere, no creeréis;

⁶⁸и ако [ви] задам въпрос, не ще отговорите.

⁶⁸Y también si os preguntare, no me responderéis, ni me soltaréis:

⁶⁹Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

⁶⁹Mas después de ahora el Hijo del hombre se asentará á la diestra de la potencia de Dios.

⁷⁰И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие[ право] казвате; защото съм.

⁷⁰Y dijeron todos: ¿Luego tú eres Hijo de Dios? Y él les dijo: Vosotros decís que yo soy.

⁷¹А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

⁷¹Entonces ellos dijeron: ¿Qué más testimonio deseamos? porque nosotros lo hemos oído de su boca.