¹Тогава цялото множество техни [хора] стана и Го заведе при Пилата.

¹LEVANTANDOSE entonces toda la multitud de ellos, lleváronle á Pilato.

²И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.

²Y comenzaron á acusarle, diciendo: A éste hemos hallado que pervierte la nación, y que veda dar tributo á César, diciendo que él es el Cristo, el rey.

³А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти [право] казваш.

³Entonces Pilato le preguntó, diciendo: ¿Eres tú el Rey de los Judíos? Y respondiéndo él, dijo: Tú lo dices.

⁴И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.

⁴Y Pilato dijo á los príncipes de los sacerdotes, y á las gentes: Ninguna culpa hallo en este hombre.

⁵А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея [и е следвал] даже до тук.

⁵Mas ellos porfiaban, diciendo: Alborota al pueblo, enseñando por toda Judea, comenzando desde Galilea hasta aquí.

⁶А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.

⁶Entonces Pilato, oyendo de Galilea, preguntó si el hombre era Galileo.

⁷И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който беше през тия дни в Ерусалим.

⁷Y como entendió que era de la jurisdicción de Herodes, le remitió á Herodes, el cual también estaba en Jerusalem en aquellos días.

⁸А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.

⁸Y Herodes, viendo á Jesús, holgóse mucho, porque hacía mucho que deseaba verle; porque había oído de él muchas cosas, y tenía esperanza que le vería hacer alguna señal.

⁹И запитваше Го с много думи; но Той нищо не му отговори.

⁹Y le preguntaba con muchas palabras; mas él nada le respondió:

¹⁰А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.

¹⁰Y estaban los príncipes de los sacerdotes y los escribas acusándole con gran porfía.

¹¹Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга; облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.

¹¹Mas Herodes con su corte le menospreció, y escarneció, vistiéndole de una ropa rica; y volvióle á enviar á Pilato.

¹²В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си; защото преди [това] враждуваха един против друг.

¹²Y fueron hechos amigos entre sí Pilato y Herodes en el mismo día; porque antes eran enemigos entre sí.

¹³Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:

¹³Entonces Pilato, convocando los príncipes de los sacerdotes, y los magistrados, y el pueblo,

¹⁴Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.

¹⁴Les dijo: Me habéis presentado á éste por hombre que desvía al pueblo: y he aquí, preguntando yo delante de vosotros, no he hallado culpa alguna en este hombre de aquéllas de que le acusáis.

¹⁵Нито пък Ирод[ намерил]; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно[ наказание].

¹⁵Y ni aun Herodes; porque os remití á él, y he aquí, ninguna cosa digna de muerte ha hecho.

¹⁶И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

¹⁶Le soltaré, pues, castigado.

¹⁷[А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].

¹⁷Y tenía necesidad de soltarles uno en cada fiesta.

¹⁸Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.

¹⁸Mas toda la multitud dió voces á una, diciendo: Quita á éste, y suéltanos á Barrabás:

¹⁹(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).

¹⁹(El cual había sido echado en la cárcel por una sedición hecha en la ciudad, y una muerte.)

²⁰И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.

²⁰Y hablóles otra vez Pilato, queriendo soltar á Jesús.

²¹А те крещяха, казвайки: Разпни Го! разпни Го!

²¹Pero ellos volvieron á dar voces, diciendo: Crucifícale, crucifícale.

²²А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо за [което да] заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.

²²Y él les dijo la tercera vez: ¿Pues qué mal ha hecho éste? Ninguna culpa de muerte he hallado en él: le castigaré, pues, y le soltaré.

²³Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.

²³Mas ellos instaban á grandes voces, pidiendo que fuese crucificado. Y las voces de ellos y de los príncipes de los sacerdotes crecían.

²⁴И Пилат реши да изпълни искането им:

²⁴Entonces Pilato juzgó que se hiciese lo que ellos pedían;

²⁵пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исус предаде на волята им.

²⁵Y les soltó á aquél que había sido echado en la cárcel por sedición y una muerte, al cual habían pedido; y entregó á Jesús á la voluntad de ellos.

²⁶И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.

²⁶Y llevándole, tomaron á un Simón Cireneo, que venía del campo, y le pusieron encima la cruz para que la llevase tras Jesús.

²⁷И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.

²⁷Y le seguía una grande multitud de pueblo, y de mujeres, las cuales le lloraban y lamentaban.

²⁸А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;

²⁸Mas Jesús, vuelto á ellas, les dice: Hijas de Jerusalem, no me lloréis á mí, mas llorad por vosotras mismas, y por vuestros hijos.

²⁹защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.

²⁹Porque he aquí vendrán días en que dirán: Bienaventuradas las estériles, y los vientres que no engendraron, y los pechos que no criaron.

³⁰Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.

³⁰Entonces comenzarán á decir á los montes: Caed sobre nosotros: y á los collados: Cubridnos.

³¹Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

³¹Porque si en el árbol verde hacen estas cosas, ¿en el seco, qué se hará?

³²И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят.

³²Y llevaban también con él otros dos, malhechores, á ser muertos.

³³И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно [Му], а другия отляво.

³³Y como vinieron al lugar que se llama de la Calavera, le crucificaron allí, y á los malhechores, uno á la derecha, y otro á la izquierda.

³⁴А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за [тях].

³⁴Y Jesús decía: Padre, perdónalos, porque no saben lo que hacen. Y partiendo sus vestidos, echaron suertes.

³⁵И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.

³⁵Y el pueblo estaba mirando; y se burlaban de él los príncipes con ellos, diciendo: A otros hizo salvos: sálvese á sí, si éste es el Mesías, el escogido de Dios.

³⁶Тоже и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

³⁶Escarnecían de él también los soldados, llegándose y presentándole vinagre,

³⁷Ако си Юдейският Цар, избави Себе Си.

³⁷Y diciendo: Si tú eres el Rey de los Judíos, sálvate á ti mismo.

³⁸А над Него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.

³⁸Y había también sobre él un título escrito con letras griegas, y latinas, y hebraicas: ESTE ES EL REY DE LOS JUDIOS.

³⁹И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!

³⁹Y uno de los malhechores que estaban colgados, le injuriaba, diciendo: Si tú eres el Cristo, sálvate á ti mismo y á nosotros.

⁴⁰А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?

⁴⁰Y respondiendo el otro, reprendióle, diciendo: ¿Ni aun tú temes á Dios, estando en la misma condenación?

⁴¹И ние справедливо [сме осъдени], защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

⁴¹Y nosotros, á la verdad, justamente padecemos; porque recibimos lo que merecieron nuestros hechos: mas éste ningún mal hizo.

⁴²И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

⁴²Y dijo á Jesús: Acuérdate de mí cuando vinieres á tu reino.

⁴³А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.

⁴³Entonces Jesús le dijo: De cierto te digo, que hoy estarás conmigo en el paraíso.

⁴⁴А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

⁴⁴Y cuando era como la hora de sexta, fueron hechas tinieblas sobre toda la tierra hasta la hora de nona.

⁴⁵като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.

⁴⁵Y el sol se obscureció: y el velo del templo se rompió por medio.

⁴⁶И Исус извика със силен глас и рече: Отче в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.

⁴⁶Entonces Jesús, clamando á gran voz, dijo: Padre, en tus manos encomiendo mi espíritu. Y habiendo dicho esto, espiró.

⁴⁷И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина Този човек бе праведен.

⁴⁷Y como el centurión vió lo que había acontecido, dió gloria á Dios, diciendo: Verdaderamente este hombre era justo.

⁴⁸А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.

⁴⁸Y toda la multitud de los que estaban presentes á este espectáculo, viendo lo que había acontecido, se volvían hiriendo sus pechos.

⁴⁹А всичките Негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

⁴⁹Mas todos sus conocidos, y las mujeres que le habían seguido desde Galilea, estaban lejos mirando estas cosas.

⁵⁰И ето, един човек на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

⁵⁰Y he aquí un varón llamado José, el cual era senador, varón bueno y justo,

⁵¹който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство, -

⁵¹(El cual no había consentido en el consejo ni en los hechos de ellos), de Arimatea, ciudad de la Judea, el cual también esperaba el reino de Dios;

⁵²той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.

⁵²Este llegó á Pilato, y pidió el cuerpo de Jesús.

⁵³И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.

⁵³Y quitado, lo envolvió en una sábana, y le puso en un sepulcro abierto en una peña, en el cual ninguno había aún sido puesto.

⁵⁴И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.

⁵⁴Y era día de la víspera de la Pascua; y estaba para rayar el sábado.

⁵⁵И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

⁵⁵Y las mujeres que con él habían venido de Galilea, siguieron también y vieron el sepulcro, y cómo fué puesto su cuerpo.

⁵⁶И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.

⁵⁶Y vueltas, aparejaron drogas aromáticas y ungüentos; y reposaron el sábado, conforme al mandamiento.