¹И стана оттам и дойде в юдейските предели и [местата] отвъд Иордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.

¹Y PARTIENDOSE de allí, vino á los términos de Judea y tras el Jordán: y volvió el pueblo á juntarse á él; y de nuevo les enseñaba como solía.

²И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне [жена си]?

²Y llegándose los Fariseos, le preguntaron, para tentarle, si era lícito al marido repudiar á su mujer.

³В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Моисей?

³Mas él respondiendo, les dijo: ¿Qué os mandó Moisés?

⁴А те рекоха: Моисей е позволил да напише мъжът разводно писмо и да я напусне.

⁴Y ellos dijeron: Moisés permitió escribir carta de divorcio, y repudiar.

⁵А Исус им рече: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тая заповед;

⁵Y respondiendo Jesús, les dijo: Por la dureza de vuestro corazón os escribió este mandamiento;

⁶обаче, в началото на създанието, [Бог] ги е направил мъж и жена.

⁶Pero al principio de la creación, varón y hembra los hizo Dios.

⁷Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,

⁷Por esto dejará el hombre á su padre y á su madre, y se juntará á su mujer.

⁸и двамата ще бъдат, една плът; така че не са вече двама, а една плът.

⁸Y los que eran dos, serán hechos una carne: así que no son más dos, sino una carne.

⁹И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.

⁹Pues lo que Dios juntó, no lo aparte el hombre.

¹⁰И вкъщи учениците пак Го попитаха за това.

¹⁰Y en casa volvieron los discípulos á preguntarle de lo mismo.

¹¹И Той им каза: Който си напусне жената, и се ожени за друга, прелюбодействува против нея.

¹¹Y les dice: Cualquiera que repudiare á su mujer, y se casare con otra, comete adulterio contra ella:

¹²И ако тя напусне мъжа си, и се омъжи за друг, тя прелюбодействува.

¹²Y si la mujer repudiare á su marido y se casare con otro, comete adulterio.

¹³Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха,

¹³Y le presentaban niños para que los tocase; y los discípulos reñían á los que los presentaban.

¹⁴Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.

¹⁴Y viéndolo Jesús, se enojó, y les dijo: Dejad los niños venir, y no se lo estorbéis; porque de los tales es el reino de Dios.

¹⁵Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

¹⁵De cierto os digo, que el que no recibiere el reino de Dios como un niño, no entrará en él.

¹⁶Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.

¹⁶Y tomándolos en los brazos, poniendo las manos sobre ellos, los bendecía.

¹⁷И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот?

¹⁷Y saliendo él para ir su camino, vino uno corriendo, é hincando la rodilla delante de él, le preguntó: Maestro bueno, ¿qué haré para poseer la vida eterna?

¹⁸А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

¹⁸Y Jesús le dijo: ¿Por qué me dices bueno? Ninguno hay bueno, sino sólo uno, Dios.

¹⁹Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си".

¹⁹Los mandamientos sabes: No adulteres: No mates: No hurtes: No digas falso testimonio: No defraudes: Honra á tu padre y á tu madre.

²⁰А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.

²⁰El entonces respondiendo, le dijo: Maestro, todo esto he guardado desde mi mocedad.

²¹А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай.

²¹Entonces Jesús mirándole, amóle, y díjole: Una cosa te falta: ve, vende todo lo que tienes, y da á los pobres, y tendrás tesoro en el cielo; y ven, sígueme, tomando tu cruz.

²²Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.

²²Mas él, entristecido por esta palabra, se fué triste, porque tenía muchas posesiones.

²³А Исус се озърна и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!

²³Entonces Jesús, mirando alrededor, dice á sus discípulos: ­Cuán dificilmente entrarán en el reino de Dios los que tienen riquezas!

²⁴А учениците се смайваха за Неговите думи. Но в отговор Исус пак им каза: Чада, колко е мъчно да влязат в Божието царство ония, които уповават на богатството!

²⁴Y los discípulos se espantaron de sus palabras; mas Jesús respondiendo, les volvió á decir: ­Hijos, cuán dificil es entrar en el reino de Dios, los que confían en las riquezas!

²⁵По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

²⁵Más fácil es pasar un camello por el ojo de una aguja, que el rico entrar en el reino de Dios.

²⁶А те се чрезмерно зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?

²⁶Y ellos se espantaban más, diciendo dentro de sí: ¿Y quién podrá salvarse?

²⁷Исус ги погледна и рече: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

²⁷Entonces Jesús mirándolos, dice: Para los hombres es imposible; mas para Dios, no; porque todas las cosas son posibles para Dios.

²⁸Петър почна да Му казва: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.

²⁸Entonces Pedro comenzó á decirle: He aquí, nosotros hemos dejado todas las cosas, y te hemos seguido.

²⁹Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща, или братя, или сестри, или майка, или баща, или чада, или ниви, заради Мене и заради благовестието,

²⁹Y respondiendo Jesús, dijo: De cierto os digo, que no hay ninguno que haya dejado casa, ó hermanos, ó hermanas, ó padre, ó madre, ó mujer, ó hijos, ó heredades, por causa de mí y del evangelio,

³⁰и да не получи стократно сега, в настоящето време, къщи и братя, и сестри, и майки, и чада, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят {Или: Век.} вечен живот.

³⁰Que no reciba cien tantos ahora en este tiempo, casas, y hermanos, y hermanas, y madres, é hijos, y heredades, con persecuciones; y en el siglo venidero la vida eterna.

³¹Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните първи.

³¹Empero muchos primeros serán postreros, y postreros primeros.

³²А когато бяха на път, отивайки за Ерусалим, Исус вървеше пред тях а те се учудваха, и ония които вървяха подире, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, почна да им казва това, което щеше да Го сполети[, като рече]:

³²Y estaban en el camino subiendo á Jerusalem; y Jesús iba delante de ellos, y se espantaban, y le seguían con miedo: entonces volviendo á tomar á los doce aparte, les comenzó á decir las cosas que le habían de acontecer:

³³Ето ние възлизаме за Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;

³³He aquí subimos á Jerusalem, y el Hijo del hombre será entregado á los principes de los sacerdotes, y á los escribas, y le condenarán á muerte, y le entregarán á los Gentiles:

³⁴и ще Му се поругаят, и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.

³⁴Y le escarnecerán, y le azotarán, y escupirán en él, y le matarán; mas al tercer día resucitará.

³⁵Тогава се приближават при него Яков и Иоан, Заведеевите синове, и Му казват: Учителю желаем да ни сториш каквото и да поискаме от Тебе.

³⁵Entonces Jacobo y Juan, hijos de Zebedeo, se llegaron á él, diciendo: Maestro, querríamos que nos hagas lo que pidiéremos.

³⁶А Той им казва: Какво желаете да ви сторя?

³⁶Y él les dijo: ¿Qué queréis que os haga?

³⁷Те Му рекоха: Дай ни да седнем, един отдясно Ти, а един отляво [Ти] в Твоята слава.

³⁷Y ellos le dijeron: Danos que en tu gloria nos sentemos el uno á tu diestra, y el otro á tu siniestra.

³⁸А Исус им рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

³⁸Entonces Jesús les dijo: No sabéis lo que pedís. ¿Podéis beber del vaso que yo bebo, ó ser bautizados del bautismo de que yo soy bautizado?

³⁹Те Му рекоха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

³⁹Y ellos dijeron: Podemos. Y Jesús les dijo: A la verdad, del vaso que yo bebo, beberéis; y del bautismo de que soy bautizado, seréis bautizados.

⁴⁰но да седнете отдясно Ми или отляво [Ми] не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено.

⁴⁰Mas que os sentéis á mi diestra y á mi siniestra, no es mío darlo, sino á quienes está aparejado.

⁴¹А десетимата, като чуха това, захванаха да негодуват против Якова и Иоана.

⁴¹Y como lo oyeron los diez, comenzaron á enojarse de Jacobo y de Juan.

⁴²Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че ония, които се считат за управители на народите, господаруват над тях, и големците им властвуват над тях.

⁴²Mas Jesús, llamándolos, les dice: Sabéis que los que se ven ser príncipes entre las gentes, se enseñorean de ellas, y los que entre ellas son grandes, tienen sobre ellas potestad.

⁴³Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

⁴³Mas no será así entre vosotros: antes cualquiera que quisiere hacerse grande entre vosotros, será vuestro servidor;

⁴⁴и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всичките.

⁴⁴Y cualquiera de vosotros que quisiere hacerse el primero, será siervo de todos.

⁴⁵Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

⁴⁵Porque el Hijo del hombre tampoco vino para ser servido, mas para servir, y dar su vida en rescate por muchos.

⁴⁶Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.

⁴⁶Entonces vienen á Jericó: y saliendo él de Jericó y sus discípulos y una gran compañía, Bartimeo el ciego, hijo de Timeo, estaba sentado junto al camino mendigando.

⁴⁷И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁷Y oyendo que era Jesús el Nazareno, comenzó á dar voces y decir: Jesús, Hijo de David, ten misericordia de mí.

⁴⁸И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!

⁴⁸Y muchos le reñían, que callase: mas él daba mayores voces: Hijo de David, ten misericordia de mí.

⁴⁹И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дерзай, стани, вика те.

⁴⁹Entonces Jesús parándose, mandó llamarle: y llaman al ciego, diciéndole: Ten confianza: levántate, te llama.

⁵⁰И той си хвърли дрехата и скокна и дойде при Исуса.

⁵⁰El entonces, echando su capa, se levantó, y vino á Jesús.

⁵¹И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя? Слепецът Му рече: Учителю, да прогледам.

⁵¹Y respondiendo Jesús, le dice: ¿Qué quieres que te haga? Y el ciego le dice: Maestro, que cobre la vista.

⁵²А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа, и тръгна подир Него по пътя.

⁵²Y Jesús le dijo: Ve, tu fe te ha salvado. Y luego cobró la vista, y seguía á Jesús en el camino.