¹И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

¹TAMBIÉN les dijo: De cierto os digo que hay algunos de los que están aquí, que no gustarán la muerte hasta que hayan visto el reino de Dios que viene con potencia.

²И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

²Y seis días después tomó Jesús á Pedro, y á Jacobo, y á Juan, y los sacó aparte solos á un monte alto; y fué transfigurado delante de ellos.

³Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може [така] да избели.

³Y sus vestidos se volvieron resplandecientes, muy blancos, como la nieve; tanto que ningún lavador en la tierra los puede hacer tan blancos.

⁴И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

⁴Y les apareció Elías con Moisés, que hablaban con Jesús.

⁵А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

⁵Entonces respondiendo Pedro, dice á Jesús: Maestro, bien será que nos quedemos aquí, y hagamos tres pabellones: para ti uno, y para Moisés otro, y para Elías otro;

⁶защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

⁶Porque no sabía lo que hablaba; que estaban espantados.

⁷И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, [който каза]: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

⁷Y vino una nube que les hizo sombra, y una voz de la nube, que decía: Este es mi Hijo amado: á él oíd.

⁸И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

⁸Y luego, como miraron, no vieron más á nadie consigo, sino á Jesús solo.

⁹И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

⁹Y descendiendo ellos del monte, les mandó que á nadie dijesen lo que habían visto, sino cuando el Hijo del hombre hubiese resucitado de los muertos.

¹⁰И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

¹⁰Y retuvieron la palabra en sí, altercando qué sería aquéllo: Resucitar de los muertos.

¹¹И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

¹¹Y le preguntaron, diciendo: ¿Qué es lo que los escribas dicen, que es necesario que Elías venga antes?

¹²А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - [писано е], че трябва да пострада много и да бъде унизен.

¹²Y respondiendo él, les dijo: Elías á la verdad, viniendo antes, restituirá todas las cosas: y como está escrito del Hijo del hombre, que padezca mucho y sea tenido en nada.

¹³Но казвам ви, че Илия е [вече] дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

¹³Empero os digo que Elías ya vino, y le hicieron todo lo que quisieron, como está escrito de él.

¹⁴И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

¹⁴Y como vino á los discípulos, vió grande compañía alrededor de ellos, y escribas que disputaban con ellos.

¹⁵И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

¹⁵Y luego toda la gente, viéndole, se espantó, y corriendo á él, le saludaron.

¹⁶И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

¹⁶Y preguntóles: ¿Qué disputáis con ellos?

¹⁷И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

¹⁷Y respondiendo uno de la compañía, dijo: Maestro, traje á ti mi hijo, que tiene un espíritu mudo,

¹⁸И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят [беса], но не можаха.

¹⁸El cual, donde quiera que le toma, le despedaza; y echa espumarajos, y cruje los dientes, y se va secando: y dije á tus discípulos que le echasen fuera, y no pudieron.

¹⁹А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

¹⁹Y respondiendo él, les dijo: ­Oh generación infiel! ¿hasta cuándo estaré con vosotros? ¿hasta cuándo os tengo de sufrir? Traédmele.

²⁰И доведоха го при Него. И като Го видя [хванатият от бяс], веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

²⁰Y se le trajeron: y como le vió, luego el espíritu le desgarraba; y cayendo en tierra, se revolcaba, echando espumarajos.

²¹И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

²¹Y Jesús preguntó á su padre: ¿Cuánto tiempo há que le aconteció esto? Y él dijo: Desde niño:

²²И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

²²Y muchas veces le echa en el fuego y en aguas, para matarle; mas, si puedes algo, ayúdanos, teniendo misericordia de nosotros.

²³А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

²³Y Jesús le dijo: Si puedes creer, al que cree todo es posible.

²⁴Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие.

²⁴Y luego el padre del muchacho dijo clamando: Creo, ayuda mi incredulidad.

²⁵А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

²⁵Y como Jesús vió que la multitud se agolpaba, reprendió al espíritu inmundo, diciéndole: Espíritu mudo y sordo, yo te mando, sal de él, y no entres más en él.

²⁶И [духът], като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и [детето] стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

²⁶Entonces el espíritu clamando y desgarrándole mucho, salió; y él quedó como muerto, de modo que muchos decían: Está muerto.

²⁷Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

²⁷Mas Jesús tomándole de la mano, enderezóle; y se levantó.

²⁸И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

²⁸Y como él entró en casa, sus discípulos le preguntaron aparte: ¿Por qué nosotros no pudimos echarle fuera?

²⁹И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва [и пост].

²⁹Y les dijo: Este género con nada puede salir, sino con oración y ayuno.

³⁰И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

³⁰Y habiendo salido de allí, caminaron por Galilea; y no quería que nadie lo supiese.

³¹Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

³¹Porque enseñaba á sus discípulos, y les decía: El Hijo del hombre será entregado en manos de hombres, y le matarán; mas muerto él, resucitará al tercer día.

³²Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

³²Pero ellos no entendían esta palabra, y tenían miedo de preguntarle.

³³И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

³³Y llegó á Capernaum; y así que estuvo en casa, les preguntó: ¿Qué disputabais entre vosotros en el camino?

³⁴А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

³⁴Mas ellos callaron; porque los unos con los otros habían disputado en el camino quién había de ser el mayor.

³⁵И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

³⁵Entonces sentándose, llamó á los doce, y les dice: Si alguno quiere ser el primero, será el postrero de todos, y el servidor de todos.

³⁶Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

³⁶Y tomando un niño, púsolo en medio de ellos; y tomándole en sus brazos, les dice:

³⁷Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

³⁷El que recibiere en mi nombre uno de los tales niños, á mí recibe; y el que á mí recibe, no recibe á mí, mas al que me envió.

³⁸Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

³⁸Y respondióle Juan, diciendo: Maestro, hemos visto á uno que en tu nombre echaba fuera los demonios, el cual no nos sigue; y se lo prohibimos, porque no nos sigue.

³⁹А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро[ след това] да Ме злослови.

³⁹Y Jesús dijo: No se lo prohibáis; porque ninguno hay que haga milagro en mi nombre que luego pueda decir mal de mí.

⁴⁰Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

⁴⁰Porque el que no es contra nosotros, por nosotros es.

⁴¹Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

⁴¹Y cualquiera que os diere un vaso de agua en mi nombre, porque sois de Cristo, de cierto os digo que no perderá su recompensa.

⁴²А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

⁴²Y cualquiera que escandalizare á uno de estos pequeñitos que creen en mí, mejor le fuera si se le atase una piedra de molino al cuello, y fuera echado en la mar.

⁴³И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

⁴³Y si tu mano te escandalizare, córtala: mejor te es entrar á la vida manco, que teniendo dos manos ir á la Gehenna, al fuego que no puede ser apagado;

⁴⁴[дето "червеят им не умира, и огънят не угасва"].

⁴⁴Donde su gusano no muere, y el fuego nunca se apaga.

⁴⁵И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁵Y si tu pie te fuere ocasión de caer, córtalo: mejor te es entrar á la vida cojo, que teniendo dos pies ser echado en la Gehenna, al fuego que no puede ser apagado;

⁴⁶[дето "червеят им не умира и огънят не угасва"].

⁴⁶Donde el gusano de ellos no muere, y el fuego nunca se apaga.

⁴⁷И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

⁴⁷Y si tu ojo te fuere ocasión de caer, sácalo: mejor te es entrar al reino de Dios con un ojo, que teniendo dos ojos ser echado á la Gehenna;

⁴⁸дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

⁴⁸Donde el gusano de ellos no muere, y el fuego nunca se apaga.

⁴⁹Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].

⁴⁹Porque todos serán salados con fuego, y todo sacrificio será salado con sal.

⁵⁰Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.

⁵⁰Buena es la sal; mas si la sal fuere desabrida, ¿con qué la adobaréis? Tened en vosotros mismos sal; y tened paz los unos con los otros.