¹През ония дни, когато пак се беше [събрало] голямо множество, и нямаха що да ядат, повика учениците Си и каза им:

¹EN aquellos días, como hubo gran gentío, y no tenían qué comer, Jesús llamó á sus discípulos, y les dijo:

²Жалко Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

²Tengo compasión de la multitud, porque ya hace tres días que están conmigo, y no tienen qué comer:

³и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

³Y si los enviare en ayunas á sus casas, desmayarán en el camino; porque algunos de ellos han venido de lejos.

⁴И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

⁴Y sus discípulos le respondieron: ¿De dónde podrá alguien hartar á estos de pan aquí en el desierto?

⁵И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

⁵Y les pregunto: ¿Cuántos panes tenéis? Y ellos dijeron: Siete.

⁶И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа,

⁶Entonces mandó á la multitud que se recostase en tierra; y tomando los siete panes, habiendo dado gracias, partió, y dió á sus discípulos que los pusiesen delante: y los pusieron delante á la multitud.

⁷Имаха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

⁷Tenían también unos pocos pececillos: y los bendijo, y mandó que también los pusiesen delante.

⁸И ядоха и се наситиха; и дигнаха останали къшеи, седем кошници.

⁸Y comieron, y se hartaron: y levantaron de los pedazos que habían sobrado, siete espuertas.

⁹А [ония, които ядоха], бяха около четири хиляди души; и разпусна ги.

⁹Y eran los que comieron, como cuatro mil: y los despidió.

¹⁰И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

¹⁰Y luego entrando en el barco con sus discípulos, vino á las partes de Dalmanutha.

¹¹И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

¹¹Y vinieron los Fariseos, y comenzaron á altercar con él, pidiéndole señal del cielo, tentándole.

¹²А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

¹²Y gimiendo en su espíritu, dice: ¿Por qué pide señal esta generación? De cierto os digo que no se dará señal á esta generación.

¹³И остави ги, влезе пак [в ладията], и мина на отвъдната страна.

¹³Y dejándolos, volvió á entrar en el barco, y se fué de la otra parte.

¹⁴Но учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

¹⁴Y se habían olvidado de tomar pan, y no tenían sino un pan consigo en el barco.

¹⁵И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

¹⁵Y les mandó, diciendo: Mirad, guardaos de la levadura de los Fariseos, y de la levadura de Herodes.

¹⁶И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

¹⁶Y altercaban los unos con los otros diciendo: Pan no tenemos.

¹⁷А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

¹⁷Y como Jesús lo entendió, les dice: ¿Qué altercáis, porque no tenéis pan? ¿no consideráis ni entendéis? ¿aun tenéis endurecido vuestro corazón?

¹⁸Като имате очи, не виждате ли? и като имате уши, не чувате ли? и не помните ли?

¹⁸¿Teniendo ojos no veis, y teniendo oídos no oís? ¿y no os acordáis?

¹⁹Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Дванадесет.

¹⁹Cuando partí los cinco panes entre cinco mil, ¿cuántas espuertas llenas de los pedazos alzasteis? Y ellos dijeron: Doce.

²⁰И когато седемте - на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи дигнахте? Казват Му: Седем.

²⁰Y cuando los siete panes entre cuatro mil, ¿cuántas espuertas llenas de los pedazos alzasteis? Y ellos dijeron: Siete.

²¹И каза им: Не разбирате ли още?

²¹Y les dijo: ¿Cómo aún no entendéis?

²²Дохождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

²²Y vino á Bethsaida; y le traen un ciego, y le ruegan que le tocase.

²³И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

²³Entonces, tomando la mano del ciego, le sacó fuera de la aldea; y escupiendo en sus ojos, y poniéndole las manos encima, le preguntó si veía algo.

²⁴И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам [неща] като дървета, които ходят.

²⁴Y él mirando, dijo: Veo los hombres, pues veo que andan como árboles.

²⁵После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

²⁵Luego le puso otra vez las manos sobre sus ojos, y le hizo que mirase; y fué restablecido, y vió de lejos y claramente á todos.

²⁶И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото, [нито казвай това някому в селото].

²⁶Y envióle á su casa, diciendo: No entres en la aldea, ni lo digas á nadie en la aldea.

²⁷И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

²⁷Y salió Jesús y sus discípulos por las aldeas de Cesarea de Filipo. Y en el camino preguntó á sus discípulos, diciéndoles: ¿Quién dicen los hombres que soy yo?

²⁸А те в отговор Му казаха: Иоан Кръстител; други - Илия; а трети - един от пророците.

²⁸Y ellos respondieron: Juan Bautista; y otros, Elías; y otros, Alguno de los profetas.

²⁹Тогава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

²⁹Entonces él les dice: Y vosotros, ¿quién decís que soy yo? Y respondiendo Pedro, le dice: Tú eres el Cristo.

³⁰И заръча им никому да не казват за Него.

³⁰Y les apercibió que no hablasen de él á ninguno.

³¹И почна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

³¹Y comenzó á enseñarles, que convenía que el Hijo del hombre padeciese mucho, y ser reprobado de los ancianos, y de los príncipes de los sacerdotes, y de los escribas, y ser muerto, y resucitar después de tres días.

³²И явно говореше тая дума. А Петър Го взе [настрана] и почна да Го мъмри.

³²Y claramente decía esta palabra. Entonces Pedro le tomó, y le comenzó á reprender.

³³А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

³³Y él, volviéndose y mirando á sus discípulos, riñó á Pedro, diciendo: Apártate de mí, Satanás; porque no sabes las cosas que son de Dios, sino las que son de los hombres.

³⁴И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и [така] нека Ме следва.

³⁴Y llamando á la gente con sus discípulos, les dijo: Cualquiera que quisiere venir en pos de mí, niéguese á sí mismo, y tome su cruz, y sígame.

³⁵Защото който иска да спаси живота {Или душата; [така и до края на главата.]} си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

³⁵Porque el que quisiere salvar su vida, la perderá; y el que perdiere su vida por causa de mí y del evangelio, la salvará.

³⁶Понеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

³⁶Porque ¿qué aprovechará al hombre, si granjeare todo el mundo, y pierde su alma?

³⁷Защото какво би дал човек в замяна на живота си?

³⁷¿O qué recompensa dará el hombre por su alma?

³⁸Защото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със светите ангели.

³⁸Porque el que se avergonzare de mí y de mis palabras en esta generación adulterina y pecadora, el Hijo del hombre se avergonzará también de él, cuando vendrá en la gloria de su Padre con los santos ángeles.