¹Събират се при [Исуса] фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,

¹Y SE juntaron á él los Fariseos, y algunos de los escribas, que habían venido de Jerusalem;

²и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.

²Los cuales, viendo á algunos de sus discípulos comer pan con manos comunes, es á saber, no lavadas, los condenaban.

³(Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;

³(Porque los Fariseos y todos los Judíos, teniendo la tradición de los ancianos, si muchas veces no se lavan las manos, no comen.

⁴и [когато се връщат] от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).

⁴Y volviendo de la plaza, si no se lavaren, no comen. Y otras muchas cosas hay, que tomaron para guardar, como las lavaduras de los vasos de beber, y de los jarros, y de los vasos de metal, y de los lechos.)

⁵И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?

⁵Y le preguntaron los Fariseos y los escribas: ¿Por qué tus discípulos no andan conforme á la tradición de los ancianos, sino que comen pan con manos comunes?

⁶А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: ­ "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.

⁶Y respondiendo él, les dijo: Hipócritas, bien profetizó de vosotros Isaías, como está escrito: Este pueblo con los labios me honra, Mas su corazón lejos está de mí.

⁷Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".

⁷Y en vano me honra, Enseñando como doctrinas mandamientos de hombres.

⁸Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].

⁸Porque dejando el mandamiento de Dios, tenéis la tradición de los hombres; las lavaduras de los jarros y de los vasos de beber: y hacéis otras muchas cosas semejantes.

⁹И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!

⁹Les decía también: Bien invalidáis el mandamiento de Dios para guardar vuestra tradición.

¹⁰Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".

¹⁰Porque Moisés dijo: Honra á tu padre y á tu madre, y: El que maldijera al padre ó á la madre, morirá de muerte.

¹¹Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое [имане], с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено [Богу, това прави разлика];

¹¹Y vosotros decís: Basta si dijere un hombre al padre ó á la madre: Es Corbán (quiere decir, don mío á Dios) todo aquello con que pudiera valerte;

¹²вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.

¹²Y no le dejáis hacer más por su padre ó por su madre,

¹³И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.

¹³Invalidando la palabra de Dios con vuestra tradición que disteis: y muchas cosas hacéis semejantes á éstas.

¹⁴И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.

¹⁴Y llamando á toda la multitud, les dijo: Oidme todos, y entended:

¹⁵Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.

¹⁵Nada hay fuera del hombre que entre en él, que le pueda contaminar: mas lo que sale de él, aquello es lo que contamina al hombre.

¹⁶[Ако има някой уши да слуша, нека слуша].

¹⁶Si alguno tiene oídos para oir, oiga.

¹⁷И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.

¹⁷Y apartado de la multitud, habiendo entrado en casa, le preguntaron sus discípulos sobra la parábola.

¹⁸И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?

¹⁸Y díjoles: ¿También vosotros estáis así sin entendimiento? ¿No entendéis que todo lo de fuera que entra en el hombre, no le puede contaminar;

¹⁹Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ([Като каза това] той направи всички ястия чисти).

¹⁹Porque no entra en su corazón, sino en el vientre, y sale á la secreta? Esto decía, haciendo limpias todas las viandas.

²⁰Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.

²⁰Mas decía, que lo que del hombre sale, aquello contamina al hombre.

²¹Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,

²¹Porque de dentro, del corazón de los hombres, salen los malos pensamientos, los adulterios, las fornicaciones, los homicidios,

²²прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.

²²Los hurtos, las avaricias, las maldades, el engaño, las desvergüenzas, el ojo maligno, las injurias, la soberbia, la insensatez.

²³Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.

²³Todas estas maldades de dentro salen, y contaminan al hombre.

²⁴И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.

²⁴Y levantándose de allí, se fué á los términos de Tiro y de Sidón; y entrando en casa, quiso que nadie lo supiese; mas no pudo esconderse.

²⁵А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.

²⁵Porque una mujer, cuya hija tenía un espíritu inmundo, luego que oyó de él, vino y se echó á sus pies.

²⁶(Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.

²⁶Y la mujer era Griega, Sirofenisa de nación; y le rogaba que echase fuera de su hija al demonio.

²⁷А [Исус] й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.

²⁷Más Jesús le dijo: Deja primero hartarse los hijos, porque no es bien tomar el pan de los hijos y echarlo á los perrillos.

²⁸А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите [паднали] от децата.

²⁸Y respondió ella, y le dijo: Sí, Señor; pero aun los perrillos debajo de la mesa, comen de las migajas de los hijos.

²⁹И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.

²⁹Entonces le dice: Por esta palabra, ve; el demonio ha salido de tu hija.

³⁰И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.

³⁰Y como fué á su casa, halló que el demonio había salido, y á la hija echada sobre la cama.

³¹И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.

³¹Y volviendo á salir de los términos de Tiro, vino por Sidón á la mar de Galilea, por mitad de los términos de Decápolis.

³²И довеждат при Него един глух и заекващ [човек], и молят Му се да положи ръка на него.

³²Y le traen un sordo y tartamudo, y le ruegan que le ponga la mano encima.

³³[Исус], като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;

³³Y tomándole aparte de la gente, metió sus dedos en las orejas de él, y escupiendo, tocó su lengua;

³⁴и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.

³⁴Y mirando al cielo, gimió, y le dijo: Ephphatha: que es decir: Sé abierto.

³⁵И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.

³⁵Y luego fueron abiertos sus oídos, y fué desatada la ligadura de su lengua, y hablaba bien.

³⁶И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;

³⁶Y les mandó que no lo dijesen á nadie; pero cuanto más les mandaba, tanto más y más lo divulgaban.

³⁷защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.

³⁷Y en gran manera se maravillaban, diciendo: Bien lo ha hecho todo: hace á los sordos oir, y á los mudos hablar.