¹И Той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.

¹Y SALIO de allí, y vino á su tierra, y le siguieron sus discípulos.

²И когато настана събота, почна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и думаха: Откъде има Тоя всичко това? и: Каква е дадената на този мъдрост, и какви са тези велики дела извършени от ръцете Му?

²Y llegado el sábado, comenzó á enseñar en la sinagoga; y muchos oyéndole, estaban atónitos, diciendo: ¿De dónde tiene éste estas cosas? ¿Y qué sabiduría es ésta que le es dada, y tales maravillas que por sus manos son hechas?

³Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? и сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.

³¿No es éste el carpintero, hijo de María, hermano de Jacobo, y de José, y de Judas, y de Simón? ¿No están también aquí con nosotros, sus hermanas? Y se escandalizaban en él.

⁴А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.

⁴Mas Jesús les decía: No hay profeta deshonrado sino en su tierra, y entre sus parientes, y en su casa.

⁵И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.

⁵Y no pudo hacer allí alguna maravilla; solamente sanó unos pocos enfermos, poniendo sobre ellos las manos.

⁶И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

⁶Y estaba maravillado de la incredulidad de ellos. Y rodeaba las aldeas de alrededor, enseñando.

⁷И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.

⁷Y llamó á los doce, y comenzó á enviarlos de dos en dos: y les dió potestad sobre los espíritus inmundos.

⁸И заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;

⁸Y les mandó que no llevasen nada para el camino, sino solamente báculo; no alforja, ni pan, ni dinero en la bolsa;

⁹но да се обуват със сандали: И[, рече Той], не се обличайте с две дрехи.

⁹Mas que calzasen sandalias, y no vistiesen dos túnicas.

¹⁰И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.

¹⁰Y les decía: Donde quiera que entréis en una casa, posad en ella hasta que salgáis de allí.

¹¹И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.

¹¹Y todos aquellos que no os recibieren ni os oyeren, saliendo de allí, sacudid el polvo que está debajo de vuestros pies, en testimonio á ellos. De cierto os digo que más tolerable será el castigo de los de Sodoma y Gomorra el día del juicio, que el de aqu

¹²И те излязоха и проповядваха, че [човеците] трябва да се покаят.

¹²Y saliendo, predicaban que los hombres se arrepintiesen.

¹³И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.

¹³Y echaban fuera muchos demonios, y ungían con aceite á muchos enfermos, y sanaban.

¹⁴И цяр Ирод чу за [Исуса], (защото името Му стана известно), и думаше: Иоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и за това тия велики сили действуват чрез Него.

¹⁴Y oyó el rey Herodes la fama de Jesús, porque su nombre se había hecho notorio; y dijo: Juan el que bautizaba, ha resucitado de los muertos, y por tanto, virtudes obran en él.

¹⁵А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от [старовременните] пророци.

¹⁵Otros decían: Elías es. Y otros decían: Profeta es, ó alguno de los profetas.

¹⁶Но Ирод, като чу за [Него], рече: Това е Иоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.

¹⁶Y oyéndo lo Herodes, dijo: Este es Juan el que yo degollé: él ha resucitado de los muertos.

¹⁷Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Иоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.

¹⁷Porque el mismo Herodes había enviado, y prendido á Juan, y le había aprisionado en la cárcel á causa de Herodías, mujer de Felipe su hermano; pues la había tomado por mujer.

¹⁸Защото Иоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.

¹⁸Porque Juan decía á Herodes: No te es lícito tener la mujer de tu hermano.

¹⁹А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

¹⁹Mas Herodías le acechaba, y deseaba matarle, y no podía:

²⁰защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

²⁰Porque Herodes temía á Juan, sabiendo que era varón justo y santo, y le tenía respeto: y oyéndole, hacía muchas cosas; y le oía de buena gana.

²¹И когато настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,

²¹Y venido un día oportuno, en que Herodes, en la fiesta de su nacimiento, daba una cena á sus príncipes y tribunos, y á los principales de Galilea;

²²и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.

²²Y entrando la hija de Herodías, y danzando, y agradando á Herodes y á los que estaban con él á la mesa, el rey dijo á la muchacha: Pídeme lo que quisieres, que yo te lo daré.

²³И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам[, даже] до половината на царството ми.

²³Y le juró: Todo lo que me pidieres te daré, hasta la mitad de mi reino.

²⁴А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Иоана Кръстителя.

²⁴Y saliendo ella, dijo á su madre: ¿Qué pediré? Y ella dijo: La cabeza de Juan Bautista.

²⁵И на часа [момичето] влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Иоана Кръстителя.

²⁵Entonces ella entró prestamente al rey, y pidió, diciendo: Quiero que ahora mismo me des en un plato la cabeza de Juan Bautista.

²⁶И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.

²⁶Y el rey se entristeció mucho; mas á causa del juramento, y de los que estaban con él á la mesa, no quiso desecharla.

²⁷И веднага царят прати един телохранител[, комуто] заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,

²⁷Y luego el rey, enviando uno de la guardia, mandó que fuese traída su cabeza;

²⁸и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.

²⁸El cual fué, y le degolló en la cárcel, y trajó su cabeza en un plato, y la dió á la muchacha, y la muchacha la dió á su madre.

²⁹И учениците му, като чуха [това] дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

²⁹Y oyéndo lo sus discípulos, vinieron y tomaron su cuerpo, y le pusieron en un sepulcro.

³⁰И апостолите се събраха при Исуса и разказваха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.

³⁰Y los apóstoles se juntaron con Jesús, y le contaron todo lo que habían hecho, y lo que habían enseñado.

³¹И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.

³¹Y él les dijo: Venid vosotros aparte al lugar desierto, y reposad un poco. Porque eran muchos los que iban y venían, que ni aun tenían lugar de comer.

³²И отидоха с ладията на уединено място на саме.

³²Y se fueron en un barco al lugar desierto aparte.

³³А като отидоха[ людете ги] видяха, и мнозина [ги] познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха.

³³Y los vieron ir muchos, y le conocieron; y concurrieron allá muchos á pie de las ciudades, y llegaron antes que ellos, y se juntaron á él.

³⁴И [Исус] като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.

³⁴Y saliendo Jesús vió grande multitud, y tuvo compasión de ellos, porque eran como ovejas que no tenían pastor; y les comenzó á enseñar muchas cosas.

³⁵И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;

³⁵Y como ya fuese el día muy entrado, sus discípulos llegaron á él, diciendo: El lugar es desierto, y el día ya muy entrado;

³⁶разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.

³⁶Envíalos para que vayan á los cortijos y aldeas de alrededor, y compren para sí pan; porque no tienen qué comer.

³⁷А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пенязи хляб и да им дадем да ядат?

³⁷Y respondiendo él, les dijo: Dadles de comer vosotros. Y le dijeron: ¿Que vayamos y compremos pan por doscientos denarios, y les demos de comer?

³⁸А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет и две риби.

³⁸Y él les dice: ¿Cuántos panes tenéis? Id, y vedlo. Y sabiéndolo, dijeron: Cinco, y dos peces.

³⁹И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.

³⁹Y les mandó que hiciesen recostar á todos por partidas sobre la hierba verde.

⁴⁰И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.

⁴⁰Y se recostaron por partidas, de ciento en ciento, y de cincuenta en cincuenta.

⁴¹И като взе петте хляба и двете риби, [Исус] погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.

⁴¹Y tomados los cinco panes y los dos peces, mirando al cielo, bendijo, y partió los panes, y dió á sus discípulos para que los pusiesen delante: y repartió á todos los dos peces.

⁴²И всички ядоха и се наситиха.

⁴²Y comieron todos, y se hartaron.

⁴³И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.

⁴³Y alzaron de los pedazos doce cofines llenos, y de los peces.

⁴⁴А ония, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

⁴⁴Y los que comieron eran cinco mil hombres.

⁴⁵И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди [Него] на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.

⁴⁵Y luego dió priesa á sus discípulos á subir en el barco, é ir delante de él á Bethsaida de la otra parte, entre tanto que él despedía la multitud.

⁴⁶И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.

⁴⁶Y después que los hubo despedido, se fué al monte á orar.

⁴⁷И като се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.

⁴⁷Y como fué la tarde, el barco estaba en medio de la mar, y él solo en tierra.

⁴⁸И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

⁴⁸Y los vió fatigados bogando, porque el viento les era contrario: y cerca de la cuarta vigilia de la noche, vino á ellos andando sobre la mar, y quería precederlos.

⁴⁹А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;

⁴⁹Y viéndole ellos, que andaba sobre la mar, pensaron que era fantasma, y dieron voces;

⁵⁰защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!

⁵⁰Porque todos le veían, y se turbaron. Mas luego habló con ellos, y les dijo: Alentaos; yo soy, no temáis.

⁵¹И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.

⁵¹Y subió á ellos en el barco, y calmó el viento: y ellos en gran manera estaban fuera de sí, y se maravillaban:

⁵²Защото не бяха се вразумили от [чудото] с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.

⁵²Porque aun no habían considerado lo de los panes, por cuanto estaban ofuscados sus corazones.

⁵³И като премина [езерото], дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

⁵³Y cuando estuvieron de la otra parte, vinieron á tierra de Genezaret, y tomaron puerto.

⁵⁴И когато излязоха из ладията, веднага [хората] Го познаха;

⁵⁴Y saliendo ellos del barco, luego le conocieron.

⁵⁵и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.

⁵⁵Y recorriendo toda la tierra de alrededor, comenzaron á traer de todas partes enfermos en lechos, á donde oían que estaba.

⁵⁶И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха се изцеляваха.

⁵⁶Y donde quiera que entraba, en aldeas, ó ciudades, ó heredades, ponían en las calles á los que estaban enfermos, y le rogaban que tocasen siquiera el borde de su vestido; y todos los que le tocaban quedaban sanos.