¹И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.

¹Y VINIERON de la otra parte de la mar á la provincia de los Gadarenos.

²И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.

²Y salido él del barco, luego le salió al encuentro, de los sepulcros, un hombre con un espíritu inmundo,

³Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;

³Que tenía domicilio en los sepulcros, y ni aun con cadenas le podía alguien atar;

⁴защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

⁴Porque muchas veces había sido atado con grillos y cadenas, mas las cadenas habían sido hechas pedazos por él, y los grillos desmenuzados; y nadie le podía domar.

⁵И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.

⁵Y siempre, de día y de noche, andaba dando voces en los montes y en los sepulcros, é hiriéndose con las piedras.

⁶А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;

⁶Y como vió á Jesús de lejos, corrió, y le adoró.

⁷и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

⁷Y clamando á gran voz, dijo: ¿Qué tienes conmigo, Jesús, Hijo del Dios Altísimo? Te conjuro por Dios que no me atormentes.

⁸(Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).

⁸Porque le decía: Sal de este hombre, espíritu inmundo.

⁹И [Исус] го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

⁹Y le preguntó: ¿Cómo te llamas? Y respondió diciendo: Legión me llamo; porque somos muchos.

¹⁰И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.

¹⁰Y le rogaba mucho que no le enviase fuera de aquella provincia.

¹¹А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.

¹¹Y estaba allí cerca del monte una grande manada de puercos paciendo.

¹²И [бесовете] Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

¹²Y le rogaron todos los demonios, diciendo: Envíanos á los puercos para que entremos en ellos.

¹³Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото[, на брой] около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.

¹³Y luego Jesús se lo permitió. Y saliendo aquellos espíritus inmundos, entraron en los puercos, y la manada cayó por un despeñadero en la mar; los cuales eran como dos mil; y en la mar se ahogaron.

¹⁴А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И [жителите] дойдоха да видят какво е станало.

¹⁴Y los que apacentaban los puercos huyeron, y dieron aviso en la ciudad y en los campos. Y salieron para ver qué era aquello que había acontecido.

¹⁵И като дохождат при Исуса, виждат хванатия[ по-преди] от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.

¹⁵Y vienen á Jesús, y ven al que había sido atormentado del demonio, y que había tenido la legión, sentado y vestido, y en su juicio cabal; y tuvieron miedo.

¹⁶И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.

¹⁶Y les contaron los que lo habían visto, cómo había acontecido al que había tenido el demonio, y lo de los puercos.

¹⁷И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

¹⁷Y comenzaron á rogarle que se fuese de los términos de ellos.

¹⁸И когато влизаше в ладията, тоя, който бе [по-напред] хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

¹⁸Y entrando él en el barco, le rogaba el que había sido fatigado del demonio, para estar con él.

¹⁹Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и [как] се смили за тебе.

¹⁹Mas Jesús no le permitió, sino le dijo: Vete á tu casa, á los tuyos, y cuéntales cuán grandes cosas el Señor ha hecho contigo, y cómo ha tenido misericordia de ti.

²⁰И [човекът] тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.

²⁰Y se fué, y comenzó á publicar en Decápolis cuan grandes cosas Jesús había hecho con él: y todos se maravillaban.

²¹Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.

²¹Y pasando otra vez Jesús en un barco á la otra parte, se juntó á él gran compañía; y estaba junto á la mar.

²²И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,

²²Y vino uno de los príncipes de la sinagoga, llamado Jairo; y luego que le vió, se postró á sus pies,

²³и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;[ моля Ти] се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

²³Y le rogaba mucho, diciendo: Mi hija está á la muerte: ven y pondrás las manos sobre ella para que sea salva, y vivirá.

²⁴И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.

²⁴Y fué con él, y le seguía gran compañía, y le apretaban.

²⁵И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,

²⁵Y una mujer que estaba con flujo de sangre doce años hacía,

²⁶и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,

²⁶Y había sufrido mucho de muchos médicos, y había gastado todo lo que tenía, y nada había aprovechado, antes le iba peor,

²⁷като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.

²⁷Como oyó hablar de Jesús, llegó por detrás entre la compañía, y tocó su vestido.

²⁸Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

²⁸Porque decía: Si tocare tan solamente su vestido, seré salva.

²⁹И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

²⁹Y luego la fuente de su sangre se secó; y sintió en el cuerpo que estaba sana de aquel azote.

³⁰И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?

³⁰Y luego Jesús, conociendo en sí mismo la virtud que había salido de él, volviéndose á la compañía, dijo: ¿Quién ha tocado mis vestidos?

³¹Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?

³¹Y le dijeron sus discípulos: Ves que la multitud te aprieta, y dices: ¿Quién me ha tocado?

³²Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.

³²Y él miraba alrededor para ver á la que había hecho esto.

³³А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

³³Entonces la mujer, temiendo y temblando, sabiendo lo que en sí había sido hecho, vino y se postró delante de él, y le dijo toda la verdad.

³⁴А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.

³⁴Y él le dijo: Hija, tu fe te ha hecho salva: ve en paz, y queda sana de tu azote.

³⁵Докато Той още говореше, дохождат от [къщата на] началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?

³⁵Hablando aún él, vinieron de casa del príncipe de la sinagoga, diciendo: Tu hija es muerta; ¿para qué fatigas más al Maestro?

³⁶А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

³⁶Mas luego Jesús, oyendo esta razón que se decía, dijo al príncipe de la sinagoga: No temas, cree solamente.

³⁷И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.

³⁷Y no permitió que alguno viniese tras él sino Pedro, y Jacobo, y Juan hermano de Jacobo.

³⁸И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и [мнозина], които плачеха и пищяха много.

³⁸Y vino á casa del príncipe de la sinagoga, y vió el alboroto, los que lloraban y gemían mucho.

³⁹И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.

³⁹Y entrando, les dice: ¿Por qué alborotáis y lloráis? La muchacha no es muerta, mas duerme.

⁴⁰А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.

⁴⁰Y hacían burla de él: mas él, echados fuera todos, toma al padre y á la madre de la muchacha, y á los que estaban con él, y entra donde la muchacha estaba.

⁴¹И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.

⁴¹Y tomando la mano de la muchacha, le dice: Talitha cumi; que es, si lo interpretares: Muchacha, á ti digo, levántate.

⁴²И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.

⁴²Y luego la muchacha se levantó, y andaba; porque tenía doce años. Y se espantaron de grande espanto.

⁴³И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.

⁴³Mas él les mandó mucho que nadie lo supiese, y dijo que le diesen de comer.