¹И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

¹Y OTRA vez comenzó á enseñar junto á la mar, y se juntó á él mucha gente; tanto, que entrándose él en un barco, se sentó en la mar: y toda la gente estaba en tierra junto á la mar.

²И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

²Y les enseñaba por parábolas muchas cosas, y les decía en su doctrina:

³Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

³Oid: He aquí, el sembrador salió á sembrar.

⁴И когато сееше, някои [зърна] паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

⁴Y aconteció sembrando, que una parte cayó junto al camino; y vinieron las aves del cielo, y la tragaron.

⁵Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

⁵Y otra parte cayó en pedregales, donde no tenía mucha tierra; y luego salió, porque no tenía la tierra profunda:

⁶а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

⁶Mas salido el sol, se quemó; y por cuanto no tenía raíz, se secó.

⁷И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

⁷Y otra parte cayó en espinas; y subieron las espinas, y la ahogaron, y no dió fruto.

⁸А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

⁸Y otra parte cayó en buena tierra, y dió fruto, que subió y creció: y llevó uno á treinta, y otro á sesenta, y otro á ciento.

⁹И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

⁹Entonces les dijo: El que tiene oídos para oir, oiga.

¹⁰И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

¹⁰Y cuando estuvo solo, le preguntaron los que estaban cerca de él con los doce, sobre la parábola.

¹¹И каза им: На вас е дадено [да познаете] тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

¹¹Y les dijo: A vosotros es dado saber el misterio del reino de Dios; mas á los que están fuera, por parábolas todas las cosas;

¹²тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].

¹²Para que viendo, vean y no echen de ver; y oyendo, oigan y no entiendan: porque no se conviertan, y les sean perdonados los pecados.

¹³И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

¹³Y les dijo: ¿No sabéis esta parábola? ¿Cómo, pues, entenderéis todas las parábolas?

¹⁴Сеячът сее словото.

¹⁴El que siembra es el que siembra la palabra.

¹⁵А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

¹⁵Y éstos son los de junto al camino: en los que la palabra es sembrada: mas después que la oyeron, luego viene Satanás, y quita la palabra que fué sembrada en sus corazones.

¹⁶Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

¹⁶Y asimismo éstos son los que son sembrados en pedregales: los que cuando han oído la palabra, luego la toman con gozo;

¹⁷нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

¹⁷Mas no tienen raíz en sí, antes son temporales, que en levantándose la tribulación ó la persecución por causa de la palabra, luego se escandalizan.

¹⁸Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

¹⁸Y éstos son los que son sembrados entre espinas: los que oyen la palabra;

¹⁹а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

¹⁹Mas los cuidados de este siglo, y el engaño de las riquezas, y las codicias que hay en las otras cosas, entrando, ahogan la palabra, y se hace infructuosa.

²⁰А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

²⁰Y éstos son los que fueron sembrados en buena tierra: los que oyen la palabra, y la reciben, y hacen fruto, uno á treinta, otro á sesenta, y otro á ciento.

²¹И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

²¹También les dijo: ¿Tráese la antorcha para ser puesta debajo del almud, ó debajo de la cama? ¿No es para ser puesta en el candelero?

²²Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало [нещо] спотаено, освен за да излезе наяве.

²²Porque no hay nada oculto que no haya de ser manifestado, ni secreto que no haya de descubrirse.

²³Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

²³Si alguno tiene oídos para oir, oiga.

²⁴Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

²⁴Les dijo también: Mirad lo que oís: con la medida que medís, os medirán otros, y será añadido á vosotros los que oís.

²⁵Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

²⁵Porque al que tiene, le será dado; y al que no tiene, aun lo que tiene le será quitado.

²⁶И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

²⁶Decía más: Así es el reino de Dios, como si un hombre echa simiente en la tierra;

²⁷и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

²⁷Y duerme, y se levanta de noche y de día, y la simiente brota y crece como él no sabe.

²⁸Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

²⁸Porque de suyo fructifica la tierra, primero hierba, luego espiga, después grano lleno en la espiga;

²⁹А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

²⁹Y cuando el fruto fuere producido, luego se mete la hoz, porque la siega es llegada.

³⁰При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

³⁰Y decía: ¿A qué haremos semejante el reino de Dios? ¿ó con qué parábola le compararemos?

³¹То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

³¹Es como el grano de mostaza, que, cuando se siembra en tierra, es la más pequeña de todas las simientes que hay en la tierra;

³²но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

³²Mas después de sembrado, sube, y se hace la mayor de todas las legumbres, y echa grandes ramas, de tal manera que las aves del cielo puedan morar bajo su sombra.

³³С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

³³Y con muchas tales parábolas les hablaba la palabra, conforme á lo que podían oir.

³⁴А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

³⁴Y sin parábola no les hablaba; mas á sus discípulos en particular declaraba todo.

³⁵И в същия ден, когато се свечери[, Исус] им казва: Да минем на отвъдната страна.

³⁵Y les dijo aquel día cuando fué tarde: Pasemos de la otra parte.

³⁶И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

³⁶Y despachando la multitud, le tomaron como estaba, en el barco; y había también con él otros barquitos.

³⁷И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

³⁷Y se levantó una grande tempestad de viento, y echaba las olas en el barco, de tal manera que ya se henchía.

³⁸А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

³⁸Y él estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal, y le despertaron, y le dicen: ¿Maestro, no tienes cuidado que perecemos?

³⁹И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

³⁹Y levantándose, increpó al viento, y dijo á la mar: Calla, enmudece. Y cesó el viento, y fué hecha grande bonanza.

⁴⁰И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

⁴⁰Y á ellos dijo: ¿Por qué estáis así amedrentados? ¿Cómo no tenéis fe?

⁴¹И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?

⁴¹Y temieron con gran temor, y decían el uno al otro. ¿Quién es éste, que aun el viento y la mar le obedecen?