¹И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

¹Y COMO fueron cerca de Jerusalem, de Bethphagé, y de Bethania, al monte de las Olivas, envía dos de sus discípulos,

²Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

²Y les dice: Id al lugar que está delante de vosotros, y luego entrados en él, hallaréis un pollino atado, sobre el cual ningún hombre ha subido; desatadlo y traedlo.

³И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

³Y si alguien os dijere: ¿Por qué hacéis eso? decid que el Señor lo ha menester: y luego lo enviará acá.

⁴И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

⁴Y fueron, y hallaron el pollino atado á la puerta fuera, entre dos caminos; y le desataron.

⁵И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

⁵Y unos de los que estaban allí, les dijeron: ¿Qué hacéis desatando el pollino?

⁶А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

⁶Ellos entonces les dijeron como Jesús había mandado: y los dejaron.

⁷И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

⁷Y trajeron el pollino á Jesús, y echaron sobre él sus vestidos, y se sentó sobre él.

⁸И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

⁸Y muchos tendían sus vestidos por el camino, y otros cortaban hojas de los árboles, y las tendían por el camino.

⁹И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

⁹Y los que iban delante, y los que iban detrás, daban voces diciendo: ­Hosanna! Bendito el que viene en el nombre del Señor.

¹⁰Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.

¹⁰Bendito el reino de nuestro padre David que viene: ­Hosanna en las alturas!

¹¹И влезе [Исус] в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

¹¹Y entró Jesús en Jerusalem, y en el templo: y habiendo mirado alrededor todas las cosas, y siendo ya tarde, salióse á Bethania con los doce.

¹²А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

¹²Y el día siguiente, como salieron de Bethania, tuvo hambre.

¹³И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

¹³Y viendo de lejos una higuera que tenía hojas, se acercó, si quizá hallaría en ella algo: y como vino á ella, nada halló sino hojas; porque no era tiempo de higos.

¹⁴И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

¹⁴Entonces Jesús respondiendo, dijo á la higuera: Nunca más coma nadie fruto de ti para siempre. Y lo oyeron sus discípulos.

¹⁵И дойдоха в Ерусалим; [Исус] като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

¹⁵Vienen, pues, á Jerusalem; y entrando Jesús en el templo, comenzó á echar fuera á los que vendían y compraban en el templo; y trastornó las mesas de los cambistas, y las sillas de los que vendían palomas;

¹⁶И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

¹⁶Y no consentía que alguien llevase vaso por el templo.

¹⁷И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

¹⁷Y les enseñaba diciendo: ¿No está escrito que mi casa, casa de oración será llamada por todas las gentes? Mas vosotros la habéis hecho cueva de ladrones.

¹⁸И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха [начин] как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

¹⁸Y lo oyeron los escribas y los príncipes de los sacerdotes, y procuraban cómo le matarían; porque le tenían miedo, por cuanto todo el pueblo estaba maravillado de su doctrina.

¹⁹А [всякога] на мръкване Той излизаше вън от града.

¹⁹Mas como fué tarde, Jesús salió de la ciudad.

²⁰И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

²⁰Y pasando por la mañana, vieron que la higuera se había secado desde las raíces.

²¹И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

²¹Entonces Pedro acordándose, le dice: Maestro, he aquí la higuera que maldijiste, se ha secado.

²²А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

²²Y respondiendo Jesús, les dice: Tened fe en Dios.

²³Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

²³Porque de cierto os digo que cualquiera que dijere á este monte: Quítate, y échate en la mar, y no dudare en su corazón, mas creyere que será hecho lo que dice, lo que dijere le será hecho.

²⁴Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

²⁴Por tanto, os digo que todo lo que orando pidiereis, creed que lo recibiréis, y os vendrá.

²⁵И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

²⁵Y cuando estuviereis orando, perdonad, si tenéis algo contra alguno, para que vuestro Padre que está en los cielos os perdone también á vosotros vuestras ofensas.

²⁶[Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].

²⁶Porque si vosotros no perdonareis, tampoco vuestro Padre que está en los cielos os perdonará vuestras ofensas.

²⁷И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

²⁷Y volvieron á Jerusalem; y andando él por el templo, vienen á él los príncipes de los sacerdotes, y los escribas, y los ancianos;

²⁸С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

²⁸Y le dicen: ¿Con qué facultad haces estas cosas? ¿y quién te ha dado esta facultad para hacer estas cosas?

²⁹Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

²⁹Y Jesús respondiendo entonces, les dice: Os preguntaré también yo una palabra; y respondedme, y os diré con qué facultad hago estas cosas:

³⁰Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

³⁰El bautismo de Juan, ¿era del cielo, ó de los hombres? Respondedme.

³¹И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

³¹Entonces ellos pensaron dentro de sí, diciendo: Si dijéremos, del cielo, dirá: ¿Por qué, pues, no le creísteis?

³²Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

³²Y si dijéremos, de los hombres, tememos al pueblo: porque todos juzgaban de Juan, que verdaderamente era profeta.

³³И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

³³Y respondiendo, dicen á Jesús: No sabemos. Entonces respondiendo Jesús, les dice: Tampoco yo os diré con qué facultad hago estas cosas.