¹И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

¹Y COMENZO á hablarles por parábolas: Plantó un hombre una viña, y la cercó con seto, y cavó un lagar, y edificó una torre, y la arrendó á labradores, y se partió lejos.

²И във времето на [плода] изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

²Y envió un siervo á los labradores, al tiempo, para que tomase de los labradores del fruto de la viña.

³А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

³Mas ellos, tomándole, le hirieron, y le enviaron vacío.

⁴Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

⁴Y volvió á enviarles otro siervo; mas apedreándole, le hirieron en la cabeza, y volvieron á enviarle afrentado.

⁵Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, [от които] едни биха, а други убиха.

⁵Y volvió á enviar otro, y á aquél mataron; y á otros muchos, hiriendo á unos y matando á otros.

⁶Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.

⁶Teniendo pues aún un hijo suyo amado, enviólo también á ellos el postrero, diciendo: Tendrán en reverencia á mi hijo.

⁷А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

⁷Mas aquellos labradores dijeron entre sí: Este es el heredero; venid, matémosle, y la heredad será nuestra.

⁸И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.

⁸Y prendiéndole, le mataron, y echaron fuera de la viña.

⁹Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

⁹¿Qué, pues, hará el señor de la viña? Vendrá, y destruirá á estos labradores, y dará su viña á otros.

¹⁰Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,

¹⁰¿Ni aun esta Escritura habéis leído: La piedra que desecharon los que edificaban, Esta es puesta por cabeza de esquina;

¹¹От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?

¹¹Por el Señor es hecho esto, Y es cosa maravillosa en nuestros ojos?

¹²И[ първенците] искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

¹²Y procuraban prenderle, porque entendían que decía á ellos aquella parábola; mas temían á la multitud; y dejándole, se fueron.

¹³Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

¹³Y envían á él algunos de los Fariseos y de los Herodianos, para que le sorprendiesen en alguna palabra.

¹⁴И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁴Y viniendo ellos, le dicen: Maestro, sabemos que eres hombre de verdad, y que no te cuidas de nadie; porque no miras á la apariencia de hombres, antes con verdad enseñas el camino de Dios: ¿Es lícito dar tributo á César, ó no? ¿Daremos, ó no daremos?

¹⁵Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.

¹⁵Entonces él, como entendía la hipocresía de ellos, les dijo: ¿Por qué me tentáis? Traedme la moneda para que la vea.

¹⁶И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

¹⁶Y ellos se la trajeron y les dice: ¿Cúya es esta imagen y esta inscripción? Y ellos le dijeron: De César.

¹⁷Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

¹⁷Y respondiendo Jesús, les dijo: Dad lo que es de César á César; y lo que es de Dios, á Dios. Y se maravillaron de ello.

¹⁸След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

¹⁸Entonces vienen á el los Saduceos, que dicen que no hay resurrección, y le preguntaron, diciendo:

¹⁹Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

¹⁹Maestro, Moisés nos escribió, que si el hermano de alguno muriese, y dejase mujer, y no dejase hijos, que su hermano tome su mujer, y levante linaje á su hermano.

²⁰Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

²⁰Fueron siete hermanos: y el primero tomó mujer, y muriendo, no dejó simiente;

²¹Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

²¹Y la tomó el segundo, y murió, y ni aquél tampoco dejó simiente; y el tercero, de la misma manera.

²²И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

²²Y la tomaron los siete, y tampoco dejaron simiente: á la postre murió también la mujer.

²³Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.

²³En la resurrección, pues, cuando resucitaren, ¿de cuál de ellos será mujer? porque los siete la tuvieron por mujer.

²⁴Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?

²⁴Entonces respondiendo Jesús, les dice: ¿No erráis por eso, porque no sabéis las Escrituras, ni la potencia de Dios?

²⁵Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

²⁵Porque cuando resucitarán de los muertos, ni se casarán, ni serán dados en casamiento, mas son como los ángeles que están en los cielos.

²⁶А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, [на мястото], при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?

²⁶Y de que los muertos hayan de resucitar, ¿no habéis leído en el libro de Moisés cómo le habló Dios en la zarza, diciendo: Yo soy el Dios de Abraham, y el Dios de Isaac, y el Dios de Jacob?

²⁷Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

²⁷No es Dios de muertos, mas Dios de vivos; así que vosotros mucho erráis.

²⁸А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

²⁸Y llegándose uno de los escribas, que los había oído disputar, y sabía que les había respondido bien, le preguntó: ¿Cuál es el primer mandamiento de todos?

²⁹Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

²⁹Y Jesús le respondió: El primer mandamiento de todos es: Oye, Israel, el Señor nuestro Dios, el Señor uno es.

³⁰и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

³⁰Amarás pues al Señor tu Dios de todo tu corazón, y de toda tu alma, y de toda tu mente, y de todas tus fuerzas; este es el principal mandamiento.

³¹А ето втората [подобна на нея] [заповед:] "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

³¹Y el segundo es semejante á él: Amarás á tu prójimo como á ti mismo. No hay otro mandamiento mayor que éstos.

³²И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че [Бог] е един; и няма друг освен Него;

³²Entonces el escriba le dijo: Bien, Maestro, verdad has dicho, que uno es Dios, y no hay otro fuera de él;

³³и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

³³Y que amarle de todo corazón, y de todo entendimiento, y de toda el alma, y de todas las fuerzas, y amar al prójimo como á sí mismo, más es que todos los holocaustos y sacrificios.

³⁴Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

³⁴Jesús entonces, viendo que había respondido sabiamente, le dice: No estás lejos del reino de Dios. Y ya ninguno osaba preguntarle.

³⁵И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?

³⁵Y respondiendo Jesús decía, enseñando en el templo: ¿Cómo dicen los escribas que el Cristo es hijo de David?

³⁶Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁶Porque el mismo David dijo por el Espíritu Santo: Dijo el Señor á mi Señor: Siéntate á mi diestra, Hasta que ponga tus enemigos por estrado de tus pies.

³⁷Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

³⁷Luego llamándole el mismo David Señor, ¿de dónde, pues, es su hijo? Y los que eran del común del pueblo le oían de buena gana.

³⁸И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и [да приемат] поздравите по пазарите,

³⁸Y les decía en su doctrina: Guardaos de los escribas, que quieren andar con ropas largas, y aman las salutaciones en las plazas,

³⁹и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

³⁹Y las primeras sillas en las sinagogas, y los primeros asientos en las cenas;

⁴⁰тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

⁴⁰Que devoran las casas de las viudas, y por pretexto hacen largas oraciones. Estos recibirán mayor juicio.

⁴¹И като седна [Исус] срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

⁴¹Y estando sentado Jesús delante del arca de la ofrenda, miraba cómo el pueblo echaba dinero en el arca: y muchos ricos echaban mucho.

⁴²А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

⁴²Y como vino una viuda pobre, echó dos blancas, que son un maravedí.

⁴³И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

⁴³Entonces llamando á sus discípulos, les dice: De cierto os digo que esta viuda pobre echó más que todos los que han echado en el arca:

⁴⁴защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

⁴⁴Porque todos han echado de lo que les sobra; mas ésta, de su pobreza echó todo lo que tenía, todo su alimento.