¹А след два дни щеше да бъде пасхата и [празника] на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят.

¹Y DOS días después era la Pascua y los días de los panes sin levadura: y procuraban los príncipes de los sacerdotes y los escribas cómo le prenderían por engaño, y le matarían.

²Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.

²Y decían: No en el día de la fiesta, porque no se haga alboroto del pueblo.

³И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.

³Y estando él en Bethania en casa de Simón el leproso, y sentado á la mesa, vino una mujer teniendo un alabastro de ungüento de nardo espique de mucho precio; y quebrando el alabastro, derramóselo sobre su cabeza.

⁴А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?

⁴Y hubo algunos que se enojaron dentro de sí, y dijeron: ¿Para qué se ha hecho este desperdicio de ungüento?

⁵Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и [сумата] да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.

⁵Porque podía esto ser vendido por más de trescientos denarios, y darse á los pobres. Y murmuraban contra ella.

⁶Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене.

⁶Mas Jesús dijo: Dejadla; ¿por qué la fatigáis? Buena obra me ha hecho;

⁷Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.

⁷Que siempre tendréis los pobres con vosotros, y cuando quisiereis les podréis hacer bien; mas á mí no siempre me tendréis.

⁸Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.

⁸Esta ha hecho lo que podía; porque se ha anticipado á ungir mi cuerpo para la sepultura.

⁹Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.

⁹De cierto os digo que donde quiera que fuere predicado este evangelio en todo el mundo, también esto que ha hecho ésta, será dicho para memoria de ella.

¹⁰Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.

¹⁰Entonces Judas Iscariote, uno de los doce, vino á los príncipes de los sacerdotes, para entregársele.

¹¹Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.

¹¹Y ellos oyéndolo se holgaron, y prometieron que le darían dineros. Y buscaba oportunidad cómo le entregaría.

¹²А на първия ден на [празника] на безквасните хлябове, когато колеха [жертви] за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?

¹²Y el primer día de los panes sin levadura, cuando sacrificaban la pascua, sus discípulos le dicen: ¿Dónde quieres que vayamos á disponer para que comas la pascua?

¹³И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.

¹³Y envía dos de sus discípulos, y les dice: Id á la ciudad, y os encontrará un hombre que lleva un cántaro de agua; seguidle;

¹⁴И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е[ приготвената] за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си?

¹⁴Y donde entrare, decid al señor de la casa: El Maestro dice: ¿Dónde está el aposento donde he de comer la pascua con mis discípulos?

¹⁵И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.

¹⁵Y él os mostrará un gran cenáculo ya preparado: aderezad para nosotros allí.

¹⁶И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

¹⁶Y fueron sus discípulos, y vinieron á la ciudad, y hallaron como les había dicho; y aderezaron la pascua.

¹⁷И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.

¹⁷Y llegada la tarde, fué con los doce.

¹⁸И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.

¹⁸Y como se sentaron á la mesa y comiesen, dice Jesús: De cierto os digo que uno de vosotros, que come conmigo, me ha de entregar.

¹⁹Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?

¹⁹Entonces ellos comenzaron á entristecerse, y á decirle cada uno por sí: ¿Seré yo? Y el otro: ¿Seré yo?

²⁰А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.

²⁰Y él respondiendo les dijo: Es uno de los doce que moja conmigo en el plato.

²¹Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.

²¹A la verdad el Hijo del hombre va, como está de él escrito; mas ­ay de aquel hombre por quien el Hijo del hombre es entregado! bueno le fuera á aquel hombre si nunca hubiera nacido.

²²И когато ядяха, [Исус] взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.

²²Y estando ellos comiendo, tomó Jesús pan, y bendiciendo, partió y les dió, y dijo: Tomad, esto es mi cuerpo.

²³Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.

²³Y tomando el vaso, habiendo hecho gracias, les dió: y bebieron de él todos.

²⁴И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

²⁴Y les dice: Esto es mi sangre del nuevo pacto, que por muchos es derramada.

²⁵Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.

²⁵De cierto os digo que no beberé más del fruto de la vid, hasta aquel día cundo lo beberé nuevo en el reino de Dios.

²⁶И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

²⁶Y como hubieron cantado el himno, se salieron al monte de las Olivas.

²⁷И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат".

²⁷Jesús entonces les dice: Todos seréis escandalizados en mí esta noche; porque escrito está: Heriré al pastor, y serán derramadas las ovejas.

²⁸А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.

²⁸Mas después que haya resucitado, iré delante de vosotros á Galilea.

²⁹А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не.

²⁹Entonces Pedro le dijo: Aunque todos sean escandalizados, mas no yo.

³⁰Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁰Y le dice Jesús: De cierto te digo que tú, hoy, en esta noche, antes que el gallo haya cantado dos veces, me negarás tres veces.

³¹А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе[, пак] няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.

³¹Mas él con mayor porfía decía: Si me fuere menester morir contigo, no te negaré. También todos decían lo mismo.

³²Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.

³²Y vienen al lugar que se llama Gethsemaní, y dice á sus discípulos: Sentaos aquí, entre tanto que yo oro.

³³И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.

³³Y toma consigo á Pedro y á Jacobo y á Juan, y comenzó á atemorizarse, y á angustiarse.

³⁴И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.

³⁴Y les dice: Está muy triste mi alma, hasta la muerte: esperad aquí y velad.

³⁵И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:

³⁵Y yéndose un poco adelante, se postró en tierra, y oro que si fuese posible, pasase de él aquella hora,

³⁶Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти [искаш].

³⁶Y decía: Abba, Padre, todas las cosas son á ti posibles: traspasa de mí este vaso; empero no lo que yo quiero, sino lo que tú.

³⁷И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?

³⁷Y vino y los halló durmiendo; y dice á Pedro: ¿Simón, duermes? ¿No has podido velar una hora?

³⁸Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.

³⁸Velad y orad, para que no entréis en tentación: el espíritu á la verdad es presto, mas la carne enferma.

³⁹И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.

³⁹Y volviéndose á ir, oró, y dijo las mismas palabras.

⁴⁰И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.

⁴⁰Y vuelto, los halló otra vez durmiendo, porque los ojos de ellos estaban cargados; y no sabían qué responderle.

⁴¹И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.

⁴¹Y vino la tercera vez, y les dice: Dormid ya y descansad: basta, la hora es venida; he aquí, el Hijo del hombre es entregado en manos de los pecadores.

⁴²Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.

⁴²Levantaos, vamos: he aquí, el que me entrega está cerca.

⁴³И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, [изпратени] от главните свещеници, книжниците и старейшините.

⁴³Y luego, aun hablando él, vino Judas, que era uno de los doce, y con él una compañía con espadas y palos, de parte de los príncipes de los sacerdotes, y de los escribas y de los ancianos.

⁴⁴А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете[, като Го пазите] здраво.

⁴⁴Y el que le entregaba les había dado señal común, diciendo: Al que yo besare, aquél es: prendedle, y llevadle con seguridad.

⁴⁵И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го.

⁴⁵Y como vino, se acercó luego á él, y le dice: Maestro, Maestro. Y le besó.

⁴⁶И те туриха ръце на Него и Го хванаха.

⁴⁶Entonces ellos echaron en él sus manos, y le prendieron.

⁴⁷А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.

⁴⁷Y uno de los que estaban allí, sacando la espada, hirió al siervo del sumo sacerdote, y le cortó la oreja.

⁴⁸Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?

⁴⁸Y respondiendo Jesús, les dijo: ¿Como á ladrón habéis salido con espadas y con palos á tomarme?

⁴⁹Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но [това стана], за да се сбъднат писанията.

⁴⁹Cada día estaba con vosotros enseñando en el templo, y no me tomasteis; pero es así, para que se cumplan las Escrituras.

⁵⁰Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁰Entonces dejándole todos sus discípulos, huyeron.

⁵¹И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.

⁵¹Empero un mancebillo le seguía cubierto de una sábana sobre el cuerpo desnudo; y los mancebos le prendieron:

⁵²А той, като остави плащаницата, избяга гол.

⁵²Mas él, dejando la sábana, se huyó de ellos desnudo.

⁵³И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.

⁵³Y trajeron á Jesús al sumo sacerdote; y se juntaron á él todos los príncipes de los sacerdotes y los ancianos y los escribas.

⁵⁴А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.

⁵⁴Empero Pedro le siguió de lejos hasta dentro del patio del sumo sacerdote; y estaba sentado con los servidores, y calentándose al fuego.

⁵⁵И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.

⁵⁵Y los príncipes de los sacerdotes y todo el concilio buscaban testimonio contra Jesús, para entregarle á la muerte; mas no lo hallaban.

⁵⁶Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁶Porque muchos decían falso testimonio contra él; mas sus testimonios no concertaban.

⁵⁷Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:

⁵⁷Entonces levantandose unos, dieron falso testimonio contra él, diciendo:

⁵⁸Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.

⁵⁸Nosotros le hemos oído decir: Yo derribaré este templo que es hecho de mano, y en tres días edificaré otro echo sin mano.

⁵⁹Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.

⁵⁹Mas ni aun así se concertaba el testimonio de ellos.

⁶⁰Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶⁰Entonces el sumo sacerdote, levantándose en medio, preguntó á Jesús, diciendo: ¿No respondes algo? ¿Qué atestiguan estos contra ti?

⁶¹А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?

⁶¹Mas él callaba, y nada respondía. El sumo sacerdote le volvió á preguntar, y le dice: ¿Eres tú el Cristo, el Hijo del Bendito?

⁶²А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.

⁶²Y Jesús le dijo: Yo soy; y veréis al Hijo del hombre sentado á la diestra de la potencia de Dios, y viniendo en las nubes del cielo.

⁶³Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?

⁶³Entonces el sumo sacerdote, rasgando sus vestidos, dijo: ¿Qué más tenemos necesidad de testigos?

⁶⁴Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно [наказание].

⁶⁴Oído habéis la blasfemia: ¿qué os parece? Y ellos todos le condenaron ser culpado de muerte.

⁶⁵И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.

⁶⁵Y algunos comenzaron á escupir en él, y cubrir su rostro, y á darle bofetadas, y decirle: Profetiza. Y los servidores le herían de bofetadas.

⁶⁶И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;

⁶⁶Y estando Pedro abajo en el atrio, vino una de las criadas del sumo sacerdote;

⁶⁷и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.

⁶⁷Y como vió á Pedro que se calentaba, mirándole, dice: Y tú con Jesús el Nazareno estabas.

⁶⁸А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя.

⁶⁸Mas él negó, diciendo: No conozco, ni sé lo que dices. Y se salió fuera á la entrada; y cantó el gallo.

⁶⁹Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.

⁶⁹Y la criada viéndole otra vez, comenzó á decir á los que estaban allí: Este es de ellos.

⁷⁰А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].

⁷⁰Mas él negó otra vez. Y poco después, los que estaban allí dijeron otra vez á Pedro: Verdaderamente tú eres de ellos; porque eres Galileo, y tu habla es semejante.

⁷¹А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.

⁷¹Y él comenzó á maldecir y á jurar: No conozco á este hombre de quien habláis.

⁷²И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.

⁷²Y el gallo cantó la segunda vez: y Pedro se acordó de las palabras que Jesús le había dicho: Antes que el gallo cante dos veces, me negarás tres veces. Y pensando en esto, lloraba.