¹Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.

¹ENTONCES el reino de los cielos será semejante á diez vírgenes, que tomando sus lámparas, salieron á recibir al esposo.

²А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

²Y las cinco de ellas eran prudentes, y las cinco fatuas.

³Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

³Las que eran fatuas, tomando sus lámparas, no tomaron consigo aceite;

⁴Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

⁴Mas las prudentes tomaron aceite en sus vasos, juntamente con sus lámparas.

⁵И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

⁵Y tardándose el esposo, cabecearon todas, y se durmieron.

⁶А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!

⁶Y á la media noche fué oído un clamor: He aquí, el esposo viene; salid á recibirle.

⁷Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

⁷Entonces todas aquellas vírgenes se levantaron, y aderezaron sus lámparas.

⁸А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

⁸Y las fatuas dijeron á las prudentes: Dadnos de vuestro aceite; porque nuestras lámparas se apagan.

⁹А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

⁹Mas las prudentes respondieron, diciendo. Porque no nos falte á nosotras y á vosotras, id antes á los que venden, y comprad para vosotras.

¹⁰А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

¹⁰Y mientras que ellas iban á comprar, vino el esposo; y las que estaban apercibidas, entraron con él á las bodas; y se cerró la puerta.

¹¹После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.

¹¹Y después vinieron también las otras vírgenes, diciendo: Señor, Señor, ábrenos.

¹²А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

¹²Mas respondiendo él, dijo: De cierto os digo, que no os conozco.

¹³И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

¹³Velad, pues, porque no sabéis el día ni la hora en que el Hijo del hombre ha de venir.

¹⁴Защото[ е] както[, когато] човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

¹⁴Porque el reino de los cielos es como un hombre que partiéndose lejos llamó á sus siervos, y les entregó sus bienes.

¹⁵На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

¹⁵Y á éste dió cinco talentos, y al otro dos, y al otro uno: á cada uno conforme á su facultad; y luego se partió lejos.

¹⁶Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

¹⁶Y el que había recibido cinco talentos se fué, y granjeó con ellos, é hizo otros cinco talentos.

¹⁷Също и тоя, който [получи] двата спечели още два.

¹⁷Asimismo el que había recibido dos, ganó también él otros dos.

¹⁸А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

¹⁸Mas el que había recibido uno, fué y cavó en la tierra, y escondió el dinero de su señor.

¹⁹След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,

¹⁹Y después de mucho tiempo, vino el señor de aquellos siervos, é hizo cuentas con ellos.

²⁰И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

²⁰Y llegando el que había recibido cinco talentos, trajo otros cinco talentos, diciendo: Señor, cinco talentos me entregaste; he aquí otros cinco talentos he ganado sobre ellos.

²¹Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²¹Y su señor le dijo: Bien, buen siervo y fiel; sobre poco has sido fiel, sobre mucho te pondré: entra en el gozo de tu señor.

²²Приближи се и тоя, който бе получил [двата таланта], и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

²²Y llegando también el que había recibido dos talentos, dijo: Señor, dos talentos me entregaste; he aquí otros dos talentos he ganado sobre ellos.

²³Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²³Su señor le dijo: Bien, buen siervo y fiel; sobre poco has sido fiel, sobre mucho te pondré: entra en el gozo de tu señor.

²⁴Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;

²⁴Y llegando también el que había recibido un talento, dijo: Señor, te conocía que eres hombre duro, que siegas donde no sembraste, y recoges donde no esparciste;

²⁵и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

²⁵Y tuve miedo, y fuí, y escondí tu talento en la tierra: he aquí tienes lo que es tuyo.

²⁶А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;

²⁶Y respondiendo su señor, le dijo: Malo y negligente siervo, sabías que siego donde no sembré y que recojo donde no esparcí;

²⁷ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

²⁷Por tanto te convenía dar mi dinero á los banqueros, y viniendo yo, hubiera recibido lo que es mío con usura.

²⁸Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

²⁸Quitadle pues el talento, y dadlo al que tiene diez talentos.

²⁹Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

²⁹Porque á cualquiera que tuviere, le será dado, y tendrá más; y al que no tuviere, aun lo que tiene le será quitado.

³⁰А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

³⁰Y al siervo inútil echadle en las tinieblas de afuera: allí será el lloro y el crujir de dientes.

³¹А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

³¹Y cuando el Hijo del hombre venga en su gloria, y todos los santos ángeles con él, entonces se sentará sobre el trono de su gloria.

³²И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

³²Y serán reunidas delante de él todas las gentes: y los apartará los unos de los otros, como aparta el pastor las ovejas de los cabritos.

³³и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

³³Y pondrá las ovejas á su derecha, y los cabritos á la izquierda.

³⁴Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

³⁴Entonces el Rey dirá á los que estarán á su derecha: Venid, benditos de mi Padre, heredad el reino preparado para vosotros desde la fundación del mundo.

³⁵Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

³⁵Porque tuve hambre, y me disteis de comer; tuve sed, y me disteis de beber; fuí huésped, y me recogisteis;

³⁶гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

³⁶Desnudo, y me cubristeis; enfermo, y me visitasteis; estuve en la cárcel, y vinisteis á mí.

³⁷Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

³⁷Entonces los justos le responderán, diciendo: Señor, ¿cuándo te vimos hambriento, y te sustentamos? ¿ó sediento, y te dimos de beber?

³⁸И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

³⁸¿Y cuándo te vimos huésped, y te recogimos? ¿ó desnudo, y te cubrimos?

³⁹И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

³⁹¿O cuándo te vimos enfermo, ó en la cárcel, y vinimos á ti?

⁴⁰А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

⁴⁰Y respondiendo el Rey, les dirá: De cierto os digo que en cuanto lo hicisteis á uno de estos mis hermanos pequeñitos, á mí lo hicisteis.

⁴¹Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

⁴¹Entonces dirá también á los que estarán á la izquierda: Apartaos de mí, malditos, al fuego eterno preparado para el diablo y para sus ángeles:

⁴²Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

⁴²Porque tuve hambre, y no me disteis de comer; tuve sed, y no me disteis de beber;

⁴³странник [бях], и не Ме облякохте; болен и в тъмница [бях], и не Ме посетихте.

⁴³Fuí huésped, y no me recogisteis; desnudo, y no me cubristeis; enfermo, y en la cárcel, y no me visitasteis.

⁴⁴Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

⁴⁴Entonces también ellos le responderán, diciendo: Señor, ¿cuándo te vimos hambriento, ó sediento, ó huésped, ó desnudo, ó enfermo, ó en la cárcel, y no te servimos?

⁴⁵Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

⁴⁵Entonces les responderá, diciendo: De cierto os digo que en cuanto no lo hicisteis á uno de estos pequeñitos, ni á mí lo hicisteis.

⁴⁶И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.

⁴⁶E irán éstos al tormento eterno, y los justos á la vida eterna.