¹Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

¹Y ACONTECIO que, como hubo acabado Jesús todas estas palabras, dijo á sus discípulos:

²Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

²Sabéis que dentro de dos días se hace la pascua, y el Hijo del hombre es entregado para ser crucificado.

³Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

³Entonces los príncipes de los sacerdotes, y los escribas, y los ancianos del pueblo se juntaron al patio del pontífice, el cual se llamaba Caifás;

⁴и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

⁴Y tuvieron consejo para prender por engaño á Jesús, y matarle.

⁵но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

⁵Y decían: No en el día de la fiesta, porque no se haga alboroto en el pueblo.

⁶А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

⁶Y estando Jesús en Bethania, en casa de Simón el leproso,

⁷приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

⁷Vino á él una mujer, teniendo un vaso de alabastro de unguento de gran precio, y lo derramó sobre la cabeza de él, estando sentado á la mesa.

⁸А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

⁸Lo cual viendo sus discípulos, se enojaron, diciendo: ¿Por qué se pierde esto?

⁹Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума[, която] да се раздаде на сиромасите.

⁹Porque esto se podía vender por gran precio, y darse á los pobres.

¹⁰Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

¹⁰Y entendiéndolo Jesús, les dijo: ¿Por qué dais pena á esta mujer? Pues ha hecho conmigo buena obra.

¹¹Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

¹¹Porque siempre tendréis pobres con vosotros, mas á mí no siempre me tendréis.

¹²Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

¹²Porque echando este unguento sobre mi cuerpo, para sepultarme lo ha hecho.

¹³Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

¹³De cierto os digo, que donde quiera que este evangelio fuere predicado en todo el mundo, también será dicho para memoria de ella, lo que ésta ha hecho.

¹⁴Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

¹⁴Entonces uno de los doce, que se llamaba Judas Iscariote, fué á los príncipes de los sacerdotes,

¹⁵Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

¹⁵Y les dijo: ¿Qué me queréis dar, y yo os lo entregaré? Y ellos le señalaron treinta piezas de plata.

¹⁶И от тогава той търсеше удобен случай да [им] Го предаде.

¹⁶Y desde entonces buscaba oportunidad para entregarle.

¹⁷А в първия [ден на празника на] безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

¹⁷Y el primer día de la fiesta de los panes sin levadura, vinieron los discípulos á Jesús, diciéndole: ¿Dónde quieres que aderecemos para ti para comer la pascua?

¹⁸Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

¹⁸Y él dijo: Id á la ciudad á cierto hombre, y decidle: El Maestro dice: Mi tiempo está cerca; en tu casa haré la pascua con mis discípulos.

¹⁹И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

¹⁹Y los discípulos hicieron como Jesús les mandó, y aderezaron la pascua.

²⁰И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

²⁰Y como fué la tarde del día, se sentó á la mesa con los doce.

²¹И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²¹Y comiendo ellos, dijo: De cierto os digo, que uno de vosotros me ha de entregar.

²²А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

²²Y entristecidos ellos en gran manera, comenzó cada uno de ellos á decirle: ¿Soy yo, Señor?

²³Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

²³Entonces él respondiendo, dijo: El que mete la mano conmigo en el plato, ése me ha de entregar.

²⁴Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

²⁴A la verdad el Hijo del hombre va, como está escrito de él, mas ­ay de aquel hombre por quien el Hijo del hombre es entregado! bueno le fuera al tal hombre no haber nacido.

²⁵И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

²⁵Entonces respondiendo Judas, que le entregaba, dijo. ¿Soy yo, Maestro? Dícele: Tú lo has dicho.

²⁶И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

²⁶Y comiendo ellos, tomó Jesús el pan, y bendijo, y lo partió, y dió á sus discípulos, y dijo: Tomad, comed. esto es mi cuerpo.

²⁷Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

²⁷Y tomando el vaso, y hechas gracias, les dió, diciendo: Bebed de él todos;

²⁸Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

²⁸Porque esto es mi sangre del nuevo pacto, la cual es derramada por muchos para remisión de los pecados.

²⁹Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

²⁹Y os digo, que desde ahora no beberé más de este fruto de la vid, hasta aquel día, cuando lo tengo de beber nuevo con vosotros en el reino de mi Padre.

³⁰И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

³⁰Y habiendo cantado el himno, salieron al monte de las Olivas.

³¹Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

³¹Entonces Jesús les dice: Todos vosotros seréis escandalizados en mí esta noche; porque escrito está: Heriré al Pastor, y las ovejas de la manada serán dispersas.

³²А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

³²Mas después que haya resucitado, iré delante de vosotros á Galilea.

³³А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

³³Y respondiendo Pedro, le dijo: Aunque todos sean escandalizados en ti, yo nunca seré escandalizado.

³⁴Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁴Jesús le dice: De cierto te digo que esta noche, antes que el gallo cante, me negarás tres veces.

³⁵Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

³⁵Dícele Pedro. Aunque me sea menester morir contigo, no te negaré. Y todos los discípulos dijeron lo mismo.

³⁶Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

³⁶Entonces llegó Jesús con ellos á la aldea que se llama Gethsemaní, y dice á sus discípulos: Sentaos aquí, hasta que vaya allí y ore.

³⁷И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

³⁷Y tomando á Pedro, y á los dos hijos de Zebedeo, comenzó á entristecerse y á angustiarse en gran manera.

³⁸Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

³⁸Entonces Jesús les dice: Mi alma está muy triste hasta la muerte; quedaos aquí, y velad conmigo.

³⁹И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

³⁹Y yéndose un poco más adelante, se postró sobre su rostro, orando, y diciendo: Padre mío, si es posible, pase de mí este vaso; empero no como yo quiero, sino como tú.

⁴⁰Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

⁴⁰Y vino á sus discípulos, y los halló durmiendo, y dijo á Pedro: ¿Así no habéis podido velar conmigo una hora?

⁴¹Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

⁴¹Velad y orad, para que no entréis en tentación: el espíritu á la verdad está presto, mas la carne enferma.

⁴²Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

⁴²Otra vez fué, segunda vez, y oró diciendo. Padre mío, si no puede este vaso pasar de mí sin que yo lo beba, hágase tu voluntad.

⁴³И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

⁴³Y vino, y los halló otra vez durmiendo; porque los ojos de ellos estaban agravados.

⁴⁴И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁴⁴Y dejándolos fuése de nuevo, y oró tercera vez, diciendo las mismas palabras.

⁴⁵Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

⁴⁵Entonces vino á sus discípulos y díceles: Dormid ya, y descansad: he aquí ha llegado la hora, y el Hijo del hombre es entregado en manos de pecadores.

⁴⁶Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

⁴⁶Levantaos, vamos: he aquí ha llegado el que me ha entregado.

⁴⁷И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи[, изпратени] от главните свещеници и народните старейшини.

⁴⁷Y hablando aún él, he aquí Judas, uno de los doce, vino, y con él mucha gente con espadas y con palos, de parte de los príncipes de los sacerdotes, y de los ancianos del pueblo.

⁴⁸А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

⁴⁸Y el que le entregaba les había dado señal, diciendo: Al que yo besare, aquél es: prendedle.

⁴⁹И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

⁴⁹Y luego que llegó á Jesús, dijo: Salve, Maestro. Y le besó.

⁵⁰А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл [стори го]. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

⁵⁰Y Jesús le dijo: Amigo, ¿á qué vienes? Entonces llegaron, y echaron mano á Jesús, y le prendieron.

⁵¹И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

⁵¹Y he aquí, uno de los que estaban con Jesús, extendiendo la mano, sacó su espada, é hiriendo á un siervo del pontífice, le quitó la oreja.

⁵²Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

⁵²Entonces Jesús le dice: Vuelve tu espada á su lugar; porque todos los que tomaren espada, á espada perecerán.

⁵³Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁵³¿Acaso piensas que no puedo ahora orar á mi Padre, y él me daría más de doce legiones de ángeles?

⁵⁴Но как биха се сбъднали писанията, че[ това] трябва така да бъде?

⁵⁴¿Cómo, pues, se cumplirían las Escrituras, que así conviene que sea hecho?

⁵⁵В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

⁵⁵En aquella hora dijo Jesús á las gentes: ¿Como á ladrón habéis salido con espadas y con palos á prenderme? Cada día me sentaba con vosotros enseñando en el templo, y no me prendisteis.

⁵⁶Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁶Mas todo esto se hace, para que se cumplan las Escrituras de los profetas. Entonces todos los discípulos huyeron, dejándole.

⁵⁷А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁷Y ellos, prendido Jesús, le llevaron á Caifás pontífice, donde los escribas y los ancianos estaban juntos.

⁵⁸А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

⁵⁸Mas Pedro le seguía de lejos hasta el patio del pontífice; y entrando dentro, estábase sentado con los criados, para ver el fin.

⁵⁹А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁵⁹Y los príncipes de los sacerdotes, y los ancianos, y todo el consejo, buscaban falso testimonio contra Jesús, para entregale á la muerte;

⁶⁰обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

⁶⁰Y no lo hallaron, aunque muchos testigos falsos se llegaban; mas á la postre vinieron dos testigos falsos,

⁶¹Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни [пак] да го съградя.

⁶¹Que dijeron: Este dijo: Puedo derribar el templo de Dios, y en tres días reedificarlo.

⁶²Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶²Y levantándose el pontífice, le dijo: ¿No respondes nada? ¿qué testifican éstos contra ti?

⁶³Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

⁶³Mas Jesús callaba. Respondiendo el pontífice, le dijo: Te conjuro por el Dios viviente, que nos digas si eres tú el Cristo, Hijo de Dios.

⁶⁴Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁴Jesús le dijo: Tú lo has dicho: y aun os digo, que desde ahora habéis de ver al Hijo de los hombres sentado á la diestra de la potencia de Dios, y que viene en las nubes del cielo.

⁶⁵Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁵Entonces el pontífice rasgó sus vestidos, diciendo: Blasfemado ha: ¿qué más necesidad tenemos de testigos? He aquí, ahora habéis oído su blasfemia.

⁶⁶А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно[ наказание].

⁶⁶¿Qué os parece? Y respondiendo ellos, dijeron: Culpado es de muerte.

⁶⁷Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

⁶⁷Entonces le escupieron en el rostro, y le dieron de bofetadas; y otros le herían con mojicones,

⁶⁸Познай ни, Христе, кой Те удари.

⁶⁸Diciendo: Profetízanos tú, Cristo, quién es el que te ha herido.

⁶⁹А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

⁶⁹Y Pedro estaba sentado fuera en el patio: y se llegó á él una criada, diciendo: Y tú con Jesús el Galileo estabas.

⁷⁰А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

⁷⁰Mas él negó delante de todos, diciendo: No sé lo que dices.

⁷¹И когато излезе в преддверието, видя го друга[ слугиня], и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

⁷¹Y saliendo él á la puerta, le vió otra, y dijo á los que estaban allí: También éste estaba con Jesús Nazareno.

⁷²И [Петър] пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

⁷²Y nego otra vez con juramento: No conozco al hombre.

⁷³След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷³Y un poco después llegaron los que estaban por allí, y dijeron á Pedro: Verdaderamente también tú eres de ellos, porque aun tu habla te hace manifiesto.

⁷⁴Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

⁷⁴Entonces comienzó á hacer imprecaciones, y á jurar, diciendo: No conozco al hombre. Y el gallo cantó luego.

⁷⁵И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.

⁷⁵Y se acordó Pedro de las palabras de Jesús, que le dijo: Antes que cante el gallo, me negarás tres veces. Y saliéndose fuera, lloró amargamente.