¹Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

¹LOS proverbios de Salomón, hijo de David, rey de Israel:

²[Записани] за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

²Para entender sabiduría y doctrina; Para conocer las razones prudentes;

³За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

³Para recibir el consejo de prudencia, Justicia, y juicio y equidad;

⁴За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

⁴Para dar sagacidad á los simples, Y á los jóvenes inteligencia y cordura.

⁵За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

⁵Oirá el sabio, y aumentará el saber; Y el entendido adquirirá consejo;

⁶За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

⁶Para entender parábola y declaración; Palabras de sabios, y sus dichos oscuros.

⁷Страх от Господа е начало на {Или: главна част от.} мъдростта; [Но] безумните презират мъдростта и поуката.

⁷El principio de la sabiduría es el temor de Jehová: Los insensatos desprecian la sabiduría y la enseñanza.

⁸Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението {Еврейски: Закона.} на майка си,

⁸Oye, hijo mío, la doctrina de tu padre, Y no desprecies la dirección de tu madre:

⁹Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

⁹Porque adorno de gracia serán á tu cabeza, Y collares á tu cuello.

¹⁰Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

¹⁰Hijo mío, si los pecadores te quisieren engañar, No consientas.

¹¹Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

¹¹Si dijeren: Ven con nosotros, Pongamos asechanzas á la sangre, Acechemos sin motivo al inocente;

¹²Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

¹²Los tragaremos vivos como el sepulcro, Y enteros, como los que caen en sima;

¹³Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

¹³Hallaremos riquezas de todas suertes, Henchiremos nuestras casas de despojos;

¹⁴Ще хвърлиш жребието си като [един] от нас, Една кесия ще имаме всички; -

¹⁴Echa tu suerte entre nosotros; Tengamos todos una bolsa:

¹⁵Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

¹⁵Hijo mío, no andes en camino con ellos; Aparta tu pie de sus veredas:

¹⁶Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

¹⁶Porque sus pies correrán al mal, E irán presurosos á derramar sangre.

¹⁷Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

¹⁷Porque en vano se tenderá la red Ante los ojos de toda ave;

¹⁸И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

¹⁸Mas ellos á su propia sangre ponen asechanzas, Y á sus almas tienden lazo.

¹⁹Такива са пътищата на всеки сребролюбец: [Сребролюбието] отнема живота на завладените от него.

¹⁹Tales son las sendas de todo el que es dado á la codicia, La cual prenderá el alma de sus poseedores.

²⁰Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

²⁰La sabiduría clama de fuera, Da su voz en las plazas:

²¹Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, Възвестява из града думите си:

²¹Clama en los principales lugares de concurso; En las entradas de las puertas de la ciudad dice sus razones:

²²Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите [до кога] ще се наслаждават на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

²²¿Hasta cuándo, oh simples, amaréis la simpleza, Y los burladores desearán el burlar, Y los insensatos aborrecerán la ciencia?

²³Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

²³Volveos á mi reprensión: He aquí yo os derramaré mi espíritu, Y os haré saber mis palabras.

²⁴Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, [Понеже] простирах ръката си, а никой не внимаваше,

²⁴Por cuanto llamé, y no quisisteis: Extendí mi mano, y no hubo quien escuchase;

²⁵Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

²⁵Antes desechasteis todo consejo mío, Y mi reprensión no quisisteis:

²⁶То и аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

²⁶También yo me reiré en vuestra calamidad, Y me burlaré cuando os viniere lo que teméis;

²⁷Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъка ви нападнат,

²⁷Cuando viniere como una destrucción lo que teméis, Y vuestra calamidad llegare como un torbellino; Cuando sobre vosotros viniere tribulación y angustia.

²⁸Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

²⁸Entonces me llamarán, y no responderé; Buscarme han de mañana, y no me hallarán:

²⁹Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

²⁹Por cuanto aborrecieron la sabiduría, Y no escogieron el temor de Jehová,

³⁰Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

³⁰Ni quisieron mi consejo, Y menospreciaron toda reprensión mía:

³¹Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

³¹Comerán pues del fruto de su camino, Y se hartarán de sus consejos.

³²Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

³²Porque el reposo de los ignorantes los matará, Y la prosperidad de los necios los echará á perder.

³³Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.

³³Mas el que me oyere, habitará confiadamente, Y vivirá reposado, sin temor de mal.