¹Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.

¹EL hijo sabio toma el consejo del padre: Mas el burlador no escucha las reprensiones.

²От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.

²Del fruto de su boca el hombre comerá bien: Mas el alma de los prevaricadores hallará mal.

³Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.

³El que guarda su boca guarda su alma: Mas el que mucho abre sus labios tendrá calamidad.

⁴Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.

⁴Desea, y nada alcanza el alma del perezoso: Mas el alma de los diligentes será engordada.

⁵Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.

⁵El justo aborrece la palabra de mentira: Mas el impío se hace odioso é infame.

⁶Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.

⁶La justicia guarda al de perfecto camino: Mas la impiedad trastornará al pecador.

⁷Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но [има] много имот.

⁷Hay quienes se hacen ricos, y no tienen nada: Y hay quienes se hacen pobres, y tienen muchas riquezas.

⁸Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.

⁸La redención de la vida del hombre son sus riquezas: Pero el pobre no oye censuras.

⁹Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.

⁹La luz de los justos se alegrará: Mas apagaráse la lámpara de los impíos.

¹⁰От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.

¹⁰Ciertamente la soberbia parirá contienda: Mas con los avisados es la sabiduría.

¹¹Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще [го] умножи.

¹¹Disminuiránse las riquezas de vanidad: Empero multiplicará el que allega con su mano.

¹²Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.

¹²La esperanza que se prolonga, es tormento del corazón: Mas árbol de vida es el deseo cumplido.

¹³Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.

¹³El que menosprecia la palabra, perecerá por ello: Mas el que teme el mandamiento, será recompensado.

¹⁴Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.

¹⁴la ley del sabio es manantial de vida, Para apartarse de los lazos de la muerte.

¹⁵Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.

¹⁵El buen entendimiento conciliará gracia: Mas el camino de los prevaricadores es duro.

¹⁶Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,

¹⁶Todo hombre cuerdo obra con sabiduría: Mas el necio manifestará necedad.

¹⁷Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик [дава] здраве.

¹⁷El mal mensajero caerá en mal: Mas el mensajero fiel es medicina.

¹⁸Сиромашия и срам [ще постигнат] този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.

¹⁸Pobreza y vergüenza tendrá el que menosprecia el consejo: Mas el que guarda la corrección, será honrado.

¹⁹Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.

¹⁹El deseo cumplido deleita el alma: Pero apartarse del mal es abominación á los necios.

²⁰Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

²⁰El que anda con los sabios, sabio será; Mas el que se allega á los necios, será quebrantado.

²¹Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.

²¹Mal perseguirá á los pecadores: Mas á los justos les será bien retribuído.

²²Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,

²²El bueno dejará herederos á los hijos de los hijos; Y el haber del pecador, para el justo está guardado.

²³Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.

²³En el barbecho de los pobres hay mucho pan: Mas piérdese por falta de juicio.

²⁴Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.

²⁴El que detiene el castigo, á su hijo aborrece: Mas el que lo ama, madruga á castigarlo.

²⁵Праведният [яде] до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

²⁵El justo come hasta saciar su alma: Mas el vientre de los impíos tendrá necesidad.