¹Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

¹LA mujer sabia edifica su casa: Mas la necia con sus manos la derriba.

²Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

²El que camina en su rectitud teme á Jehová: Mas el pervertido en sus caminos lo menosprecia.

³В устата на безумния има пръчка за гордостта [му], А устните на мъдрите ще ги пазят.

³En la boca del necio está la vara de la soberbia: Mas los labios de los sabios los guardarán.

⁴Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

⁴Sin bueyes el granero está limpio: Mas por la fuerza del buey hay abundancia de pan.

⁵Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

⁵El testigo verdadero no mentirá: Mas el testigo falso hablará mentiras.

⁶Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

⁶Busca el escarnecedor la sabiduría, y no la halla: Mas la sabiduría al hombre entendido es fácil.

⁷Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

⁷Vete de delante del hombre necio, Porque en él no advertirás labios de ciencia.

⁸Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

⁸La ciencia del cuerdo es entender su camino: Mas la indiscreción de los necios es engaño.

⁹Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните [има Божие] благоволение.

⁹Los necios se mofan del pecado: Mas entre los rectos hay favor.

¹⁰Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

¹⁰El corazón conoce la amargura de su alma; Y extraño no se entrometerá en su alegría.

¹¹Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

¹¹La casa de los impíos será asolada: Mas florecerá la tienda de los rectos.

¹²Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

¹²Hay camino que al hombre parece derecho; Empero su fin son caminos de muerte.

¹³Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

¹³Aun en la risa tendrá dolor el corazón; Y el término de la alegría es congoja.

¹⁴Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек [ще се насити] от себе си.

¹⁴De sus caminos será harto el apartado de razón: Y el hombre de bien estará contento del suyo.

¹⁵Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

¹⁵El simple cree á toda palabra: Mas el avisado entiende sus pasos.

¹⁶Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

¹⁶El sabio teme, y se aparta del mal: Mas el necio se arrebata, y confía.

¹⁷Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

¹⁷El que presto se enoja, hará locura: Y el hombre malicioso será aborrecido.

¹⁸Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

¹⁸Los simples heredarán necedad: Mas los cuerdos se coronarán de sabiduría.

¹⁹Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

¹⁹Los malos se inclinarán delante de los buenos, Y los impíos á las puertas del justo.

²⁰Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

²⁰El pobre es odioso aun á su amigo: Pero muchos son los que aman al rico.

²¹Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

²¹Peca el que menosprecia á su prójimo: Mas el que tiene misericordia de los pobres, es bienaventurado.

²²Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност [ще се показват] към тия, които измислят добро

²²¿No yerran los que piensan mal? Misericordia empero y verdad alcanzarán los que piensan bien.

²³От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

²³En toda labor hay fruto: Mas la palabra de los labios solamente empobrece.

²⁴Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е [всякога] глупост.

²⁴Las riquezas de los sabios son su corona: Mas es infatuación la insensatez de los necios.

²⁵Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е [цяла] измама.

²⁵El testigo verdadero libra las almas: Mas el engañoso hablará mentiras.

²⁶В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

²⁶En el temor de Jehová está la fuerte confianza; Y esperanza tendrán sus hijos.

²⁷Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

²⁷El temor de Jehová es manantial de vida, Para apartarse de los lazos de la muerte.

²⁸Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

²⁸En la multitud de pueblo está la gloria del rey: Y en la falta de pueblo la flaqueza del príncipe.

²⁹Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

²⁹El que tarde se aira, es grande de entendimiento: Mas el corto de espíritu engrandece el desatino.

³⁰Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

³⁰El corazón apacible es vida de las carnes: Mas la envidia, pudrimiento de huesos.

³¹Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

³¹El que oprime al pobre, afrenta á su Hacedor: Mas el que tiene misericordia del pobre, lo honra.

³²Нечестивият е смазан във [време на] бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

³²Por su maldad será lanzado el impío: Mas el justo en su muerte tiene esperanza.

³³В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

³³En el corazón del cuerdo reposa la sabiduría; Y es conocida en medio de los necios.

³⁴Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

³⁴La justicia engrandece la nación: Mas el pecado es afrenta de las naciones.

³⁵Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

³⁵La benevolencia del rey es para con el ministro entendido: Mas su enojo contra el que lo avergüenza.