¹По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

¹MEJOR es un bocado seco, y en paz, Que la casa de contienda llena de víctimas.

²Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

²El siervo prudente se enseñoreará del hijo que deshonra, Y entre los hermanos partirá la herencia.

³Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

³El crisol para la plata, y la hornaza para el oro: Mas Jehová prueba los corazones.

⁴Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

⁴El malo está atento al labio inicuo; Y el mentiroso escucha á la lengua detractora.

⁵Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

⁵El que escarnece al pobre, afrenta á su Hacedor: Y el que se alegra en la calamidad, no quedará sin castigo.

⁶Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

⁶Corona de los viejos son los hijos de los hijos; Y la honra de los hijos, sus padres.

⁷Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

⁷No conviene al necio la altilocuencia: ­Cuánto menos al príncipe el labio mentiroso!

⁸Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

⁸Piedra preciosa es el cohecho en ojos de sus dueños: A donde quiera que se vuelve, da prosperidad.

⁹Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

⁹El que cubre la prevaricación, busca amistad: Mas el que reitera la palabra, aparta al amigo.

¹⁰Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

¹⁰Aprovecha la reprensión en el entendido, Más que si cien veces hiriese en el necio.

¹¹Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

¹¹El rebelde no busca sino mal; Y mensajero cruel será contra él enviado.

¹²По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

¹²Mejor es se encuentre un hombre con una osa á la cual han robado sus cachorros, Que con un fatuo en su necedad.

¹³Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

¹³El que da mal por bien, No se apartará el mal de su casa.

¹⁴Започването на разпра е [като], кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

¹⁴El que comienza la pendencia es como quien suelta las aguas: Deja pues la porfía, antes que se enmarañe.

¹⁵Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

¹⁵El que justifica al impío, y el que condena al justo, Ambos á dos son abominación á Jehová.

¹⁶Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

¹⁶¿De qué sirve el precio en la mano del necio para comprar sabiduría, No teniendo entendimiento?

¹⁷Приятел обича всякога И е роден, като брат за [във] време на нужда.

¹⁷En todo tiempo ama el amigo; Y el hermano para la angustia es nacido.

¹⁸Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

¹⁸El hombre falto de entendimiento toca la mano, Fiando á otro delante de su amigo.

¹⁹Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

¹⁹La prevaricación ama el que ama pleito; Y el que alza su portada, quebrantamiento busca.

²⁰Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

²⁰El perverso de corazón nunca hallará bien: Y el que revuelve con su lengua, caerá en mal.

²¹Който ражда безумно [чадо] ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

²¹El que engendra al necio, para su tristeza lo engendra: Y el padre del fatuo no se alegrará.

²²Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

²²El corazón alegre produce buena disposición: Mas el espíritu triste seca los huesos.

²³Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

²³El impío toma dádiva del seno Para pervertir las sendas del derecho.

²⁴Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

²⁴En el rostro del entendido aparece la sabiduría: Mas los ojos del necio vagan hasta el cabo de la tierra.

²⁵Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

²⁵El hijo necio es enojo á su padre, Y amargura á la que lo engendró.

²⁶Не е добре да се глобява праведния, [Нито] да се бие благородния, за справедливостта [им].

²⁶Ciertamente no es bueno condenar al justo, Ni herir á los príncipes que hacen lo recto.

²⁷Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

²⁷Detiene sus dichos el que tiene sabiduría: De prudente espíritu es el hombre entendido.

²⁸Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си [се счита] за разумен.

²⁸Aun el necio cuando calla, es contado por sabio: El que cierra sus labios es entendido.