¹Който се отлъчва [от другите], търси [само] своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

¹SEGUN su antojo busca el que se desvía, Y se entremete en todo negocio.

²Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

²No toma placer el necio en la inteligencia, Sino en lo que su corazón se descubre.

³С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта [идва и] позор.

³Cuando viene el impío, viene también el menosprecio, Y con el deshonrador la afrenta.

⁴Думите из устата на човека са [като] дълбоки води, И изворът на мъдростта е [като] поток.

⁴Aguas profundas son las palabras de la boca del hombre; Y arroyo revertiente, la fuente de la sabiduría.

⁵Не е добре да се приема нечестивия, [Или] да се изкривява съда на праведния.

⁵Tener respeto á la persona del impío, Para hacer caer al justo de su derecho, no es bueno.

⁶Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

⁶Los labios del necio vienen con pleito; Y su boca á cuestiones llama.

⁷Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

⁷La boca del necio es quebrantamiento para sí, Y sus labios son lazos para su alma.

⁸Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

⁸Las palabras del chismoso parecen blandas, Y descienden hasta lo íntimo del vientre.

⁹Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

⁹También el que es negligente en su obra Es hermano del hombre disipador.

¹⁰Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

¹⁰Torre fuerte es el nombre de Jehová: A él correrá el justo, y será levantado.

¹¹Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

¹¹Las riquezas del rico son la ciudad de su fortaleza, Y como un muro alto en su imaginación.

¹²Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето [то] се смирява.

¹²Antes del quebrantamiento se eleva el corazón del hombre, Y antes de la honra es el abatimiento.

¹³Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

¹³El que responde palabra antes de oir, Le es fatuidad y oprobio.

¹⁴Духът на човека ще [го] подпира [в] немощта му; Кой може да подига унилия дух?

¹⁴El ánimo del hombre soportará su enfermedad: Mas ¿quién soportará al ánimo angustiado?

¹⁵Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

¹⁵El corazón del entendido adquiere sabiduría; Y el oído de los sabios busca la ciencia.

¹⁶Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

¹⁶El presente del hombre le ensancha el camino, Y le lleva delante de los grandes.

¹⁷Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

¹⁷El primero en su propia causa parece justo; Y su adversario viene, y le sondea.

¹⁸Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

¹⁸La suerte pone fin á los pleitos, Y desparte los fuertes.

¹⁹Брат онеправдан е [по-недостъпен] от укрепен град, И разногласията [им] са като лостове на крепост.

¹⁹El hermano ofendido es más tenaz que una ciudad fuerte: Y las contiendas de los hermanos son como cerrojos de alcázar.

²⁰От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

²⁰Del fruto de la boca del hombre se hartará su vientre; Hartaráse del producto de sus labios.

²¹Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

²¹La muerte y la vida están en poder de la lengua; Y el que la ama comerá de sus frutos.

²²Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

²²El que halló esposa halló el bien, Y alcanzó la benevolencia de Jehová.

²³Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

²³El pobre habla con ruegos; Mas el rico responde durezas.

²⁴Човек, [който има] много приятели [намира в това] погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

²⁴El hombre que tiene amigos, ha de mostrarse amigo: Y amigo hay más conjunto que el hermano.