¹По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

¹MEJOR es el pobre que camina en su sencillez, Que el de perversos labios y fatuo.

²Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква [пътя си].

²El alma sin ciencia no es buena; Y el presuroso de pies peca.

³Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

³La insensatez del hombre tuerce su camino; Y contra Jehová se aira su corazón.

⁴Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

⁴Las riquezas allegan muchos amigos: Mas el pobre, de su amigo es apartado.

⁵Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

⁵El testigo falso no quedará sin castigo; Y el que habla mentiras no escapará.

⁶Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

⁶Muchos rogarán al príncipe: Mas cada uno es amigo del hombre que da.

⁷Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с [умолителни] думи, но тях ги няма.

⁷Todos los hermanos del pobre le aborrecen: ­Cuánto más sus amigos se alejarán de él! Buscará la palabra y no la hallará.

⁸Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

⁸El que posee entendimiento, ama su alma: El que guarda la inteligencia, hallará el bien.

⁹Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

⁹El testigo falso no quedará sin castigo; Y el que habla mentiras, perecerá.

¹⁰Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

¹⁰No conviene al necio el deleite: ­Cuánto menos al siervo ser señor de los príncipes!

¹¹Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

¹¹La cordura del hombre detiene su furor; Y su honra es disimular la ofensa.

¹²Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

¹²Como el bramido del cachorro de león es la ira del rey; Y su favor como el rocío sobre la hierba.

¹³Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

¹³Dolor es para su padre el hijo necio; Y gotera continua las contiendas de la mujer.

¹⁴Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

¹⁴La casa y las riquezas herencia son de los padres: Mas de Jehová la mujer prudente.

¹⁵Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

¹⁵La pereza hace caer en sueño; Y el alma negligente hambreará.

¹⁶Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

¹⁶El que guarda el mandamiento, guarda su alma: Mas el que menospreciare sus caminos, morirá.

¹⁷Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

¹⁷A Jehová empresta el que da al pobre, Y él le dará su paga.

¹⁸Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го [оставиш да] загине {Или: И да [го] не щади душата ти за викането му.}.

¹⁸Castiga á tu hijo en tanto que hay esperanza; Mas no se excite tu alma para destruirlo.

¹⁹Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

¹⁹El de grande ira llevará la pena: Y si usa de violencias, añadirá nuevos males.

²⁰Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

²⁰Escucha el consejo, y recibe la corrección, Para que seas sabio en tu vejez.

²¹Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

²¹Muchos pensamientos hay en el corazón del hombre; Mas el consejo de Jehová permanecerá.

²²Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

²²Contentamiento es á los hombres hacer misericordia: Pero mejor es el pobre que el mentiroso.

²³Страхът от Господа спомага към живот; Който [го има] ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

²³El temor de Jehová es para vida; Y con él vivirá el hombre, lleno de reposo; No será visitado de mal.

²⁴Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

²⁴El perezoso esconde su mano en el seno: Aun á su boca no la llevará.

²⁵Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

²⁵Hiere al escarnecedor, y el simple se hará avisado; Y corrigiendo al entendido, entenderá ciencia.

²⁶Който опропастява баща си [и] пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

²⁶El que roba á su padre y ahuyenta á su madre, Hijo es avergonzador y deshonrador.

²⁷Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

²⁷Cesa, hijo mío, de oir la enseñanza Que induce á divagar de las razones de sabiduría.

²⁸Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

²⁸El testigo perverso se burlará del juicio; Y la boca de los impíos encubrirá la iniquidad.

²⁹Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

²⁹Aparejados están juicios para los escarnecedores, Y azotes para los cuerpos de los insensatos.