¹Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

¹COMO la nieve en el verano, y la lluvia en la siega, Así conviene al necio la honra.

²Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

²Como el gorrión en su vagar, y como la golondrina en su vuelo, Así la maldición sin causa nunca vendrá.

³Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

³El látigo para el caballo, y el cabestro para el asno, Y la vara para la espalda del necio.

⁴Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

⁴Nunca respondas al necio en conformidad á su necedad, Para que no seas tú también como él.

⁵Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

⁵Responde al necio según su necedad, Porque no se estime sabio en su opinión.

⁶Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

⁶Como el que se corta los pies y bebe su daño, Así es el que envía algo por mano de un necio.

⁷Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

⁷Alzar las piernas del cojo. Así es el proverbio en la boca del necio.

⁸Както [оня, който хвърля] възел със [скъпоценни] камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

⁸Como quien liga la piedra en la honda, Así hace el que al necio da honra.

⁹Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

⁹Espinas hincadas en mano del embriagado, Tal es el proverbio en la boca de los necios.

¹⁰Както стрелец, който [безогледно] наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

¹⁰El grande cría todas las cosas; y da la paga al insensato, Y la da á los transgresores.

¹¹Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

¹¹Como perro que vuelve á su vómito, Así el necio que repite su necedad.

¹²Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

¹²¿Has visto hombre sabio en su opinión? Más esperanza hay del necio que de él.

¹³Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

¹³Dice el perezoso: El león está en el camino; El león está en las calles.

¹⁴Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

¹⁴Las puertas se revuelven en sus quicios: Así el perezoso en su cama.

¹⁵Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

¹⁵Esconde el perezoso su mano en el seno; Cánsase de tornarla á su boca.

¹⁶Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

¹⁶A su ver es el perezoso más sabio Que siete que le den consejo.

¹⁷Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

¹⁷El que pasando se deja llevar de la ira en pleito ajeno, Es como el que toma al perro por las orejas.

¹⁸Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

¹⁸Como el que enloquece, y echa llamas Y saetas y muerte,

¹⁹Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли [това] на шега?

¹⁹Tal es el hombre que daña á su amigo, Y dice: Ciertamente me chanceaba.

²⁰Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

²⁰Sin leña se apaga el fuego: Y donde no hay chismoso, cesa la contienda.

²¹Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

²¹El carbón para brasas, y la leña para el fuego: Y el hombre rencilloso para encender contienda.

²²Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

²²Las palabras del chismoso parecen blandas; Mas ellas entran hasta lo secreto del vientre.

²³Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

²³Como escoria de plata echada sobre el tiesto, Son los labios enardecidos y el corazón malo.

²⁴Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

²⁴Otro parece en los labios al que aborrece; Mas en su interior pone engaño.

²⁵Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

²⁵Cuando hablare amigablemente, no le creas; Porque siete abominaciones hay en su corazón.

²⁶Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

²⁶Encúbrese el odio con disimulo; Mas su malicia será descubierta en la congregación.

²⁷Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

²⁷El que cavare sima, caerá en ella: Y el que revuelva la piedra, á él volverá.

²⁸Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.

²⁸La falsa lengua atormenta al que aborrece: Y la boca lisonjera hace resbaladero.