¹(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

¹BENDICE, alma mía, á Jehová. Jehová, Dios mío, mucho te has engrandecido; Haste vestido de gloria y de magnificencia.

²Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

²El que se cubre de luz como de vestidura, Que extiende los cielos como una cortina;

³Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

³Que establece sus aposentos entre las aguas; El que pone las nubes por su carroza, El que anda sobre las alas del viento;

⁴Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;

⁴El que hace á sus ángeles espíritus, Sus ministros al fuego flameante.

⁵Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

⁵El fundó la tierra sobre sus basas; No será jamás removida.

⁶Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

⁶Con el abismo, como con vestido, la cubriste; Sobre los montes estaban las aguas.

⁷От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

⁷A tu reprensión huyeron; Al sonido de tu trueno se apresuraron;

⁸Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

⁸Subieron los montes, descendieron los valles, Al lugar que tú les fundaste.

⁹Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

⁹Pusísteles término, el cual no traspasarán; Ni volverán á cubrir la tierra.

¹⁰[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

¹⁰Tú eres el que envías las fuentes por los arroyos; Van entre los montes.

¹¹Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;

¹¹Abrevan á todas las bestias del campo: Quebrantan su sed los asnos montaraces.

¹²При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

¹²Junto á aquellos habitarán las aves de los cielos; Entre las ramas dan voces.

¹³[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;

¹³El que riega los montes desde sus aposentos: Del fruto de sus obras se sacia la tierra.

¹⁴Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

¹⁴El que hace producir el heno para las bestias, Y la hierba para el servicio del hombre; Sacando el pan de la tierra.

¹⁵И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

¹⁵Y el vino que alegra el corazón del hombre, Y el aceite que hace lucir el rostro, Y el pan que sustenta el corazón del hombre.

¹⁶Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

¹⁶Llénanse de jugo los árboles de Jehová, Los cedros del Líbano que él plantó.

¹⁷Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

¹⁷Allí anidan las aves; En las hayas hace su casa la cigüeña.

¹⁸Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

¹⁸Los montes altos para las cabras monteses; Las peñas, madrigueras para los conejos.

¹⁹Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.

¹⁹Hizo la luna para los tiempos: El sol conoce su ocaso.

²⁰Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

²⁰Pone las tinieblas, y es la noche: En ella corretean todas las bestias de la selva.

²¹Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

²¹Los leoncillos braman á la presa, Y para buscar de Dios su comida.

²²Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

²²Sale el sol, recógense, Y échanse en sus cuevas.

²³Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

²³Sale el hombre á su hacienda, Y á su labranza hasta la tarde.

²⁴Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

²⁴Cuán muchas son tus obras, oh Jehová! Hiciste todas ellas con sabiduría: La tierra está llena de tus beneficios.

²⁵Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.

²⁵Asimismo esta gran mar y ancha de términos: En ella pescados sin número, Animales pequeños y grandes.

²⁶Там плуват корабите; [Там е и] чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.

²⁶Allí andan navíos; Allí este leviathán que hiciste para que jugase en ella.

²⁷Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

²⁷Todos ellos esperan en ti, Para que les des su comida á su tiempo.

²⁸Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,

²⁸Les das, recogen; Abres tu mano, hártanse de bien.

²⁹Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

²⁹Escondes tu rostro, túrbanse: Les quitas el espíritu, dejan de ser, Y tórnanse en su polvo.

³⁰Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

³⁰Envías tu espíritu, críanse: Y renuevas la haz de la tierra.

³¹Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

³¹Sea la gloria de Jehová para siempre; Alégrese Jehová en sus obras;

³²Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

³²El cual mira á la tierra, y ella tiembla; Toca los montes, y humean.

³³Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

³³A Jehová cantaré en mi vida: A mi Dios salmearé mientras viviere.

³⁴Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

³⁴Serme ha suave hablar de él: Yo me alegraré en Jehová.

³⁵Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

³⁵Sean consumidos de la tierra los pecadores, Y los impíos dejen de ser. Bendice, alma mía, á Jehová. Aleluya.