¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.

¹ALELUYA. Alabad á Jehová, porque es bueno; Porque para siempre es su misericordia.

²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

²¿Quién expresará las valentías de Jehová? ¿Quién contará sus alabanzas?

³Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.

³Dichosos los que guardan juicio, Los que hacen justicia en todo tiempo.

⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁴Acuérdate de mí, oh Jehová, según tu benevolencia para con tu pueblo: Visítame con tu salud;

⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁵Para que yo vea el bien de tus escogidos, Para que me goce en la alegría de tu gente, Y me gloríe con tu heredad.

⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁶Pecamos con nuestros padres, Hicimos iniquidad, hicimos impiedad.

⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁷Nuestros padres en Egipto no entendieron tus maravillas; No se acordaron de la muchedumbre de tus misericordias; Sino que se rebelaron junto á la mar, en el mar Bermejo.

⁸При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁸Salvólos empero por amor de su nombre, Para hacer notoria su fortaleza.

⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

⁹Y reprendió al mar Bermejo, y secólo; E hízoles ir por el abismo, como por un desierto.

¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹⁰Y salvólos de mano del enemigo, Y rescatólos de mano del adversario.

¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹¹Y cubrieron las aguas á sus enemigos: No quedó uno de ellos.

¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹²Entonces creyeron á sus palabras, Y cantaron su alabanza.

¹³[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,

¹³Apresuráronse, olvidáronse de sus obras; No esperaron en su consejo.

¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁴Y desearon con ansia en el desierto; Y tentaron á Dios en la soledad.

¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁵Y él les dió lo que pidieron; Mas envió flaqueza en sus almas.

¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.

¹⁶Tomaron después celo contra Moisés en el campo, Y contra Aarón el santo de Jehová.

¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁷Abrióse la tierra, y tragó á Dathán, Y cubrió la compañía de Abiram.

¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁸Y encendióse el fuego en su junta; La llama quemó los impíos.

¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

¹⁹Hicieron becerro en Horeb, Y encorváronse á un vaciadizo.

²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²⁰Así trocaron su gloria Por la imagen de un buey que come hierba.

²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²¹Olvidaron al Dios de su salud, Que había hecho grandezas en Egipto;

²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²²Maravillas en la tierra de Châm, Cosas formidables sobre el mar Bermejo.

²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.

²³Y trató de destruirlos, A no haberse puesto Moisés su escogido al portillo delante de él, A fin de apartar su ira, para que no los destruyese.

²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁴Empero aborrecieron la tierra deseable: No creyeron á su palabra;

²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁵Antes murmuraron en sus tiendas, Y no oyeron la voz de Jehová.

²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁶Por lo que alzó su mano á ellos, En orden á postrarlos en el desierto,

²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,

²⁷Y humillar su simiente entre las gentes, Y esparcirlos por las tierras.

²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].

²⁸Allegáronse asimismo á Baalpeor, Y comieron los sacrificios de los muertos.

²⁹И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

²⁹Y ensañaron á Dios con sus obras, Y desarrollóse la mortandad en ellos.

³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³⁰Entonces se levantó Phinees, é hizo juicio; Y se detuvo la plaga.

³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³¹Y fuéle contado á justicia De generación en generación para siempre.

³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³²También le irritaron en las aguas de Meriba: E hizo mal á Moisés por causa de ellos;

³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.

³³Porque hicieron se rebelase su espíritu, Como lo expresó con sus labios.

³⁴[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁴No destruyeron los pueblos Que Jehová les dijo;

³⁵Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;

³⁵Antes se mezclaron con las gentes, Y aprendieron sus obras.

³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁶Y sirvieron á sus ídolos; Los cuales les fueron por ruina.

³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁷Y sacrificaron sus hijos y sus hijas á los demonios;

³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁸Y derramaron la sangre inocente, la sangre de sus hijos y de sus hijas, Que sacrificaron á los ídolos de Canaán: Y la tierra fué contaminada con sangre.

³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

³⁹Contamináronse así con sus obras, Y fornicaron con sus hechos.

⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴⁰Encendióse por tanto el furor de Jehová sobre su pueblo, Y abominó su heredad:

⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴¹Y entrególos en poder de las gentes, Y enseñoreáronse de ellos los que los aborrecían.

⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴²Y sus enemigos los oprimieron, Y fueron quebrantados debajo de su mano.

⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.

⁴³Muchas veces los libró; Mas ellos se rebelaron á su consejo, Y fueron humillados por su maldad.

⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁴El con todo, miraba cuando estaban en angustia, Y oía su clamor:

⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁵Y acordábase de su pacto con ellos, Y arrepentíase conforme á la muchedumbre de sus miseraciones.

⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁶Hizo asimismo tuviesen de ellos misericordia todos los que los tenían cautivos.

⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁷Sálvanos, Jehová Dios nuestro, Y júntanos de entre las gentes, Para que loemos tu santo nombre, Para que nos gloriemos en tus alabanzas.

⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.

⁴⁸Bendito Jehová Dios de Israel, Desde el siglo y hasta el siglo: Y diga todo el pueblo, Amén. Aleluya.