¹(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост [трае] до века.

¹ALABAD á Jehová, porque es bueno; Porque para siempre es su misericordia.

²[Така] нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

²Digan lo los redimidos de Jehová, Los que ha redimido del poder del enemigo,

³Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

³Y los ha congregado de las tierras, Del oriente y del occidente, Del aquilón y de la mar.

⁴[Едни] се скитат по пустинята, [по] усамотен път, Без да намират населен град

⁴Anduvieron perdidos por el desierto, por la soledad sin camino, No hallando ciudad de población.

⁵Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

⁵Hambrientos y sedientos, Su alma desfallecía en ellos.

⁶Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

⁶Habiendo empero clamado á Jehová en su angustia, Librólos de sus aflicciones:

⁷И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

⁷Y dirigiólos por camino derecho, Para que viniesen á ciudad de población.

⁸Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

⁸Alaben la misericordia de Jehová, Y sus maravillas para con los hijos de los hombres.

⁹Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

⁹Porque sació al alma menesterosa, Y llenó de bien al alma hambrienta.

¹⁰[Други] седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

¹⁰Los que moraban en tinieblas y sombra de muerte, Aprisionados en aflicción y en hierros;

¹¹Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

¹¹Por cuanto fueron rebeldes á las palabras de Jehová, Y aborrecieron el consejo del Altísimo.

¹²Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да [им] помогне.

¹²Por lo que quebrantó él con trabajo sus corazones, Cayeron y no hubo quien los ayudase;

¹³Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

¹³Luego que clamaron á Jehová en su angustia, Librólos de sus aflicciones.

¹⁴Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

¹⁴Sacólos de las tinieblas y de la sombra de muerte, Y rompió sus prisiones.

¹⁵Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

¹⁵Alaben la misericordia de Jehová, Y sus maravillas para con los hijos de los hombres.

¹⁶Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

¹⁶Porque quebrantó las puertas de bronce, Y desmenuzó los cerrojos de hierro.

¹⁷[А пък] безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

¹⁷Los insensatos, á causa del camino de su rebelión Y á causa de sus maldades, fueron afligidos.

¹⁸Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

¹⁸Su alma abominó toda vianda, Y llegaron hasta las puertas de la muerte.

¹⁹Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

¹⁹Mas clamaron á Jehová en su angustia, Y salvólos de sus aflicciones.

²⁰Изпраща словото Си та ги изцелява, И [ги] отървава от ямите, [в които лежат].

²⁰Envió su palabra, y curólos, Y librólos de su ruina.

²¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

²¹Alaben la misericordia de Jehová, Y sus maravillas para con los hijos de los hombres:

²²И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

²²Y sacrifiquen sacrificios de alabanza, Y publiquen sus obras con júbilo.

²³Ония [пък], които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

²³Los que descienden á la mar en navíos, Y hacen negocio en las muchas aguas,

²⁴Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

²⁴Ellos han visto las obras de Jehová, Y sus maravillas en el profundo.

²⁵Защото, [когато] заповядва и дига бурния вятър, Който повдига [морските] вълни,

²⁵El dijo, é hizo saltar el viento de la tempestad, Que levanta sus ondas.

²⁶Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

²⁶Suben á los cielos, descienden á los abismos: Sus almas se derriten con el mal.

²⁷Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

²⁷Tiemblan, y titubean como borrachos, Y toda su ciencia es perdida.

²⁸Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

²⁸Claman empero á Jehová en su angustia, Y líbralos de sus aflicciones.

²⁹Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

²⁹Hace parar la tempestad en sosiego, Y se apaciguan sus ondas.

³⁰Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

³⁰Alégranse luego porque se reposaron; Y él los guía al puerto que deseaban.

³¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

³¹Alaben la misericordia de Jehová, Y sus maravillas para con los hijos de los hombres.

³²Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

³²Y ensálcenlo en la congregación del pueblo; Y en consistorio de ancianos lo alaben.

³³Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

³³El vuelve los ríos en desierto, Y los manantiales de las aguas en secadales;

³⁴Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

³⁴La tierra fructífera en salados, Por la maldad de los que la habitan.

³⁵Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

³⁵Vuelve el desierto en estanques de aguas, Y la tierra seca en manantiales.

³⁶И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

³⁶Y allí aposenta á los hambrientos, Y disponen ciudad para habitación;

³⁷И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

³⁷Y siembran campos, y plantan viñas, Y rinden crecido fruto.

³⁸Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

³⁸Y los bendice, y se multiplican en gran manera; Y no disminuye sus bestias.

³⁹Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

³⁹Y luego son menoscabados y abatidos A causa de tiranía, de males y congojas.

⁴⁰Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

⁴⁰El derrama menosprecio sobre los príncipes, Y les hace andar errados, vagabundos, sin camino:

⁴¹А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

⁴¹Y levanta al pobre de la miseria, Y hace multiplicar las familias como rebaños de ovejas.

⁴²Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

⁴²Vean los rectos, y alégrense; Y toda maldad cierre su boca.

⁴³Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват [човеците] за Господните милости.

⁴³¿Quién es sabio y guardará estas cosas, Y entenderá las misericordias de Jehová?