1(По слав. 17). За първия певец. [Псалом] на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
1Al Músico principal: Salmo de David, siervo de Jehová, el cual profirió á Jehová las palabras de este cántico el día que le libró Jehová de mano de todos sus enemigos, y de mano de Saúl. Entonces dijo: AMARTE he, oh Jehová, fortaleza mía.
2Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.
2Jehová, roca mía y castillo mío, y mi libertador; Dios mío, fuerte mío, en él confiaré; Escudo mío, y el cuerno de mi salud, mi refugio.
3Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
3Invocaré á Jehová, digno de ser alabado, Y seré salvo de mis enemigos.
4Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
4Cercáronme dolores de muerte, Y torrentes de perversidad me atemorizaron.
5Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
5Dolores del sepulcro me rodearon, Previniéronme lazos de muerte.
6В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
6En mi angustia invoqué á Jehová, Y clamé á mi Dios: El oyó mi voz desde su templo, Y mi clamor llegó delante de él, á sus oídos.
7Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
7Y la tierra fué conmovida y tembló; Y moviéronse los fundamentos de los montes, Y se estremecieron, porque se indignó él.
8Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
8Humo subió de su nariz, Y de su boca consumidor fuego; Carbones fueron por él encendidos.
9Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
9Y bajó los cielos, y descendió; Y oscuridad debajo de sus pies.
10Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила.
10Y cabalgó sobre un querubín, y voló: Voló sobre las alas del viento.
11Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
11Puso tinieblas por escondedero suyo, su pabellón en derredor de sí; Oscuridad de aguas, nubes de los cielos.
12От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
12Por el resplandor delante de él, sus nubes pasaron; Granizo y carbones ardientes.
13И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
13Y tronó en los cielos Jehová, Y el Altísimo dió su voz; Granizo y carbones de fuego.
14И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
14Y envió sus saetas, y desbaratólos; Y echó relámpagos, y los destruyó.
15Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
15Y aparecieron las honduras de las aguas, Y descubriéronse los cimientos del mundo, A tu reprensión, oh Jehová, Por el soplo del viento de tu nariz.
16Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
16Envió desde lo alto; tomóme, Sácome de las muchas aguas.
17Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
17Libróme de mi poderoso enemigo, Y de los que me aborrecían, aunque eran ellos más fuertes que yo.
18Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
18Asaltáronme en el día de mi quebranto: Mas Jehová fué mi apoyo.
19И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
19Y sacóme á anchura: Libróme, porque se agradó de mí.
20Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
20Hame pagado Jehová conforme á mi justicia: Conforme á la limpieza de mis manos me ha vuelto.
21Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
21Porque yo he guardado los caminos de Jehová, Y no me aparté impíamente de mi Dios.
22Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
22Pues todos sus juicios estuvieron delante de mí, Y no eché de mí sus estatutos.
23Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
23Y fuí integro para con él, y cauteléme de mi maldad.
24Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
24Pagóme pues Jehová conforme á mi justicia; Conforme á la limpieza de mis manos delante de sus ojos.
25Към милостивия, [Господи], милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
25Con el misericordioso te mostrarás misericordioso, Y recto para con el hombre íntegro.
26Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
26Limpio te mostrarás para con el limpio, Y severo serás para con el perverso.
27Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
27Y tú salvarás al pueblo humilde, Y humillarás los ojos altivos.
28Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми.
28Tú pues alumbrarás mi lámpara: Jehová mi Dios alumbrará mis tinieblas.
29Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
29Porque contigo desharé ejércitos; Y con mi Dios asaltaré muros.
30Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
30Dios, perfecto su camino: Es acendrada la palabra de Jehová: Escudo es á todos los que en él esperan.
31Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
31Porque ¿qué Dios hay fuera de Jehová? ¿Y qué fuerte fuera de nuestro Dios?
32Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
32Dios es el que me ciñe de fuerza, E hizo perfecto mi camino;
33Той прави нозете ми като [нозете] на елените, И ме поставя на високите ми места.
33Quien pone mis pies como pies de ciervas, E hízome estar sobre mis alturas;
34Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
34Quien enseña mis manos para la batalla, Y será quebrado con mis brazos el arco de acero.
35Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик.
35Dísteme asimismo el escudo de tu salud: Y tu diestra me sustentó, Y tu benignidad me ha acrecentado.
36Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
36Ensanchaste mis pasos debajo de mí, Y no titubearon mis rodillas.
37Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
37Perseguido he mis enemigos, y alcancélos, Y no volví hasta acabarlos.
38Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
38Helos herido, y no podrán levantarse: Cayeron debajo de mis pies.
39Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
39Pues me ceñiste de fortaleza para la pelea; Has agobiado mis enemigos debajo de mí.
40Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
40Y dísteme la cerviz de mis enemigos, Y destruí á los que me aborrecían.
41Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
41Clamaron, y no hubo quien salvase: Aun á Jehová, mas no los oyó.
42Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
42Y molílos como polvo delante del viento; Esparcílos como lodo de las calles.
43Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, [когото] не познавах, слугува на мене,
43Librásteme de contiendas de pueblo: Pusísteme por cabecera de gentes: Pueblo que yo no conocía, me sirvió.
44Щом чуха за мене, те ме и послушаха; [Даже] чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
44Así que hubo oído, me obedeció; Los hijos de extraños me mintieron;
45Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
45Los extraños flaquearon, Y tuvieron miedo desde sus encerramientos.
46Жив е Господ, и благословена [да бъде] Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
46Viva Jehová, y sea bendita mi roca; Y ensalzado sea el Dios de mi salud:
47Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
47El Dios que me da las venganzas, Y sujetó pueblos á mí.
48Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
48Mi libertador de mis enemigos: Hicísteme también superior de mis adversarios; Librásteme de varón violento.
49Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
49Por tanto yo te confesaré entre las gentes, oh Jehová, Y cantaré á tu nombre.
50[Ти си], който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
50El cual engrandece las saludes de su rey, Y hace misericordia á su ungido, A David y á su simiente, para siempre.