1(По слав. 34). Давидов [псалом. ] Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
1Salmo de David. DISPUTA, oh Jehová, con los que contra mí contienden; Pelea con los que me combaten.
2Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш.
2Echa mano al escudo y al pavés, Y levántate en mi ayuda.
3Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
3Y saca la lanza, cierra contra mis perseguidores; Di á mi alma: Yo soy tu salud.
4Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат [да погубят] душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
4Avergüéncense y confúndanse los que buscan mi alma: Vuelvan atrás, y sean avergonzados los que mi mal intentan.
5Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
5Sean como el tamo delante del viento; Y el ángel de Jehová los acose.
6Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
6Sea su camino oscuridad y resbaladeros; Y el ángel de Jehová los persiga.
7Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха [яма] за душата ми.
7Porque sin causa escondieron para mí su red en un hoyo; Sin causa hicieron hoyo para mi alma.
8Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
8Véngale el quebrantamiento que no sepa, Y su red que escondió lo prenda: Con quebrantamiento en ella caiga.
9А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му.
9Y gócese mi alma en Jehová; Y alégrese en su salud.
10Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
10Todos mis huesos dirán: Jehová, ¿quién como tú, Que libras al afligido del más fuerte que él, Y al pobre y menesteroso del que le despoja?
11Несправедливи свидетели въстават И питат ме за [неща], за които аз не зная [нищо]
11Levantáronse testigos falsos; Demandáronme lo que no sabía;
12Въздават ми зло за добро, [За да бъде] в оскъдност душата ми.
12Volviéronme mal por bien, Para abatir á mi alma.
13А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми [и се повтаряше;]
13Mas yo, cuando ellos enfermaron, me vestí de saco; Afligí con ayuno mi alma, Y mi oración se revolvía en mi seno.
14Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
14Como por mi compañero, como por mi hermano andaba; Como el que trae luto por madre, enlutado me humillaba.
15Но когато накуцвах в [пътя си], те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха [ме] без да престават.
15Pero ellos se alegraron en mi adversidad, y se juntaron; Juntáronse contra mí gentes despreciables, y yo no lo entendía: Despedazábanme, y no cesaban;
16Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
16Con los lisonjeros escarnecedores truhanes, Crujiendo sobre mí sus dientes.
17Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми [душа.]} от [тия] лъвове.
17Señor, ¿hasta cuándo verás esto? Recobra mi alma de sus quebrantamientos, mi única de los leones.
18Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
18Te confesaré en grande congregación; Te alabaré entre numeroso pueblo.
19Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
19No se alegren de mí mis enemigos injustos: Ni los que me aborrecen sin causa hagan del ojo.
20Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
20Porque no hablan paz; Y contra los mansos de la tierra piensan palabras engañosas.
21Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
21Y ensancharon sobre mí su boca; Dijeron: Ea, ea, nuestros ojos lo han visto!
22Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене,
22Tú lo has visto, oh Jehová; no calles: Señor, de mí no te alejes.
23Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
23Muévete y despierta para mi juicio, Para mi causa, Dios mío y Señor mío.
24Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
24Júzgame conforme á tu justicia, Jehová Dios mío; Y no se alegren de mí.
25Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни [се изпълни. ]Нито да кажат: Погълнахме го.
25No digan en su corazón: Ea, alma nuestra! No digan: Hémoslo devorado!
26Да се посрамят и се опозорят заедно [всички] Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
26Avergüencense, y sean confundidos á una los que de mi mal se alegran: Vístanse de vergüenza y de confusión los que se engrandecen contra mí.
27Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
27Canten y alégrense los que están á favor de mi justa causa, Y digan siempre: Sea ensalzado Jehová, Que ama la paz de su siervo.
28И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.
28Y mi lengua hablará de tu justicia, Y de tu loor todo el día.