¹(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

¹Al Músico principal: Salmo para los hijos de Coré. OID esto, pueblos todos; Escuchad, habitadores todos del mundo:

²И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

²Así los plebeyos como los nobles, El rico y el pobre juntamente.

³Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни [неща];

³Mi boca hablará sabiduría; Y el pensamiento de mi corazón inteligencia.

⁴Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁴Acomodaré á ejemplos mi oído: Declararé con el arpa mi enigma.

⁵Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁵¿Por qué he de temer en los días de adversidad, Cuando la iniquidad de mis insidiadores me cercare?

⁶От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁶Los que confían en sus haciendas, Y en la muchedumbre de sus riquezas se jactan,

⁷Ни един [от тях] не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁷Ninguno de ellos podrá en manera alguna redimir al hermano, Ni dar á Dios su rescate.

⁸(Защото [толкова] скъп е откупът на душата им, Щото [всеки] трябва да се оставя от това за винаги),

⁸(Porque la redención de su vida es de gran precio, Y no se hará jamás;)

⁹Та да живее вечно И да не види изтление.

⁹Que viva adelante para siempre, Y nunca vea la sepultura.

¹⁰Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво [с тях] погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹⁰Pues se ve que mueren los sabios, Así como el insensato y el necio perecen, Y dejan á otros sus riquezas.

¹¹Тайната им мисъл е, [че] домовете им [ще траят] вечно, [И] жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹¹En su interior tienen que sus casas serán eternas, Y sus habitaciones para generación y generación: Llamaron sus tierras de sus nombres.

¹²Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹²Mas el hombre no permanecerá en honra: Es semejante á las bestias que perecen.

¹³Това е пътят на безумните; Но пак [идещите] подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹³Este su camino es su locura: Con todo, corren sus descendientes por el dicho de ellos. (Selah.)

¹⁴Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁴Como rebaños serán puestos en la sepultura; La muerte se cebará en ellos; Y los rectos se enseñorearán de ellos por la mañana: Y se consumirá su bien parecer en el sepulcro de su morada.

¹⁵Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

¹⁵Empero Dios redimirá mi vida del poder de la sepultura, Cuando me tomará. (Selah.)

¹⁶Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁶No temas cuando se enriquece alguno, Cuando aumenta la gloria de su casa;

¹⁷Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на [друг] подир него,

¹⁷Porque en muriendo no llevará nada, Ni descenderá tras él su gloria.

¹⁸Ако и да е облажавал душата си приживе, И [човеците] да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁸Si bien mientras viviere, dirá dichosa á su alma: Y tú serás loado cuando bien te tratares.

¹⁹Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

¹⁹Entrará á la generación de sus padres: No verán luz para siempre.

²⁰Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

²⁰El hombre en honra que no entiende, Semejante es á las bestias que perecen.