¹(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

¹Masquil de Asaph. ¿POR qué, oh Dios, nos has desechado para siempre? ¿Por qué ha humeado tu furor contra las ovejas de tu dehesa?

²Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; [Спомни си и] за хълма Сион, в който си обитавал.

²Acuérdate de tu congregación, que adquiriste de antiguo, Cuando redimiste la vara de tu heredad; Este monte de Sión, donde has habitado.

³Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, [Към] всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

³Levanta tus pies á los asolamientos eternos: A todo enemigo que ha hecho mal en el santuario.

⁴Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.

⁴Tus enemigos han bramado en medio de tus sinagogas: Han puesto sus divisas por señas.

⁵Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;

⁵Cualquiera se hacía famoso según que había levantado El hacha sobre los gruesos maderos.

⁶И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.

⁶Y ahora con hachas y martillos Han quebrado todas sus entalladuras.

⁷Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти [като го повалиха] на земята.

⁷Han puesto á fuego tus santuarios, Han profanado el tabernáculo de tu nombre echándolo á tierra.

⁸Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.

⁸Dijeron en su corazón: Destruyámoslos de una vez; Han quemado todas las sinagogas de Dios en el tierra.

⁹Знамения [да се извършат] за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога [ще се продължава това].

⁹No vemos ya nuestras señales: No hay más profeta; Ni con nosotros hay quien sepa hasta cuándo.

¹⁰До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?

¹⁰¿Hasta cuándo, oh Dios, el angustiador nos afrentará? ¿Ha de blasfemar el enemigo perpetuamente tu nombre?

¹¹Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? [Изтегли я] изсред пазухата Си [и] погуби [ги].

¹¹¿Por qué retraes tu mano, y tu diestra? ¿Por qué la escondes dentro de tu seno?

¹²А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.

¹²Empero Dios es mi rey ya de antiguo; El que obra saludes en medio de la tierra.

¹³Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

¹³Tú hendiste la mar con tu fortaleza: Quebrantaste cabezas de ballenas en las aguas.

¹⁴Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.

¹⁴Tú magullaste las cabezas del leviathán; Dístelo por comida al pueblo de los desiertos.

¹⁵Ти си разцепил [канари, за да изтичат] извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.

¹⁵Tú abriste fuente y río; Tú secaste ríos impetuosos.

¹⁶Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

¹⁶Tuyo es el día, tuya también es la noche: Tú aparejaste la luna y el sol.

¹⁷Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

¹⁷Tú estableciste todos los términos de la tierra: El verano y el invierno tú los formaste.

¹⁸Помни това, [че] врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.

¹⁸Acuerdáte de esto: que el enemigo ha dicho afrentas á Jehová, Y que el pueblo insensato ha blasfemado tu nombre.

¹⁹Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.

¹⁹No entregues á las bestias el alma de tu tórtola: Y no olvides para siempre la congregación de tus afligidos.

²⁰Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

²⁰Mira al pacto: Porque las tenebrosidades de la tierra llenas están de habitaciones de violencia.

²¹Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.

²¹No vuelva avergonzado el abatido: El afligido y el menesteroso alabarán tu nombre.

²²Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.

²²Levántate, oh Dios, aboga tu causa: Acuérdate de cómo el insensato te injuria cada día.

²³Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

²³No olvides las voces de tus enemigos: El alboroto de los que se levantan contra ti sube continuamente.