¹(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

¹Oración de Moisés varón de Dios. SEÑOR, tú nos has sido refugio En generación y en generación.

²Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

²Antes que naciesen los montes Y formases la tierra y el mundo, Y desde el siglo y hasta el siglo, tú eres Dios.

³Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

³Vuelves al hombre hasta ser quebrantado, Y dices: Convertíos, hijos de los hombres.

⁴Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.

⁴Porque mil años delante de tus ojos, Son como el día de ayer, que pasó, Y como una de las vigilias de la noche.

⁵Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;

⁵Háceslos pasar como avenida de aguas; son como sueño; Como la hierba que crece en la mañana:

⁶Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

⁶En la mañana florece y crece; A la tarde es cortada, y se seca.

⁷Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

⁷Porque con tu furor somos consumidos, Y con tu ira somos conturbados.

⁸Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,

⁸Pusiste nuestras maldades delante de ti, Nuestros yerros á la luz de tu rostro.

⁹Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

⁹Porque todos nuestros días declinan á causa de tu ira; Acabamos nuestros años como un pensamiento.

¹⁰Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

¹⁰Los días de nuestra edad son setenta años; Que si en los más robustos son ochenta años, Con todo su fortaleza es molestia y trabajo; Porque es cortado presto, y volamos.

¹¹Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

¹¹¿Quién conoce la fortaleza de tu ira, Y tu indignación según que debes ser temido?

¹²Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

¹²Enséñanos de tal modo á contar nuestros días, Que traigamos al corazón sabiduría.

¹³Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

¹³Vuélvete, oh Jehová: ¿hasta cuándo? Y aplácate para con tus siervos.

¹⁴Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

¹⁴Sácianos presto de tu misericordia: Y cantaremos y nos alegraremos todos nuestros días.

¹⁵Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.

¹⁵Alégranos conforme á los días que nos afligiste, Y los años que vimos mal.

¹⁶Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

¹⁶Aparezca en tus siervos tu obra, Y tu gloria sobre sus hijos.

¹⁷И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи;] И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

¹⁷Y sea la luz de Jehová nuestro Dios sobre nosotros: Y ordena en nosotros la obra de nuestras manos, La obra de nuestras manos confirma.