¹Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.

¹И кад донесоше ковчег Божји, наместише га усред шатора, који му разапе Давид; и принесоше жртве паљенице и жртве захвалне пред Богом.

²И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.

²Потом принесавши Давид жртве паљенице и жртве захвалне, благослови народ у име Господње.

³И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.

³И раздаде свим Израиљцима, и људима и женама, сваком по један хлеб и комад меса и врч вина.

⁴И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог:

⁴Потом постави пред ковчегом Господњим слуге међу Левитима да помињу и славе и хвале Господа Бога Израиљевог:

⁵първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;

⁵Асафа поглавара, а другог за њим Захарију, и Јеила и Семирамота и Јехила и Мататију и Елијава и Венају и Овид-Едома; и Јеило удараше у псалтире и гусле, а Асаф у кимвале,

⁶а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.

⁶А Венаја и Јазило свештеници беху једнако с трубама пред ковчегом завета Господњег.

⁷Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, [с тия думи: -]

⁷У тај дан нареди Давид први пут да хвале Господа Асаф и браћа његова:

⁸Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му.

⁸Хвалите Господа; гласите име Његово; јављајте по народима дела Његова.

⁹Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.

⁹Певајте му, славите Га, казујте сва чудеса Његова.

¹⁰Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

¹⁰Хвалите се светим именом Његовим; нека се весели срце оних који траже Господа.

¹¹Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.

¹¹Тражите Господа и силу Његову; тражите лице Његово без престанка.

¹²Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му,

¹²Памтите чудеса Његова, која је учинио, знаке Његове и судове уста Његових.

¹³Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.

¹³Семе Израиљево слуге су Његове, синови Јаковљеви изабрани Његови.

¹⁴Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.

¹⁴Он је Господ Бог наш, по свој су земљи судови Његови.

¹⁵Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,

¹⁵Памтите увек завет Његов, реч коју је дао на хиљаду колена.

¹⁶[Завета], който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,

¹⁶Шта је заветовао Авраму и за шта се клео Исаку,

¹⁷Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,

¹⁷То је поставио Јакову за закон и Израиљу за завет вечни,

¹⁸Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,

¹⁸Говорећи: Теби ћу дати земљу хананску у наследни део.

¹⁹Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,

¹⁹Тада вас беше мало на број, беше вас мало, и бејасте дошљаци.

²⁰И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде.

²⁰Иђаху од народа до народа, и из једног царства к другом племену.

²¹Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,

²¹Не даде никоме да им науди, и караше за њих цареве:

²²[Казвайки]: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.

²²Не дирајте у помазанике моје и пророцима мојим не чините зла.

²³Пейте Господу, [жители] [на] целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му.

²³Певај Господу, сва земљо! Јављајте од дана на дан спасење Његово.

²⁴Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.

²⁴Казујте по народима славу Његову, по свим племенима чудеса Његова.

²⁵Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.

²⁵Јер је велик Господ и ваља Га хвалити веома; страшнији је од свих богова.

²⁶Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,

²⁶Јер су сви Богови у народа ништа; а Господ је небеса створио.

²⁷Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.

²⁷Слава је и величанство пред Њим, сила и радост у стану Његовом.

²⁸Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.

²⁸Дајте Господу, племена народна, дајте Господу славу и част.

²⁹Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.

²⁹Дајте Господу славу према имену Његовом, носите даре и идите преда Њ, поклоните се Господу и светој красоти.

³⁰Треперете пред Него, [жители на] целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.

³⁰Стрепи пред Њим, сва земљо; зато је васиљена тврда и неће се поместити.

³¹Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.

³¹Нек се веселе небеса и земља се радује; и нека говоре по народима: Господ царује.

³²Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.

³²Нека пљеска море и шта је у њему; нека скаче поље и све што је на њему.

³³Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света.

³³Тада нека се радују дрвета шумска пред Господом, јер иде да суди земљи.

³⁴Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;

³⁴Хвалите Господа, јер је добар, јер је довека милост Његова.

³⁵И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.

³⁵И реците: Спаси нас, Боже спасења нашег, и скупи нас и избави нас од народа да славимо свето име Твоје, да се хвалимо Твојом славом.

³⁶Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.

³⁶Благословен Господ Бог Израиљев од века и до века. Тада сав народ рече: Амин; и хвалише Господа.

³⁷Тогава [Давид] остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;

³⁷И остави онде пред ковчегом завета Господњег Асафа и браћу његову да служе пред ковчегом без престанка као што треба од дана на дан,

³⁸[остави] и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;

³⁸И Овид-Едома и браћу његову, шездесет и осам, Овид-Едома сина Једутуновог и Осу, да буду вратари;

³⁹и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,

³⁹А Садока свештеника и браћу његову свештенике пред шатором Господњим на висини у Гаваону,

⁴⁰за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;

⁴⁰Да приносе жртве паљенице Господу на олтару за жртве паљенице без престанка јутром и вечером, и да чине све што је написано у закону Господњем што је заповедио Израиљу,

⁴¹и с тях [постави] Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;

⁴¹И с њима Емана и Једутуна и друге изабране, који бише поименце именовани да хвале Господа, јер је довека милост Његова,

⁴²и при тях, [то ест, при] Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.

⁴²С њима Емана и Једутуна, да трубе у трубе и ударају у кимвале и у друге справе музичке Богу; а синове Једутунове да буду вратари.

⁴³И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

⁴³Потом се разиђе сав народ, свак својој кући, а Давид се врати да благослови дом свој.