¹А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет [стои] под завеси.

¹А кад Давид сеђаше код куће своје, рече Давид Натану пророку: Гле, ја стојим у кући од кедровог дрвета, а ковчег завета Господњег под завесима.

²И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

²А Натан рече Давиду: Шта ти је год у срцу, чини, јер је Бог с тобом.

³Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече:

³Али ону ноћ дође реч Божја Натану говорећи:

⁴Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

⁴Иди и реци Давиду слузи мом: Овако вели Господ: Ти ми нећеш сазидати куће да у њој наставам.

⁵защото от деня, когато изведох Израиля [от Египет], дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния [в скиния].

⁵Кад нисам наставао у кући откад изведох Израиља до данас, него сам ишао од шатора до шатора и од наслона до наслона,

⁶В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом?

⁶Куда сам год ходио са свим Израиљем, јесам ли једну реч рекао коме између судија Израиљевих којима заповедах да пасу народ мој, и казао: Зашто ми не начините кућу од кедра?

⁷Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля;

⁷Овако, дакле, реци слузи мом Давиду: Овако вели Господ над војскама: Ја те узех од тора, од оваца, да будеш вођ народу мом Израиљу.

⁸и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

⁸И бејах с тобом куда си год ишао, и истребих све непријатеље твоје испред тебе, и стекох ти име као што је име великих људи на земљи.

⁹И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред,

⁹И одредићу место народу свом Израиљу, и посадићу га, те ће наставати у свом месту, и неће се више претресати; нити ће им више досађивати неправедници као пре,

¹⁰и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

¹⁰И од оног дана када сам поставио судије над народом својим Израиљем; и покорих све непријатеље твоје; него ти јављам да ће ти Господ сазидати кућу.

¹¹Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

¹¹И кад се наврше дани твоји да отидеш к оцима својим, подигнућу семе твоје након тебе, које ће бити између синова твојих, и утврдићу царство његово.

¹²Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

¹²Они ће ми сазидати дом, и утврдићу престо његов довека.

¹³Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе;

¹³Ја ћу му бити Отац, и он ће ми бити син; а милости своје нећу уклонити од њега као што сам уклонио од оног који беше пре тебе.

¹⁴но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

¹⁴Него ћу га утврдити у дому свом и у царству свом довека, и престо ће његов стајати довека.

¹⁵И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение.

¹⁵По свим овим речима и по свој овој утвари каза Натан Давиду.

¹⁶Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това [положение]?

¹⁶Тада дође цар Давид и стаде пред Господом, и рече: Ко сам ја, Господе Боже, и шта је дом мој, те си ме довео довде?

¹⁷Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил [още] за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже.

¹⁷И то ти се чини мало, Боже, него си говорио и за дом слуге свог на дуго времена, и постарао си се за ту славу законом човечијим, Господе Боже.

¹⁸Какво повече може [да] Ти [рече] Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си.

¹⁸Шта ће још Давид да Ти говори о части слуге Твог, кад Ти знаш слугу свог?

¹⁹Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички [тия] велики дела.

¹⁹Господе, слуге свог ради и по срцу свом чиниш сву ову велику ствар, обзнањујући све ове велике ствари.

²⁰Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си.

²⁰Господе, нема таквог какав си Ти, и нема Бога осим Тебе, по свему сто чусмо својим ушима.

²¹И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет?

²¹Јер који је народ на земљи као Твој народ Израиљ? Ради кога је Бог ишао да га искупи да му буде народ, и да стече себи име великим и страшним делима изгонећи народе испред народа свог, који си искупио из Мисира

²²Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

²²Јер си учинио народ свој Израиља својим народом довека; а Ти си им, Господе, Бог.

²³И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил.

²³И тако, Господе, реч коју си обрекао слузи свом и дому његовом нека буде тврда довека, и учини како си рекао.

²⁴Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида.

²⁴Нека буде тврда, да се велича име Твоје довека и да се говори: Господ над војскама, Бог Израиљев јесте Бог над Израиљем, и дом Давида слуге Твог нека стоји тврдо пред Тобом.

²⁵Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери [сърцето си] разположено да се помоли пред Тебе.

²⁵Јер си Ти, Боже мој, јавио слузи свом да ћеш му сазидати дом, зато се слуга Твој усуди да Ти се помоли.

²⁶И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си;

²⁶Тако Господе, Ти си Бог, и обрекао си слузи свом то добро.

²⁷сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си [го] благословил и ще бъде благословен до века.

²⁷Буди дакле вољан и благослови дом слуге свог да буде довека пред Тобом; јер кад Ти, Господе, благословиш, биће благословен довека.