¹И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството;

¹А синови Рувима, првенца Израиљевог, јер он беше првенац, али кад оскрвни постељу оца свог, дано би његово првенаштво синовима Јосифа сина Израиљевог, али не тако да се броји првенац,

²защото Юда превъзмогна над братята си, и от него [се определи да произлезе] вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)-

²Јер Јуда би најсилнији међу браћом својом и од њега је вођ, али првенаштво доби Јосиф;

³синовете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий.

³Синови Рувима, првенца Израиљевог беху: Анох и Фалуј, Есрон и Хармија,

⁴Синове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей;

⁴Синови Јоилови: Семаја син му, а његов син Гог, а његов син Симеј,

⁵негов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал;

⁵А његов син Миха, а његов син Реаја, а његов син Вал,

⁶негов син, Веера, когото асирийският цар Теглат-Фелнасар {В 4 Цар. 14:29 и 16:7, Тегзатал-феласар.} заведе в плен; той бе първенец на рувимците.

⁶А његов син Веира, ког одведе Теглат-Феласар цар асирски; он беше кнез племена Рувимовог.

⁷А началниците на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария

⁷А браћи његовој по породицама њиховим кад се избројаше по коленима својим, беше кнез Јеило и Захарија,

⁸и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон;

⁸А Вела син Азаза сина Семе сина Јоиловог; он живљаше у Ароиру и до Невона и Валмеона.

⁹и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя.

⁹Потом живљаше к истоку дори до пустиње од реке Ефрата, јер им се стока умножи у земљи галадској.

¹⁰А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад.

¹⁰И за времена Сауловог војеваше на Агарене, који изгибоше од руке њихове; и тако се населише у шаторима њиховим по свему источном крају земље галадске.

¹¹И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха,

¹¹А синови Гадови живљаху према њима у земљи васанској до Салхе.

¹²[от които] Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан.

¹²Јоило им беше поглавар, а Сафан други, па Јанај и Сафат у Васану.

¹³И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина.

¹³А браћа њихова по домовима отачким беху: Михаило и Месулам и Сева и Јорај и Јахан и Зије и Евер, седморица.

¹⁴Тия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, син на Ядо, син на Вуза.

¹⁴Ти беху синови Авихаила сина Урија сина Јароје сина Галада сина Михаила сина Јесисаја сина Јадона сина Вузовог.

¹⁵Ахий, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом.

¹⁵Ахије син Авдила сина Гунијевог беше поглавар у дому отаца њихових.

¹⁶Те се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им.

¹⁶И живљаху у Галаду, у Васану и селима његовим и у свим подграђима саронским до међа његових.

¹⁷Всички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам.

¹⁷Сви ови бише избројани за времена Јотама, цара Јудиног и за време Јеровоама, цара Израиљевог.

¹⁸От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война.

¹⁸Синова Рувимових и Гадових и половине племена Манасијиног, храбрих људи, што ношаху штит и мач, и затезаху лук, и вештих боју, беше четрдесет и четири хиљаде и седам стотина и шездесет, који иђаху на војску;

¹⁹И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците.

¹⁹И војеваше на Агарене, на Јетуреје и Нафисеје и Нодавеје,

²⁰И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него.

²⁰И дође им помоћ супрот њих, и Агарени им бише дани у руке и све што имаху; јер завапише Богу у боју, и услиши их, јер се поуздаше у Њ.

²¹И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци;

²¹И запленише стоку њихову, педесет хиљада камила и двеста и педесет хиљада оваца и две хиљаде магараца и сто хиљада душа људских.

²²защото мнозина паднаха убити, понеже [изходът на] боя беше от Бога. И [заселиха се] на мястото им, [и там] живяха до пленението.

²²А рањених много паде; јер тај бој би од Бога; и наставаше на месту њиховом до сеобе своје.

²³А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон.

²³А синови половине племена Манасијиног живљаху у тој земљи од Васана до Вал-Ермона и Сенира, до горе Ермона; беху се умножили.

²⁴И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове.

²⁴А ово беху поглавари у дому отаца њихових: Ефер и Јесеј и Елило и Азрило и Јеремија и Одавија и Јадило, људи храбри и на гласу поглавари у дому отаца својих.

²⁵Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях,

²⁵Али кад згрешише Богу отаца својих и чинише прељубу за боговима народа оне земље, које Бог истреби испред њих,

²⁶затова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан[, гдето са и] до днес.

²⁶Подиже Бог Израиљев дух Фула, цара асирског и дух Теглат-Феласара, цара асирског, и преселише племе Рувимово и племе Гадово и половину племена Манасијиног, и одведоше их у Алу и у Авор и у Ару, и на реку Гозан, где осташе до данас.