¹Защото, братя, желая да знаете, че, [макар] да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,

¹Али нећу вам затајити, браћо, да очеви наши сви под облаком бише, и сви кроз море прођоше;

²и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,

²И сви се у Мојсија крстише у облаку и мору;

³и всички да са яли от същата духовна храна,

³И сви једно јело духовно једоше;

⁴и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),

⁴И сви једно пиће духовно пише; јер пијаху од духовне стене која иђаше за њима: а стена беше Христос.

⁵[пак] в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.

⁵Али многи од њих не беху по Божијој вољи, јер бише побијени у пустињи.

⁶А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.

⁶А ово бише угледи нама, да ми не желимо зала, као и они што желеше.

⁷Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".

⁷Нити бивајте идолопоклоници, као неки од њих, као што стоји написано: Седоше људи да једу и да пију, и усташе да играју.

⁸Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

⁸Нити да се курвамо, као неки од њих што се курваше, и паде их у један дан двадесет и три хиљаде.

⁹Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха, и погинаха от змиите.

⁹Нити да кушамо Христа, као што неки од њих кушаше, и од змија изгибоше.

¹⁰Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.

¹⁰Нити да вичемо на Бога, као неки од њих што викаше, и изгибоше од крвника.

¹¹А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.

¹¹Ово се пак све догађаше угледи њима, а написа се за науку нама, на које последак света дође.

¹²Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

¹²Јер који мисли да стоји нека се чува да не падне.

¹³Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.

¹³Друго искушење не дође на вас осим човечијег; али је веран Бог који вас неће пустити да се искушате већма него што можете, него ће учинити с искушењем и крај, да можете поднети.

¹⁴Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.

¹⁴Зато, љубазна браћо моја, бежите од идолопоклонства.

¹⁵Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.

¹⁵Као мудрима говорим; судите ви шта говорим.

¹⁶Чашата, която биде благословена, [и която] ние благославяме, не е ли [това] да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?

¹⁶Чаша благослова коју благосиљамо није ли заједница крви Христове? Хлеб који ломимо није ли заједница тела Христовог?

¹⁷тъй като ние, [ако и да] сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

¹⁷Јер смо један хлеб, једно тело многи; јер сви у једном хлебу имамо заједницу.

¹⁸Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?

¹⁸Гледајте Израиља по телу: који једу жртве нису ли заједничари олтара?

¹⁹Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? [Не].

¹⁹Шта дакле говорим? Да је идол шта? Или идолска жртва да је шта?

²⁰Но [казвам], че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.

²⁰Није; него шта жртвују незнабошци, да ђаволима жртвују, а не Богу; а ја нећу да сте ви заједничари са ђаволима.

²¹Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.

²¹Не можете пити чаше Господње и чаше ђаволске; не можете имати заједницу у трпези Господњој и у трпези ђаволској.

²²Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?

²²Или да пркосимо Господу? Еда ли смо ми јачи од Њега?

²³Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.

²³Све ми је слободно, али није све на корист; све ми је слободно, али све не иде на добро.

²⁴Никой да не търси своята лична [полза], но [всеки ползата] на другиго.

²⁴Нико да не гледа шта је његово, него сваки да гледа шта је другог.

²⁵Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате [за него] заради съвестта си;

²⁵Све што се продаје на месарници, једите, и ништа не испитујте савести ради;

²⁶защото "Господна е земята и всичко що има в нея".

²⁶Јер је Господња земља и шта је на њој.

²⁷Ако някой от невярващите ви покани [на угощение], и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате [за него] заради съвестта си.

²⁷Ако ли вас ко од неверника позове, и хоћете ићи, једите све што се пред вас донесе, и не премишљајте ништа савести ради.

²⁸Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта, -

²⁸Ако ли вам пак ко рече: Ово је идолска жртва, не једите ради оног који вам каже, и ради савести; јер је Господња земља и шта је на њој.

²⁹съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

²⁹Али не говорим за савест твоју, него другог; јер зашто да моју слободу суди савест другог?

³⁰Ако аз с благодарение [Богу] участвувам [в яденето], защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)

³⁰Ако ја с благодаћу уживам, зашто да се хули на мене за оно за шта ја захваљујем?

³¹И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.

³¹Ако дакле једете, ако ли пијете, ако ли шта друго чините, све на славу Божију чините.

³²Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;

³²Не будите на саблазан ни Јеврејима, ни Грцима, ни цркви Божијој,

³³както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но [ползата] на мнозина, за да се спасят.

³³Као што ја у свачему свима угађам, не тражећи своје користи него многих, да се спасу.