1Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
1Угледајте се на мене, као и ја на Христа.
2А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
2Хвалим вас пак, браћо, што све моје памтите и држите заповести као што вам предадох.
3Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
3Али хоћу да знате да је свакоме мужу глава Христос; а муж је глава жени; а Бог је глава Христу.
4Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
4Сваки муж који се с покривеном главом моли Богу или пророкује, срамоти главу своју.
5А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
5И свака жена које се гологлава моли Богу или пророкује, срамоти главу своју; јер је свеједно као да је обријана.
6Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже [косата], или да си бръсне [главата], то нека се покрива.
6Ако се, дакле, не покрива жена, нека се стриже; ако ли је ружно жени стрићи се или бријати се, нека се покрива.
7Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
7Али муж да не покрива главу, јер је обличје и слава Божија; а жена је слава мужевља.
8(Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
8Јер није муж од жене него жена од мужа.
9понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
9Јер муж није саздан жене ради него жена мужа ради.
10Затова жената е длъжна да има на главата си [белег на] власт, заради ангелите.
10Зато жена треба да има власт на глави, анђела ради.
11(Обаче, нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената, в Господа;
11Али нити је муж без жене ни жена без мужа у Господу.
12защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
12Јер како је жена од мужа, тако је и муж из жене; а све је од Бога.
13Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
13Сами међу собом судите је ли лепо да се жена гологлава моли Богу?
14Не учи ли ви и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
14Или не учи ли вас и сама природа да је мужу срамота ако гаји дугачку косу;
15но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
15А жени је слава ако гаји дугачку косу? Јер јој је коса дана место покривала.
16Но, ако някой мисли да се препира [за това], - ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
16Ако ли је ко свадљив, ми такав обичај немамо, нити цркве Божије.
17А като ви заръчвам [следното], не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
17Али ово заповедајући не хвалим да се не на боље него на горе сабирате.
18Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
18Прво дакле кад се сабирате у цркву, чујем да имају распре међу вама, и нешто верујем од овог.
19защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са одобрените помежду ви);
19Јер треба и јереси да буду међу вама, да се покажу поштени који су међу вама.
20прочее, когато [така] се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
20А кад се скупите на једно место, не једе се вечера Господња.
21защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди [другиго;] и [така] един остава гладен, а друг се напива.
21Јер сваки своју вечеру узме најпре и једе, и тако један гладује а други се опија.
22Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалвам.
22Еда ли дакле немате кућа да једете и пијете? Или не марите за цркву Божију, и срамотите оне који немају? Шта ћу вам рећи? Хоћу ли вас похвалити за то? Нећу.
23Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
23Јер ја примих од Господа шта вам и предадох, да Господ Исус ону ноћ у коју биваше предан узе хлеб.
24и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоминание.
24И захваливши преломи и рече: Узмите, једите, ово је тело моје које се за вас ломи; ово чините мени за спомен.
25Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание.
25Тако и чашу, по вечери, говорећи: Ова је чаша нови завет у мојој крви; ово чините, кад год пијете, мени за спомен.
26Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
26Јер кад год једете овај хлеб и чашу ову пијете, смрт Господњу обзнањујете, докле не дође.
27Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за [грях против] тялото и кръвта на Господа.
27Тако који недостојно једе овај хлеб или пије чашу Господњу, крив је телу и крви Господњој.
28Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от чашата;
28Али човек да испитује себе, па онда од хлеба да једе и од чаше да пије;
29защото, който яде и пие без да разпознае [Господното] тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
29Јер који недостојно једе и пије, суд себи једе и пије, не разликујући тела Господњег.
30По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
30Зато су међу вама многи слаби и болесни, и довољно их спавају.
31Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени.
31Јер кад бисмо себе расуђивали, не бисмо осуђени били.
32А когато биваме съдени от Господа, [с това] се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
32Али кад смо суђени, наказује нас Господ, да се не осудимо са светом.
33Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
33Зато, браћо моја, кад се састајете да једете, ишчекујте један другог.
34Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
34Ако ли је ко гладан, нека једе код куће, да се на грех не састајете. А за остало уредићу кад дођем.