¹Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

¹Нисам ли ја апостол? Нисам ли сам свој? Не видех ли ја Исуса Христа, Господа нашег? Нисте ли ви дело моје у Господу?

²На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

²Ако другима и нисам апостол, али вама јесам, јер сте ви печат мог апостолства у Господу.

³Ето моето оправдание пред тия, които изпитват [поведението] ми:

³Мој одговор онима који ме успитају ово је:

⁴Нямаме ли право да ядем и да пием [за сметка на църквите?]

⁴Еда ли немамо власти јести и пити?

⁵Нямаме ли право [и ние], както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

⁵Еда ли немамо власти сестру жену водити, као и остали апостоли, и браћа Господња, и Кифа?

⁶Или само аз и Варнава нямаме право да не работим [за прехраната си?]

⁶Или један ја и Варнава немамо власти ово чинити?

⁷Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

⁷Ко војује кад о свом трошку? Или ко сади виноград и од родова његових да не једе? Или ко пасе стадо и од млека стада да не једе?

⁸По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

⁸Еда ли ово говорим по човеку? Не говори ли ово и закон?

⁹Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли [тук] се грижи Бог,

⁹Јер је у Мојсијевом закону написано: Да не завежеш уста волу који врше. Еда ли се Бог брине за волове?

¹⁰или [го казва] несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, [трябва да вършее] с надежда, че ще участвува в плода.

¹⁰Или јамачно говори за нас? Јер се за нас написа: Који оре треба у надању да оре; и који врше у надању да ће добити од оног што врше.

¹¹Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

¹¹Када ми вама духовна сејасмо, је ли то шта велико ако ми вама телесна пожњемо?

¹²Ако други участвуват в [това] право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

¹²Кад се други мешају у вашу власт, а камоли не би ми? Али не учинисмо по власти овој него све трпимо да не учинимо какву сметњу јеванђељу Христовом.

¹³Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

¹³Не знате ли да они који чине свету службу од светиње се хране? И који олтару служе с олтаром деле?

¹⁴Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

¹⁴Тако и Господ заповеди да они који јеванђеље проповедају од јеванђеља живе.

¹⁵Но аз не съм използувал ни една от тия [наредби], нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

¹⁵А ја то ниједно не учиних. И не пишем ово да тако буде за мене; јер бих волео умрети него да ко славу моју уништи.

¹⁶Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

¹⁶Јер ако проповедам јеванђеље, нема ми хвале: јер ми је за невољу; и тешко мени ако јеванђеља не проповедам.

¹⁷Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само [изпълнявам] повереното ми настойничество:

¹⁷Ако дакле ово чиним од своје воље, плату имам; а ако ли чиним за невољу, служба ми је предата.

¹⁸И тъй, каква е моята награда? [Тая] че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

¹⁸Каква ми је дакле плата? Да проповедајући јеванђеље учиним без плате јеванђеље Христово, да не чиним по својој власти у проповедању јеванђеља.

¹⁹Защото, при все че съм свободен от всичките [човеци], аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

¹⁹Јер премда сам слободан од свих, свима себе учиних робом, да их више придобијем.

²⁰На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, [станах] като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

²⁰Јеврејима сам био као Јеврејин да Јевреје придобијем; онима који су под законом био сам као под законом, да придобијем оне који су под законом;

²¹На тия, които нямат закон, [станах] като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

²¹Онима који су без закона био сам као без закона, премда нисам Богу без закона него сам у закону Христовом, да придобијем оне који су без закона.

²²На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

²²Слабима био сам као слаб, да слабе придобијем; свима сам био све, да какогод спасем кога.

²³Всичко [това] върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

²³А ово чиним за јеванђеље, да бих имао део у њему.

²⁴Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а [само] един получава наградата? Така тичайте, щото да [я] получите.

²⁴Не знате ли да они што трче на трку, сви трче, а један добије дар? Тако трчите да добијете.

²⁵И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те [вършат това] за да получат тленен венец, а ние нетленен.

²⁵Сваки пак који се бори од свега се уздржава: они дакле да добију распадљив венац, а ми нераспадљив.

²⁶И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

²⁶Ја дакле тако трчим, не као на непоуздано; тако се борим, не као онај који бије ветар;

²⁷но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

²⁷Него морим тело своје и трудим да како сам другима проповедајући избачен не будем.