1Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
1Ако језике човечије и анђеоске говорим а љубави немам, онда сам као звоно које звони, или прапорац који звечи.
2И ако имам пророческа [дарба], и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
2И ако имам пророштво и знам све тајне и сва знања, и ако имам сву веру да и горе премештам, а љубави немам, ништа сам.
3И ако раздам всичкия си имот за прехрана на [сиромасите], и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
3И ако раздам све имање своје, и ако предам тело своје да се сажеже, а љубави немам, ништа ми не помаже.
4Любовта дълго търпи [и] е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
4Љубав дуго трпи, милокрвна је; љубав не завиди; љубав се не велича, не надима се,
5не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
5Не чини шта не ваља, не тражи своје, не срди се, не мисли о злу,
6не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
6Не радује се неправди, а радује се истини,
7всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
7Све сноси, све верује, свему се нада, све трпи.
8Любовта никога не отпада; [другите дарби], обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
8Љубав никад не престаје, а пророштво ако ће и престати, језици ако ће умукнути, разума ако ће нестати.
9Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
9Јер нешто знамо и нешто пророкујемо;
10но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
10А кад дође савршено, онда ће престати шта је нешто.
11Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
11Кад ја бејах мало дете као дете говорах, као дете мишљах, као дете размишљах; а кад постадох човек, одбацих детињство.
12Защото сега виждаме [нещата] неясно, като в огледало, а тогава [ще ги видим] лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
12Тако сад видимо као кроз стакло, у загонетки, а онда ћемо лицем к лицу; сад познајем нешто, а онда ћу познати као што сам познат.
13И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
13А сад остаје вера, нада, љубав, ово троје; али је љубав највећа међу њима.