¹Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за [дарбата] да пророкувате.

¹Држите се љубави, а старајте се за духовне дарове, а особито да пророкујете.

²Защото, който говори на [непознат] език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не [му] разбира, понеже с духа [си] говори тайни.

²Јер који говори језике, не говори људима него Богу: јер нико не слуша, а он духом говори тајне.

³А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.

³А који пророкује говори људима за поправљање и утеху и утврђење.

⁴Който говори на [непознат] език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.

⁴Јер који говори језике себе поправља, а који пророкује цркву поправља.

⁵Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори [разни] езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.

⁵Али ја бих хтео да ви сви говорите језике, а још више да пророкујете: јер је већи онај који пророкује неголи који говори језике, већ ако ко казује, да се црква поправља.

⁶[Кажете] сега, братя, ако дойда при вас и говоря [непознати] езици, какво ще ви ползувам, ако ви не съобщя или [някое] откровение, или знание, или пророчество, или поука?

⁶А сад, браћо, ако дођем к вама језике говорећи, какву ћу корист учинити ако вам не говорим или у откривењу, или у разуму, или у пророштву, или у науци?

⁷Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?

⁷Као неке ствари бездушне које дају глас, била свирала или гусле, ако различан глас не дају, како ће се разумети шта се свира или гуди?

⁸Защото, ако тръбата издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?

⁸Јер ако труба да неразговетан глас, ко ће се приправити на бој?

⁹Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с [някакво] значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.

⁹Тако и ви ако неразумљиву реч кажете језиком, како ће се разумети шта говорите? Јер ћете говорити у ветар.

¹⁰Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един [от тях] не е без значение.

¹⁰Има на свету Бог зна колико различних гласова, али ниједан није без значења.

¹¹Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори [ще бъде] другоезичен за мене.

¹¹Ако дакле не знам силу гласа, бићу немац оном коме говорим, и онај који говори биће мени немац.

¹²Така и вие, понеже копнеете за духовните [дарби], старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.

¹²Тако и ви, будући да се старате за духовне дарове, гледајте да будете онима богати који су на поправљање цркве.

¹³Затова, който говори на [непознат] език, нека се моли [за дарбата и] да тълкува.

¹³Зато, који говори језиком нека се моли Богу да казује.

¹⁴Защото, ако се моля на [непознат] език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.

¹⁴Јер ако се језиком молим Богу, мој се дух моли, а ум је мој без плода.

¹⁵Тогава що? Ще се моля с духа си, [но] ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, [но] ще пея и с ума си.

¹⁵Шта ће се дакле чинити? Молићу се Богу духом, а молићу се и умом; хвалићу Бога духом, а хвалићу и умом.

¹⁶Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: Амин, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?

¹⁶Јер кад благословиш духом како ће онај који стоји место простака рећи "Амин" по твом благослову, кад не зна шта говориш?

¹⁷Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.

¹⁷Ти добро захваљујеш, али се други не поправља.

¹⁸Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;

¹⁸Хвала Богу мом што говорим језике већма од свих вас.

¹⁹обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на [непознат] език.

¹⁹Али у цркви волим пет речи умом својим рећи, да се и други помогну, него хиљаду речи језиком.

²⁰Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.

²⁰Браћо! Не будите деца умом, него пакошћу детињите, а умом будите савршени.

²¹В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.

²¹У закону пише: Другим језицима и другим уснама говорићу народу овом, и ни тако ме неће послушати, говори Господ.

²²Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството [е белег] не за невярващите, а за вярващите.

²²Зато су језици за знак не онима који верују, него који не верују; а пророштво не онима који не верују, него који верују.

²³И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на [непознати] езици, и влязат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?

²³Ако се дакле скупи црква сва на једно место, и сви узговорите језицима, а дођу и простаци, или неверници, неће ли рећи да сте полудели?

²⁴Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и осъжда се от всички;

²⁴А ако сви пророкују, и дође какав неверник или простак, буде покаран од свих и суђен од свих.

²⁵тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.

²⁵И тако тајне срца његовог бивају јављене, и тако паднувши ничице поклониће се Богу, и казаће да је заиста Бог с вама.

²⁶Тогава, братя, що става [между вас?] Когато се събирате всеки има [да предлага] псалом, има поучение, има откровение, има [да говори непознат] език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

²⁶Шта ће се дакле чинити, браћо? Кад се сабирате сваки од вас има псалам, има науку, има језик, има откривење, има казивање; а све да бива на поправљање.

²⁷Ако някой говори на непознат език, [нека говорят] по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.

²⁷Ако ко говори језиком, или по двојица, или највише по тројица и то поредом; а један да казује.

²⁸Но ако няма тълкувател, [такъв] нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.

²⁸Ако ли не буде никога да казује, нека ћути у цркви, а себи нека говори и Богу.

²⁹От пророците нека говорят [само] двама или трима, а другите да разсъждават.

²⁹А пророци два или три нека говоре, и други нека расуђују.

³⁰Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.

³⁰Ако ли се открије шта другом који седи, нека чека док први ућути.

³¹Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;

³¹Јер можете пророковати сви, један по један, да се сви уче и сви да се теше.

³²и духовете на пророците се покоряват на [самите] пророци.

³²И духови пророчки покоравају се пророцима;

³³Защото Бог не е [Бог] на безредие, а на мир, както и [поучавам] по всичките църкви на светиите.

³³Јер Бог није Бог буне, него мира, као по свим црквама светих.

³⁴Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.

³⁴Жене ваше да ћуте у црквама; јер се њима не допусти да говоре, него да слушају, као што и закон говори.

³⁵Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно за жена да говори в църква.

³⁵Ако ли хоће чему да се науче, код куће мужеве своје нека питају; јер је ружно жени да говори у цркви.

³⁶Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?

³⁶Еда ли од вас реч Божија изиђе? Или самим вама дође?

³⁷Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

³⁷Ако ко мисли да је пророк или духован, нека разуме шта вам пишем, јер су Господње заповести.

³⁸Но ако някой не [иска да] признае, нека не признае.

³⁸Ако ли ко не разуме, нека не разуме.

³⁹Затова, братя мои, копнейте за [дарбата да] пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.

³⁹Зато, браћо моја, старајте се да пророкујете, и не забрањујте говорити језицима.

⁴⁰Обаче, всичко нека става с приличие и ред.

⁴⁰А све нека бива поштено и уредно.