¹Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

¹Али вам напомињем, браћо, јеванђеље, које вам објавих, које и примисте, у коме и стојите.

²чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, - освен ако сте напразно повярвали.

²Којим се и спасавате, ако држите како вам објавих; већ ако да узалуд веровасте.

³Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

³Јер вам најпре предадох шта и примих да Христос умре за грехе наше, по писму,

⁴че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

⁴И да би укопан, и да уста трећи дан, по писму,

⁵и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

⁵И да се јави Кифи, потом једанаесторици апостола;

⁶че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

⁶А потом Га видеше једном више од пет стотина браће, од којих многи живе и сад, а неки и помреше;

⁷че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

⁷А потом се јави Јакову, па онда свима апостолима;

⁸а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

⁸А после свих јави се и мени као каквом недоношчету.

⁹Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гоних Божията църква,

⁹Јер ја сам најмлађи међу апостолима, који нисам достојан назвати се апостол, јер гоних цркву Божију.

¹⁰Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

¹⁰Али по благодати Божијој јесам шта јесам, и благодат Његова што је у мени не оста празна, него се потрудих више од свих њих, али не ја него благодат Божија која је са мном.

¹¹И тъй, било че аз [се трудих повече], било че, така проповядваме [и те и аз], и вие така сте повярвали.

¹¹Био дакле ја или они, тако проповедамо, и тако веровасте.

¹²Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

¹²А ако се Христос проповеда да устаде из мртвих, како говоре неки међу вама да нема васкрсења мртвих?

¹³Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

¹³И ако нема васкрсења мртвих, то ни Христос не уста.

¹⁴и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

¹⁴А ако Христос не уста, узалуд дакле проповедање наше, а узалуд и вера ваша.

¹⁵При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

¹⁵А налазимо се и лажни сведоци Божији што сведочимо на Бога да васкрсе Христа, ког не васкрсе кад мртви не устају.

¹⁶защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

¹⁶Јер ако мртви не устају, ни Христос не уста.

¹⁷и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

¹⁷А ако Христос не уста, узалуд вера ваша; још сте у гресима својим.

¹⁸Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

¹⁸Дакле, и они који помреше у Христу, изгибоше.

¹⁹Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.

¹⁹И ако се само у овом животу уздамо у Христа, најнесрећнији смо од свих људи.

²⁰Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

²⁰Али Христос уста из мртвих, и би новина онима који умреше.

²¹Понеже, както чрез човека [дойде] смъртта, така чрез човека [дойде] възкресението на мъртвите.

²¹Јер будући да кроз човека би смрт, кроз човека и васкрсење мртвих.

²²Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

²²Јер како по Адаму сви умиру, тако ће и по Христу сви оживети.

²³Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

²³Али сваки у свом реду: новина Христос; а потом они који вероваше Христу о Његовом доласку;

²⁴Тогава [ще бъде] краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

²⁴Онда крај, кад преда царство Богу и Оцу, и кад укине свако поглаварство и сваку власт и силу.

²⁵Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

²⁵Јер Њему ваља царовати докле не положи све непријатеље своје под ноге своје.

²⁶И смъртта, най-последен враг, [и тя] ще бъде унищожена,

²⁶А последњи ће се непријатељ укинути, смрт.

²⁷защото Бог "е покорил всичко под нозете Му". А когато ще е казал, че всичко е [вече] покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),

²⁷Јер све покори под ноге Његове. Али кад вели да је све Њему покорено, показује се да је осим Оног који Му покори све.

²⁸когато [казвам], ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

²⁸А кад Му све покори, онда ће се и сам Син покорити Оном који Му све покори, да буде Бог све у свему.

²⁹Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

²⁹Шта, дакле, чине они који се крсте мртвих ради? Кад мртви јамачно не устају, што се и крштавају мртвих ради?

³⁰Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

³⁰И ми, зашто подносимо муке и невоље сваки час?

³¹Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

³¹Сваки дан умирем, тако ми, браћо, ваше славе, коју имам у Христу Исусу Господу нашем.

³²Ако, по човешки [казано], съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".

³²Јер ако сам се по човеку борио са зверовима у Ефесу, каква ми је корист ако мртви не устају? Да једемо и пијемо, јер ћемо сутра умрети.

³³Не се мамете. "Лошите другари покварят добрите нрави".

³³Не варајте се: зли разговори кваре добре обичаје.

³⁴Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои [от вас] не познават Бога. [Това] казвам, за да ви направя да се засрамите.

³⁴Отрезните се једанпут као што треба, и не грешите; јер неки не знају за Бога, на срамоту вама кажем.

³⁵Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?

³⁵Али ће вам рећи ко: Како ће устати мртви? И у каквом ће телу доћи?

³⁶Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

³⁶Безумниче! То што сејеш неће оживети ако не умре.

³⁷И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, [каквото] се случи, пшенично или някое друго;

³⁷И што сејеш не сејеш тело које ће бити, него голо зрно, било пшенично или друго како.

³⁸но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁸А Бог му даје тело како хоће, и сваком семену своје тело.

³⁹Всяка плът не е еднаква; но друга е [плътта] на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

³⁹Није свако тело једно тело, него је друго тело човечије, а друго скотско, а друго рибље, а друго птичије.

⁴⁰Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

⁴⁰И имају телеса небеска и телеса земаљска: али је друга слава небеским, а друга земаљским.

⁴¹Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

⁴¹Друга је слава сунцу, а друга слава месецу, и друга слава звездама; јер се звезда од звезде разликује у слави.

⁴²Така е и възкресението на мъртвите. [Тялото] се сее в тление, възкръсва в нетление;

⁴²Тако и васкрсење мртвих: сеје се за распадљивост, а устаје за нераспадљивост;

⁴³сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

⁴³Сеје се у срамоти, а устаје у слави; сеје се у слабости, а устаје у сили;

⁴⁴сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно [тяло].

⁴⁴Сеје се тело телесно, а устаје тело духовно. Има тело телесно, и има тело духовно.

⁴⁵Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам [стана] животворящ дух.

⁴⁵Тако је и писано: Први човек Адам постаде у телесном животу, а последњи Адам у духу који оживљује.

⁴⁶Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

⁴⁶Али духовно тело није прво, него телесно, па онда духовно.

⁴⁷Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

⁴⁷Први је човек од земље, земљан; други је човек Господ с неба.

⁴⁸Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

⁴⁸Какав је земљани такви су и земљани; и какав је небески такви су и небески.

⁴⁹И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

⁴⁹И како носимо обличје земљаног тако ћемо носити и обличје небеског.

⁵⁰А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

⁵⁰А ово говорим, браћо, да тело и крв не могу наследити царство Божије, нити распадљивост нераспадљивости наслеђује.

⁵¹Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

⁵¹Ево вам казујем тајну: јер сви нећемо помрети, а сви ћемо се претворити.

⁵²в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

⁵²Уједанпут, у тренућу ока у последњој труби; јер ће затрубити и мртви ће устати нераспадљиви, и ми ћемо се претворити.

⁵³Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

⁵³Јер ово распадљиво треба да се обуче у нераспадљивост, и ово смртно да се обуче у бесмртност.

⁵⁴А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

⁵⁴А кад се ово распадљиво обуче у нераспадљивост и ово се смртно обуче у бесмртност, онда ће се збити она реч што је написана: Победа прождре смрт.

⁵⁵О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?

⁵⁵Где ти је, смрти, жалац? Где ти је, пакле, победа?

⁵⁶Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

⁵⁶А жалац је смрти грех, а сила је греха закон.

⁵⁷но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

⁵⁷А Богу хвала који нам даде победу кроз Господа нашег Исуса Христа.

⁵⁸Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

⁵⁸Зато, браћо моја љубазна, будите тврди, не дајте се помакнути, и напредујте једнако у делу Господњем знајући да труд ваш није узалуд пред Господом.