¹Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

¹Тако да нас држе људи као слуге Христове и приставе тајна Божијих.

²При туй, което тук се изисква от настойниците е, [всеки] да се намери верен.

²А од пристава се не тражи више ништа, него да се ко веран нађе.

³А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки [съд;] даже аз не съдя сам себе си.

³А ја мало марим што ме судите ви или човечији дан; а ни сам себе не судим.

⁴Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

⁴Јер не знам ништа на себи; но зато нисам оправдан, али Онај који мене суди Господ је.

⁵Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи [подобаващата] нему похвала от Бога.

⁵Зато не судите ништа пре времена, докле Господ не дође, који ће изнети на видело што је сакривено у тами и објавиће савете срдачне и тада ће похвала бити сваком од Бога.

⁶И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не [престъпвате] границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

⁶А ово, браћо моја, приговорих себи и Аполу вас ради, да се од нас научите да не мислите за себе више него што је написано, и да се кога ради не надимате један на другог.

⁷Защото, кой те прави да се отличаваш [от другиго?] И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

⁷Јер ко тебе повишује? Шта ли имаш што ниси примио? А ако си примио, што се хвалиш као да ниси примио?

⁸Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате [и то] без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

⁸Ето сте сити, ето се обогатисте, без нас царујете. О да бисте царовали, да бисмо и ми с вама царовали!

⁹защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

⁹Јер мислим да Бог нас апостоле најстражње постави, као оне који су на смрт осуђени; јер бисмо гледање и свету и анђелима и људима.

¹⁰ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

¹⁰Ми смо будале Христа ради, а ви сте мудри у Христу; ми слаби, а ви јаки; ви славни, а ми срамотни.

¹¹Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

¹¹До овог часа и гладујемо, и трпимо жеђ, и голотињу, и муке и потуцамо се,

¹²трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

¹²И трудимо се радећи својим рукама. Кад нас псују, благосиљамо; кад нас гоне трпимо;

¹³като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

¹³Кад хуле на нас, молимо; постасмо као сметлиште света, по коме сви газе досад.

¹⁴Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

¹⁴Не пишем ја ово да посрамим вас, него вас учим као своју љубазну децу.

¹⁵Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

¹⁵Јер ако имате и триста учитеља у Христу, али немате много отаца. Јер вас ја у Христу Исусу родих јеванђељем.

¹⁶Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

¹⁶Него вас молим, угледајте се на мене као и ја на Христа.

¹⁷По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива [пътища], каквито получавам навсякъде във всяка църква.

¹⁷Зато послах к вама Тимотија, који ми је син љубазни и верни у Господу; он ће вам опоменути путеве моје који су у Христу Исусу, као што свуда и у свакој цркви учим.

¹⁸Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

¹⁸Неки се надуше као да ја нећу доћи к вама.

¹⁹Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

¹⁹Али ћу вам доћи скоро, ако Бог да, и нећу гледати на речи оних што су се надули, него на силу.

²⁰Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

²⁰Јер царство Божије није у речи него у сили.

²¹Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

²¹Шта хоћете? Да дођем к вама с прутом или с љубави и духом кротости?