¹А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

¹А за оно што ми писасте: добро је човеку да се не дохвата до жене:

²Но, за [да се избягват] блудодеянията, нека всеки [мъж] има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

²Али због курварства сваки да има своју жену, и свака жена да има свог мужа;

³Мъжът нека има с жената дължимото [към нея] сношение; подобно и жената с мъжа.

³Муж да чини жени дужну љубав, тако и жена мужу.

⁴Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

⁴Жена није господар од свог тела, него муж; тако и муж није господар од свог тела, него жена.

⁵Не лишавайте един друг от [съпружеско сношение], освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁵Не забрањујте се једно од другог, већ ако у договору за време, да се постите и молите Богу; и опет да се састанете, да вас сотона не искуша вашим неуздржањем.

⁶Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

⁶Али ово говорим по свету а не по заповести;

⁷Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

⁷Јер хоћу да сви људи буду као и ја; али сваки има свој дар од Бога: овај дакле овако, а онај онако.

⁸А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁸А неожењеним и удовицама велим: добро им је ако остану као и ја што сам.

⁹Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

⁹Ако ли се не уздрже, нека се жене и удају; јер је боље женити се неголи упаљивати се.

¹⁰А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

¹⁰А ожењеним заповедам, не ја него Господ, да се жена од мужа не раздваја

¹¹(но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

¹¹(Ако се се пак и раздвоји, да се више не удаје, или да се помири са својим мужем); и муж да не пушта жену.

¹²А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

¹²А осталима говорим ја а не Господ: ако који брат има жену некрштену и она се приволи живети с њим, да је не оставља.

¹³И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

¹³И жена ако има мужа некрштеног и он се приволи живети с њом, да га не оставља.

¹⁴Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, [своя мъж;] инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

¹⁴Јер се посвети муж некрштен женом крштеном, и посвети се жена некрштена од мужа крштеног; јер иначе деца ваша била би нечиста, а сад су света.

¹⁵Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива [случаи] братът или сестрата не са поробени [на брачния закон]. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

¹⁵Ако ли се некрштени раздваја, нека се раздвоји; јер се брат или сестра у таквом догађају не зароби; јер нас на мир дозва Господ Бог.

¹⁶Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

¹⁶Јер шта знаш, жено, да ако мужа спасеш? Или шта знаш, мужу, да ако жену спасеш?

¹⁷Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил [сили], и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁷Само као што је Бог разделио свакоме, и као што је сваког позвао Господ онако нека живи. И тако заповедам по свим црквама.

¹⁸Обрязан ли е бил призован някой [във вярата], да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

¹⁸Је ли ко позват обрезан, нека се не гради необрезан; ако ли је ко позват необрезан, нека се не обрезује.

¹⁹Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но [важното е] пазенето на Божиите заповеди.

¹⁹Обрезање је ништа, и необрезање је ништа; него држање заповести Божијих.

²⁰Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован [във вярата].

²⁰Сваки нека остане у оном звању у коме је позван.

²¹[В положение на] роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай [случая]);

²¹Јеси ли позван роб, не брини се; него ако и можеш свој бити, још радије буди.

²²защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

²²Јер који је позван у Господу роб, слободњак је Господњи, тако и који је позван слободњак, роб је Христов.

²³С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²³Купљени сте скупо, не будите робови људима.

²⁴Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁴Сваки, браћо, у чему је ко позван у оном нека остане пред Господом.

²⁵Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁵А за девојке немам заповести Господње, него дајем савет, као који сам помилован од Господа, да будем веран.

²⁶И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

²⁶Мислим дакле ово да ће бити добро за садашњу невољу да је човеку добро тако бити.

²⁷Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

²⁷Јеси ли се привезао за жену, не тражи да се разрешиш; јеси ли се одрешио од жене, не тражи жене.

²⁸Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

²⁸А ако ли се и ожениш, ниси сагрешио; и девојка ако се уда, није сагрешила: али ће имати такви невоље телесне; а ја вас жалим.

²⁹Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

²⁹А ово говорим, браћо, јер је остало време прекраћено, да ће и они који имају жене бити као они који немају;

³⁰и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че [нищо] не притежават;

³⁰И који плачу као који не плачу; и који се радују као који се не радују; и који купују као који немају;

³¹и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

³¹И који овај свет употребљавају као да га не употребљавају: јер пролази обличје овог света.

³²А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

³²А ја хоћу да сте ви безбрижни. Ко је неожењен брине се за Господње, како ће угодити Господу;

³³а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

³³А који је ожењен брине се за светско, како ће угодити жени. Друго је жена, а друго је девојка.

³⁴Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

³⁴Која је неудата брине се за Господње, како ће угодити Господу, да буде света и телом и духом; а која је удата брине се за светско, како ће угодити мужу.

³⁵И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁵А ово говорим на корист вама самим, не да вам наметнем замку на врат, него за лепу и пристојну службу Господу без сметње.

³⁶Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към [дъщеря] си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

³⁶Ако ли пак ко мисли да је срамота за његову девојку кад остане уседелица, и не може другачије бити, нека чини шта хоће, не греши ако се уда.

³⁷Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт [да изпълни] волята си, и е решил в сърцето си да държи [дъщеря] си девицата [неомъжена], ще направи добре.

³⁷А који стоји тврдо у срцу, и нема невоље, а има власт над својом вољом, и ово је расудио у срцу свом да задржи девојку, добро чини.

³⁸Така щото, който омъжи [дъщеря] си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

³⁸Тако и онај који удаје своју девојку добро чини; али који не удаје боље чини.

³⁹Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

³⁹Жена је привезана законом докле јој год живи муж; а ако јој умре муж, слободна је за кога хоће да се уда, само у Господу.

⁴⁰Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

⁴⁰Али је блаженија ако остане тако по мом савету; јер мислим да и ја имам Духа Божијег.