¹Затова, когато не можахме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина;

¹Зато не могући више трпети наумисмо сами остати у Атини,

²и изпратихме Тимотея нашия брат и Божий служител в Христовото благовестие, да ви утвърди и да ви утеши във вярата ви,

²И посласмо Тимотија, брата свог и слугу Божијег, и помагача свог у јеванђељу Христовом, да вас утврди и утеши у вери вашој;

³та да се не колебае никой от тия скърби; защото вие знаете, че на това сме определени.

³Да се нико не смете у овим невољама; јер сами знате да смо на то одређени.

⁴Защото, когато бяхме при вас, казахме ви предварително, че има да претърпим беди; което и стана, както знаете.

⁴Јер кад бејасмо код вас казасмо вам напред да ћемо падати у невоље, које и би, и знате.

⁵И по тая причина, когато не можах вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би да ви е изкусил изкусителят, и трудът ни да бъде напразно.

⁵Тога ради и ја не могући више трпети послах да познам веру вашу, да вас како не искуша кушач, и да узалуд не буде труд наш.

⁶А когато Тимотей дойде още сега при нас, та ни донесе добри вести за вярата и любовта ви, и че имате всякога добри спомени за нас и желаете да ни видите, както и ние вас,

⁶А сад кад дође Тимотије к нама од вас и јави нам вашу веру и љубав, и да имате добар спомен о нама свагда, желећи нас видети, као и ми вас,

⁷тогава, братя, при всичката наша нужда и скръб, утешихме се за вас поради вярата ви;

⁷Зато се утешисмо, браћо, вама у свакој жалости и невољи својој вашом вером;

⁸понеже ние сега живеем, ако вие стоите твърдо в Господа.

⁸Јер смо ми сад живи кад ви стојите у Господу.

⁹Защото как можем [достатъчно] да благодарим на Бога за вас поради всичката радост, с която се радваме за вас пред нашия Бог?

⁹Јер какву хвалу можемо дати Богу за вас, за сваку радост којом се радујемо вас ради пред Богом својим?

¹⁰Нощем и денем се молим преусърдно да видим лицето ви и да допълним това, което не достига на вярата ви.

¹⁰Дан и ноћ молимо се Богу преизобилно да видимо лице ваше, и да испунимо недостатак вере ваше.

¹¹А сам нашият Бог и Отец и нашият Господ Исус дано управи пътя ни към вас.

¹¹А сам Бог и Отац наш и Господ наш Исус Христос да управи пут наш к вама.

¹²И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние [преизобилваме] към вас,

¹²А вас Господ да умножи, и да имате изобилну љубав један к другом и к свима, као и ми к вама.

¹³за да утвърди сърцата ви непорочни в светост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии.

¹³Да би се утврдила срца ваша без кривице у светињи пред Богом и Оцем нашим, за долазак Господа нашег Исуса Христа са свима светима Његовим. Амин.