¹Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя,

¹Старца не карај, него му говори као оцу; момцима као браћи;

²старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.

²Старицама као матерама; младима као сестрама, са сваком чистотом.

³Почитай вдовиците, които наистина са вдовици.

³Удовице поштуј, које су праве удовице.

⁴Но ако някоя вдовица има чада или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.

⁴Ако ли која удовица има децу или унучад, да се уче најпре свој дом поштовати, и зајам враћати родитељима; јер је ово угодно пред Богом.

⁵А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянствува в молби и в молитви нощем и денем;

⁵А права удовица и усамљена узда се у Бога, и живи у молитвама и у мољењу дан и ноћ.

⁶но оная, която живее сладострастно, жива е умряла.

⁶А која живи у сладостима, жива је умрла.

⁷Заръчвай и това, за да бъдат непорочни.

⁷И ово заповедај, да буду без мане.

⁸Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.

⁸Ако ли ко за своје, а особито за домаће, не промишља, одрекао се вере, и гори је од незнабошца.

⁹Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, [която е била] на един мъж жена,

⁹А удовица да се не прима млађа од шездесет година, и која је била једном мужу жена;

¹⁰известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.

¹⁰И која има сведочанство у добрим делима, ако је децу одгајила, ако је гостољубива била, ако је светима ноге прала, ако је невољнима помагала, ако је ишла за сваким добрим делом.

¹¹А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,

¹¹А младих удовица прођи се; јер кад побесне против Христа, хоће да се удају,

¹²та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение.

¹²И имају грех што прву веру одбацише.

¹³А при това, те навикват [да стоят] празни, да ходят от къща в къща, и не само [да бъдат] празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва [да се говори].

¹³А к томе и беспослене уче се скитати по кућама, не само пак беспослене, него и језичне и свезнале, па говоре шта не треба.

¹⁴По тая причина, искам по-младите [вдовици] да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;

¹⁴Хоћу, дакле, да се младе удовице удају, децу рађају, кућу куће, а никакав узрок да не дају противнику за хуљење.

¹⁵защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.

¹⁵Јер се, ево, неке окренуше за сотоном.

¹⁶Ако някой вярващ, [мъж или жена], има [сродници] вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.

¹⁶Ако који верни или верна има удовице, нека се стара за њих, и да не досађују цркви да оне које су праве удовице може задовољити.

¹⁷Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението,

¹⁷А свештеницима који се добро старају да се даје двогуба част, а особито онима који се труде у речи и у науци.

¹⁸защото писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужа заплатата си".

¹⁸Јер писмо говори: Волу који врше не завезуј уста, и: Радин је достојан своје плате.

¹⁹Против презвитер не приемай обвинение, освен [ако е нанесено] от двама или трима свидетели.

¹⁹На свештеника не примај тужбе, осим кад имају два или три сведока.

²⁰Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.

²⁰А који греше покарај их пред свима, да и други имају страх.

²¹Пред Бога, пред Христа Исуса и пред избраните ангели ти заръчвам да пазиш тия [заповеди] без предразсъдък и нищо да не вършиш с пристрастие.

²¹Заклињем те пред Богом и Господом Исусом Христом и изабраним Његовим анђелима да ово држиш без лицемерја, не чинећи ништа по хатеру.

²²Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвувай в чужди грехове. Пази себе си чист.

²²Руку одмах не мећи ни на кога, нити пристај у туђе грехе. Држи себе чиста.

²³Не пий вече [само] вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.

²³Више не пиј воде, него пиј по мало вина, желуца ради свог и честих својих болести.

²⁴Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле.

²⁴А неких су људи греси познати који напред воде на суд, а неких иду за њима.

²⁵Така и добрите дела [на някои] са явни; а ония, които не са, не могат да се укрият [за винаги].

²⁵Тако су и добра дела позната, и која су другачија не могу се сакрити.