¹И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

¹Тада отиде Ровоам у Сихем, јер се онде скупи сав Израиљ да га зацаре.

²И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

²А кад чу Јеровоам, син Наватов, који беше у Мисиру побегао онамо од цара Соломуна, врати се Јеровоам из Мисира.

³защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

³Јер послаше, те га дозваше; и дође Јеровоам и сав Израиљ и рекоше Ровоаму говорећи:

⁴Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

⁴Твој је отац метнуо на нас тежак јарам; него ти сада олакшај љуту службу оца свог и тешки јарам који је метнуо на нас па ћемо ти служити.

⁵А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

⁵А он им рече: До три дана дођите опет к мени. И народ отиде.

⁶Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

⁶Тада цар Ровоам учини веће са старцима који стајаше пред Соломуном, оцем његовим док беше жив, и рече: Како саветујете да одговорим народу?

⁷Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

⁷А они му рекоше говорећи: Ако се удобриш народу и угодиш им и одговориш им лепим речима, они ће ти бити слуге свагда.

⁸Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

⁸Али он остави савет што га саветоваше старци, и учини веће с младићима који одрастоше с њим и који стајаху пред њим;

⁹Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

⁹И рече им: Шта ви саветујете да одговоримо народу који ми рекоше говорећи: Олакшај јарам који је метнуо на нас твој отац.

¹⁰И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

¹⁰Тада му одговорише младићи који одрастоше с њим, и рекоше: Овако кажи народу што ти рече: Отац је твој метнуо на нас тежак јарам, него ти нам олакшај; овако им реци: Мој мали прст дебљи је од бедара оца мог.

¹¹Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз [ще ви наказвам] със скорпии.

¹¹Отац је мој метнуо на вас тежак јарам, а ја ћу још дометнути на ваш јарам; отац вас је мој шибао бичевима, а ја ћу вас шибати бодљивим бичевима.

¹²Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

¹²А трећи дан дође Јеровоам и сав народ к Ровоаму како им беше казао цар рекавши: Дођите опет к мени до три дана.

¹³И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

¹³И цар им одговори оштро, јер остави цар Ровоам савет старачки,

¹⁴и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз [ще ви накажа] със скорпии.

¹⁴И одговори им како га саветоваше младићи, говорећи: Мој је отац метнуо на вас тежак јарам, а ја ћу још дометнути на њ; отац вас је мој шибао бичевима, а ја ћу бодљивим бичевима.

¹⁵Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

¹⁵И цар се оглуши народа, јер Бог беше тако уредио да би потврдио Господ реч своју што је рекао преко Ахије Силомљанина Јеровоаму, сину Наватовом.

¹⁶А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

¹⁶А кад виде сав Израиљ да их се цар оглуши, одговори народ цару говорећи: Какав део ми имамо с Давидом? Немамо наследство са сином Јесејевим. Свак у свој шатор, Израиљу! А ти, Давиде, сад гледај своју кућу. Тако отиде сав Израиљ у шаторе своје.

¹⁷А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

¹⁷Само над синовима Израиљевим који живљаху по градовима Јудиним зацари се Ровоам.

¹⁸Тогава цар Ровоам прати [при другите израилтяни] Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

¹⁸И цар Ровоам посла Адорама који беше над данком, али га синови Израиљеви засуше камењем, те погибе. Тада цар Ровоам брже седе на кола, те побеже у Јерусалим.

¹⁹Така Израил въстана против Давидовия дом, [и остава въстанал] до днес.

¹⁹Тако отпаде Израиљ од дома Давидовог до данашњег дана.